Бекет сви устни.
— Май започвам да разбирам. Той е здрав млад мъж, а вие — привлекателна жена, която е проявила интерес към него.
— И после всичко развалих — упрекна се Рейчъл с горчивина. — Мислех си, че съм овладяла нещата. Бях повече от сигурна, че всичко е под мой контрол.
— Познато ми е това чувство. — Бекет замислено посегна към ядките в купичката. — А сега неофициално. Започнете отначало.
С надеждата собствената й вина да облекчи положението на Ник, дори това да й струва отстраняването от делото, Рейчъл обясни. Бекет не я прекъсна, само кимаше с глава.
— И когато влезе в кабинета и ни видя двамата със Зак — завърши Рейчъл, — единственото, което съзря, бе предателство. Зная, че нямах право да се обвързвам със Зак. А извинението с нищо няма да помогне.
— Рейчъл, вие сте прекрасен адвокат. Което не пречи да имате личен живот.
— Но когато застрашава взаимоотношенията ми с даден клиент…
— Не ме прекъсвайте. Допускам възможността в този случай да сте направили грешна преценка. Допускам също така, че човек не винаги е в състояние да подбере времето, мястото или дори обстоятелствата, при които ще се влюби.
— Не съм казала, че съм влюбена.
— Забелязах това — усмихна се Бекет. — По-лесно е да се самообвинявате, като си повтаряте, че любовта няма нищо общо в случая. Не възразявате ли, защитник? Толкова по-добре, защото не съм свършила. Бих могла да кажа, че сте загубили обективността на преценката, но това вече ви е известно. Пък и не съм напълно сигурна дали обективността винаги дава най-правилния поглед. Съществуват толкова много нюанси между доброто и лошото. А за откриването на най-правилния път ние се борим всеки ден. Вашият клиент се опитва да намери своя път. А вие може и да не е успеете да му помогнете.
— Не искам да го разочаровам.
— Най-добре е да се постараете да му попречите сам на себе си да измени. Понякога се получава, друг път не. Ще откриете колко често се лъжем в очакванията си, когато на свой ред седнете на съдийската скамейка.
Съчувствието в очите на Бекет накара Рейчъл да посегне към виното.
— Не знаех, че е толкова лесно да разгадае мислите на човек.
— Стига човек сам да е извоювал това място, а и да е прекарал на този пост достатъчно дълго, не е трудно да отгатне амбициите ви. — Развеселена, съдия Бекет чукна чашата в тази на Рейчъл. — Още няколко години, защитник, и от вас ще се получи доста добър съдия. Нали това е вашето желание?
— Да. — Рейчъл срещна очите на Бекет. — Това е, което искам.
— Добре. А сега тъй като привърших с питието, а и се чувствам някак размекната, ще ви призная нещо… неофициално. Преди около трийсет години аз бях като вас. Дори не можете да си представите колко голямо е сходството. С тази разлика, че тогава за жени в нашето положение беше много по-трудно, отколкото сега. Не казвам, че условията са вече съвършени — добави тя, — но поне част от битките са вече зад гърба ни. Неведнъж съм била принудена да избирам. Поставена съм била пред дилемата професионален или личен живот, пред която мъжете твърде рядко се изправят. Семейство ли да създам, или да изградя кариера? Не съжалявам, че избрах кариерата.
Жената хвърли поглед назад към бара, където стоеше Зак, и въздъхна.
— По-точно казано, рядко се случва да съжалявам. И все пак времената се менят и не винаги амбициозната жена е принудена да избира между двете крайности. Може да има и двете, стига да е умна. А вие правите впечатление на умна жена.
— Приятно ми е да го чуя — промълви Рейчъл. — Ала бих казала, че не разсейва страховете ми.
— Тъкмо тези страхове правят живота интересен. Не мисля, че ще допуснете страхът да ви попречи, защитник. Изобщо не мисля, че нещо ще ви спре. А междувременно се погрижете клиентът ви да бъде готов да се яви в съда.
