се беше промъкнал зад гърба й.
— Едно кафе ще ми дойде добре, Чарлийн.
— Силно и горещо. — Тя напълни голяма чаша. — Мога да ти приготвя и нещо топло за ядене.
— Не, благодаря.
— Къде са кучетата ми? — попита Мег.
— Във фоайето. Ото, срещнах Хоп и още няколко души навън. Изглежда реката няма да прелее, но трябва да я наблюдаваме. Сега вали съвсем слаб сняг. Метеоролозите казват, че въздушната маса ще се насочи на запад, така че май ще ни се размине.
Изпи на една глътка половината кафе и подаде чашата си на Чарлийн да я допълни.
— Възможно е езерото да прелее. С Питър поставихме предупредителни табели там и срещу източния край на Зловещата гора.
— На тези две места прелива, дори ако двама души се изпикаят край пътя — пошегува се Ото. — Щом бурята отива на запад, в града няма да има проблеми.
Все пак ще бъдем нащрек — каза Нейт и се обърна към стълбището.
— Една минута, шерифе. — Мег стоеше на вратата, обградена от кучетата. — Трябва да ти кажа нещо.
— Имам нужда от душ. Можеш да го кажеш, докато се къпя, или да почакаш.
Мег изръмжа, когато той тръгна нагоре с чашата кафе.
— Ще чакам друг път.
Хукна след него, следвана от кучетата.
— За кого се мислиш?
— За началник на полицията.
— Не ми пука дори да си началник на цялата позната вселена — не можеш да ми крещиш, да ми заповядваш и да ме заплашваш.
— Нямаше да се наложи, ако просто беше направила, каквото ти нареждам.
— Каквото ми нареждаш ли? — Тя влетя в стаята след него. — Ти не можеш да ми нареждаш. Не си ми началник, нито баща. Това, че спя с теб, не ти дава право да ми казваш какво да правя.
Нейт съблече подгизналото си яке, после почука по значката, закопчана на ризата му.
— Аз не, но това може. — Свали и ризата на път към банята.
Той все още не прилича на себе си, помисли си тя. Това е някой друг; някой, който се е криел зад онези тъжни очи, очаквайки подходящ момент да се покаже. И този някой беше корав и студен. Опасен.
Чу шума от душа. Двете кучета стояха с вирнати опашки и я гледаха.
— Легнете — заповяда им.
Влезе в банята. Нейт седеше върху капака на тоалетната и събуваше мокрите си ботуши.
— Насъска Ото срещу мен като някакво куче пазач и ме накара да чакам почти три часа. Три часа, без да знам какво става.
Очите му бяха твърди като кремък.
— Имах работа и по-важни неща за вършене, отколкото да те информирам. Щом искаш да чуеш новините — той остави ботушите встрани и стана, за да събуе бельото си, — пусни си радиото.
— Не ми говори сякаш съм някаква хленчеща и досадна женичка!
Нейт влезе под душа и дръпна завесата след себе си.
— Тогава не се дръж като такава.
Божичко, как имаше нужда да се стопли. Опря се с ръце на плочките, наведе глава и остави горещата вода да се стича отгоре му. Може би след час-два, пресметна той, щеше да стигне до замръзналите му, уморени кости. Едно-две шишенца аспирин може би щяха да премахнат болката в крайниците. Три-четири дни сън може би щяха да се преборят с умората, която се беше просмукала в него с ледената вода, докато издигаше прегради срещу наводнението и гледаше как един мъж и една жена плачат над убитото си куче.
Част от него копнееше за безмълвието на мрака, в който да се отпусне, където нищо нямаше значение. А друга част се боеше, че много лесно ще се върне там.
Не помръдна, когато чу, че Мег дърпа завесата. Стоеше си, подпрял ръце, със сведена глава и затворени очи.
— Не се карай сега с мен, Мег. Ще изгубиш.
— Слушай, Бърк, не обичам да ме пренебрегват, сякаш съм някаква досадница. Не обичам да ме командват. Не съм сигурна, че ми хареса как изглеждаше тази вечер пред кметството. Не познах очите ти, лицето ти. Това ме плаши. И…
Тя обви ръце около него и притисна голото си тяло към гърба му.
— Това ме възбужда.
— Недей. — Той хвана ръцете й, обърна се и я задържа далеч от себе си. — Просто недей.
Мег умишлено погледна надолу.
— Струва ми се, че си противоречиш.
— Не искам да те нараня, а това със сигурност ще стане, както се чувствам в момента.
— Това не ме плаши. Бях се побъркала, бях готова да се скараме. Но внезапно ми се прииска нещо друго. Дай ми го. — Прокара ръка по гърдите му. — После ще си довършим кавгата.
— Не се чувствам никак любвеобилен.
— Аз също. Нейт, понякога човек има нужда от промяна. Да замине и да забрави за известно време. Или да изгори беса, болката или страха. Изгори ме — прошепна и стисна бедрата му.
Щеше да бъде по-добре, ако я отблъсне. Беше сигурен в това. Но той я привлече към себе си, притисна топлото й мокро тяло и впи устни в нейните.
Мег се вкопчи в него и заби пръсти в раменете му. Ноктите й се врязаха в плътта му. От нея лъхаше топлина, която достигна до костите му, проникна в тях и прогони умората и студенината на гнева.
Ръцете й отново се плъзгаха надолу по тялото му, хлъзгави и мокри, после отметна глава, предлагайки му шията и раменете си — пиршество от нежна, топла плът.
Звуците, които се процеждаха през устните й, бяха на задоволство, на еротичен триумф.
— Чакай. — Тя взе сапуна. — Първо да те почистим. Обичам мъжките гърбове, особено когато са мокри и хлъзгави.
Гласът й беше упойващ като на сирена. Остави я да прави каквото иска, да мисли, че го насочва. Когато я притисна към стената на банята, в унесения й поглед проблесна изненада.
И когато на устните й се появи усмивка, той я изпи.
Бях права, мислеше си Мег замаяно. Това е друг човек, мъж, който иска да контролира всичко. Мъж, който ти отнема избора, който може да те накара да се предадеш.
Все още с устни върху нейните, той взе сапуна от ръката й. Прокара го по гърдите й с бавни възбуждащи движения, под които зърната й болезнено се втвърдиха. Тя издиша на пресекулки.
Тръпките в слабините й подсказаха, че е готова. Че го желае, че има нужда от него. Прокарвайки устни по шията му, прошепна:
— Хубаво ми е с теб. Хубаво е. Сега влез в мен.
— Ти първа ще свършиш.
Тя се разсмя, когато я ощипа.
— Не, няма.
— Напротив. — Вдигна ръцете й над главата и ги задържа с едната си ръка. — Ще видиш.
Прокара сапуна между бедрата й, търкайки го, плъзгайки го, наблюдавайки как тялото й се разтресе в оргазъм.
— Нейт.
— Предупредих те.
За миг усети, че я обхваща паника, която бързо преля в диво удоволствие, когато пръстите му навлязоха в нея. Тялото й се изви, в стремежа си да се освободи, да получи още. В желанието си за него. Но той продължи, докато й се стори, че няма да издържи повече, че не може да издържи повече. Дишаше накъсано и го умоляваше, докато горещата вода се лееше върху треперещото тяло, а парата замъгляваше зрението й.
