— Ти си пълен идиот. — Тя отново скочи на крака и този път първа го удари с юмрук в гърдите. — Тази вечер беше с мен.
— Бил е с теб? — Зак се намръщи и внимателно се взря в лицето й. — И защо?
— Ходихме на кино, ядохме пица. Исках да си поговорим… не служебно, разбира се… тъй че когато се обади, веднага приех.
— Хайде сега пак отначало. Ник ти се е обадил и те е поканил на среща.
— Не беше среща. За мен това не беше среща. — Нямаше върху кого друг да излее яда си, затова тя отново взе да крачи из стаята. — Реших, че ако помежду ни се получи… приятелство, де — побърза да се поправи. — Че това просто ще улесни нещата.
Замислен, Зак дръпна дълбоко от цигарата.
— Дотук звучи смислено. Значи ходихте на кино, после ядохте пица. И какъв е проблемът? Да не се е сбил, да не те е поставил в неудобно положение? — Изведнъж изтръпна. — Да не сте попаднали на някого от бандата?
— Не, не, не… — Рейчъл вече бе вън от себе си от ярост. — Ти не ме ли слушаш какво говоря? Казах ти, че за него аз вече съм… жена… гадже. Господи… не разбираш ли?! — Останала без сили, тя въздъхна. — Той ме целуна.
Очите на Зак се превърнаха в тъмни таящи опасност цепки.
— Дай определение на тази целувка.
— Чудесно знаеш какво е това целувка. Лепваш устни върху устните на другия. Трябваше да се досетя, но изобщо не ми хрумна какво става. И преди да се усетя, ей ти го на!
— Ей ти го на! — повтори Зак, като се постара да запази спокойствие. На свой ред взе да крачи из стаята, без малко да се блъсне в Рейчъл. — Добре де, ще ти кажа какво мисля. Струва ми се, че от мухата правиш слон. Целунал те е за лека нощ. Това е просто жест. Та той е дете.
— Не — каза Рейчъл и тонът й накара Зак да се извърне срещу нея. — Не е дете.
Гневът заплашваше да вземе превес. И първият признак бе равният спокоен глас.
— Да не би да се е опитал… — започна Зак.
— Не — сряза го Рейчъл. — Разбира се, че не. Той просто ме целуна. Но по такъв начин, че… Виж, Зак, зная разликата между една небрежна приятелска целувка за лека нощ и първия знак за мъжко завоевание. Което, уверявам те, Ник добре е овладял.
— Радвам се да го чуя — процеди Зак.
Внезапно сломена от изтощение, Рейчъл приседна в края на бюрото.
— Просто не знам какво да правя.
— Аз ще го вразумя.
— Как?
— Не знам как — сопна се той и угаси цигарата. — Проклет да съм, ако допусна малкото си братче за съперник.
— Аз не съм ловен трофей, Мълдун.
— Не исках да кажа… — Зак тръсна глава и крачка към бюрото. — Ще повярваш ли, ако ти кажа, че твърде много ми дойде. Мислех си, че Ник е отишъл да се позабавлява с някоя невръстна хубавица, чийто баща е настоял да се прибере преди полунощ, а сега изведнъж се оказва, че ти се е нахвърлил. Ако не ми беше брат щях да го натупам.
— Типична реакция — промърмори Рейчъл.
Той реши да не обръща внимание на забележката, опита се трезво да размисли.
— Може би за него е естествено да изпитва… или да си въобразява, че изпитва чувства към теб. Не мислиш ли?
— Може би. — Тя наклони глава и боязливо изглед Зак. — Не искам да му причинявам болка.
— Аз също. Можеш да се оттеглиш за известно време, все едно си заета… както постъпи с мен.
— Аз действително бях заета. — И тя обидено вирна брадичка. — И сега не говорим за теб. А впрочем обмислих тази възможност, но нали съм негов сънастойник. И не мога да изпълнявам задълженията си от разстояние. На всичкото отгоре тази вечер той за първи път се отпусна, разказа ми за себе си, разкри макар и частица от онова, което се крие под враждебната обвивка. Ако го отблъсна точно сега, когато проявява склонност да ми се довери, може всичко да объркам.
— Но не можеш и да го залъгваш, Рейчъл.
— Това ми е добре известно. — Прииска й се да отпусне глава на рамото на Зак, само за минутка. Засрамена се втренчи в ръцете си. — Трябва да открия начин да му кажа, че искам да му бъда приятелка… просто приятелка… и то без да нараня самочувствието му.
Зак взе ръката й, усети, че тя не се дръпна и препле пръсти в нейните.
— Ще говоря с него. Съвсем спокойно — добави, когато видя как Рейчъл се мръщи насреща му.
— Всъщност исках да те оставя сам да се оправяш, но колкото повече си мисля, толкова повече се убеждавам, че кавото и да му кажеш ти, ще го приеме на нож. Как ще му обясниш, че не искам да му бъда нещо повече от приятел без да му разкриеш, че сме си говорили зад гърба му? — Рейчъл затвори очи. — На мен самата ми е неловко.
— Ти трябваше да ми кажеш.
— Това вече го сторих, а сега ще трябва да измисля какво да правя по-нататък.
Той прокара пръст по кокалчетата на стегнатия й юмрук.
— Това ни е обща грижа, нали не си забравила?
— Нима бих могла? Много скоро между теб и Ник щеше да се получи равновесие, а ето че сега везните отново ще се наклонят, Зак. Най-добре ще е с този проблем да се справя сама. — Лека усмивка разтегна устните й. — Май трябва да поискам извинение, задето нахълтах и те изплаших.
— Важното е, че дойде. Горе главата, ще се справим. — Той вдигна ръката й към устните си, видя как очите й потъмняват и отново застана нащрек. — Ти гледай да му го обясниш по-кротко, пък аз ще го оставя на мен да си изкара яда. В крайна сметка не мога да го упреквам, след като и аз мога да бъда обвинен в същото.
— Едното няма нищо общо с другото. — Рейчъл скочи от бюрото, но той задържа ръката й.
— Радвам се да го чуя. Сега по-добре ли се чувстваш?
— След битка винаги се чувствам по-добре.
— В такъв случай, сладурче, когато най-сетне битката помежду ни завърши, ще се чувстваш на седмото небе. Предполагам, ще откажеш да изчакаш час-два, докато затворя бара.
— Да. — Сърцето й пропусна един удар, развълнувано от фантастично видение. Тъмен бар, от автомата се носят звуците на блус, двамата остават съвсем сами… — Наистина трябва да вървя.
— Не разполагам с достатъчно хора тази вечер, иначе бих те изпратил. Но ще ти повикам такси.
— Мога и сама да си взема такси.
— Добре де. Изчакай минутка. — Сложи ръце на талията й и я вдигна отново на бюрото. — Липсваше ми — промълви, като обсипа шията й с целувки.
Без да се замисля — а той можеше да пропъди всяка мисъл от главата й, стига да пожелаеше, — тя отметна глава, за да се наслади на милувката.
— Бях ужасно заета.
— Не казвам, че не си била заета. — Устните пълзяха нагоре. — Освен това си голям инат. Което ми харесва. В момента дори не се сещам какво в теб не ми харесва, Рейчъл.
Което беше грешка. Всеки миг тя очакваше да си припомни защо е грешка. Всеки миг…
— Ти просто искаш с приказки да ме вкараш в леглото си.
— О, да… — целуна я той с усмихнати устни. Зарови пръсти в косите й, принуди я да се притисне в тялото му.
— И как се справям?
— Създаваш ми все повече трудности.
— Добре. Това е много добре. — Без малко да я повали на бюрото, да превърне в реалност онези фантастични видения, в чиято компания бе прекарал дългите самотни нощи, обсебени от мисълта за нея. Чу я как въздъхва. Този плах знак на безсилие сякаш разкъса душата му. С гневно ръмжене той зарови лице в косите й. — Няма що, много ми върви — изрече мрачно. — Позволиш ли да те докосна, то ще е на тротоара