Бекет понечи ла се изправи и Рейчъл тутакси скочи на крака.
— Съдия Бекет, исках да ви обясня за тази вечер.
— Отбих се за едно питие. Приятно заведение. Чисто и уютно. Що се отнася до решението ми, то ще зависи от онова, което ще видя и чуя в съдебната зала. Ясно ли се изразих?
— Да. Благодаря ви.
— Предайте на господин Мълдун, че превъзходно умее да приготвя коктейли.
Все още в плен на бурните чувства, Рейчъл проследи Бекет до вратата.
— Загазихме ли? — попита Зак, застанал зад нея.
Рейчъл просто поклати глава и хвана ръката му.
— Твоето питие й хареса. — Обърна се към него и го прегърна, за да го успокои. — Струва ми се, току- що открих още една интелигентна жена, която има слабост към лошите момчета. Всичко ще бъде наред.
— Ако Ник не се върне…
— Ще се върне. — Рейчъл имаше нужда да вярва в тези свои думи. Трябваше да накара и Зак да повярва. — Ужасно е ядосан, обиден е, но не е глупав. — Стисна леко ръката му и му се усмихна. — Твърде много прилича на теб.
— Не биваше да го удрям.
— Разумът ми е готов да се съгласи с теб, ала темпераментът… Толкова пъти съм гледала как братята ми се бъхтят един друг, та не мога да допусна, че с едно сбиване настъпва краят на света. Трябва да вървя. — Леко го целуна по наранената подута устна. — Като се върне, най-добре ще е да не ме завари тук. От теб обаче искам да ми се обадиш, щом се появи, независимо колко е часът.
— Не ми е приятно, когато се прибираш сама — каза Зак и я последва към закачалката в ъгъла.
— Ще взема такси. — Фактът, че той не възрази, показваше колко объркани са мислите му. — Ще се справим с това, Зак. Повярвай ми.
— Добре. Ще ти се обадя.
Рейчъл излезе навън и тръгна към ъгъла, за да хване такси. Повярвай ми, беше му казала. И можеше само да се надява, че заслужава това доверие.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Без малко да се обади на Алекси, щом се прибра, но се страхуваше, че ако брат й разпита тук-там макар и неофициално, Ник още повече ще се вбеси.
Оставаше й единствено да чака. И то да чака сама.
Странен триъгълник бяха образували, рече си тя, както се щураше безцелно из апартамента, понесла чаша чай. С характерната за младостта враждебност, Ник съзираше навсякъде измама и предателство, макар самият той отчаяно да търсеше свое място в този свят. Зак, тъй великодушен по природа, с пламенна страстна натура, безкрайно уязвим, станеше ли дума за брат му. И тя самата, обективен, придържащ се към логиката, амбициозен адвокат, който неочаквано се бе влюбил в двамата. Навярно трябваше да се захване да пише сапунени опери, каза ся Рейчъл, като се отпусна на канапето. Подви крака под себе си, стиснала чашата с две ръце. Ако притежаваше нужното въображение, поне щеше да успее за себе си да намери изход от ситуацията.
Как се стигна дотук? — питаше се тя, като затвори уморени очи. Нали бе успяла тъй спретнато да подреди нещата в своя живот. Нали от край време се гордееше, че зне накъде се е упътила и как ще стигне дотам. Всяка възможни пречка бе отдавна обмислена и претеглена. Всички възможни варианти, всички странични неизбежни отклонения бяха пресметнати.
Абсолютно всички.
С изключение на Закари Мълдун.
Беше го допуснала в живота си, остави се чувствата да я направляват и ето че обърка всичко. Не бе изключено Ник, измъчван от болка и отчаяние, да се забърка в някоя нова каша още преди да е настъпило утрото. Колкото и голямо да бе разбирането и съчувствието от страна на съдия Бекет, ако Ник нарушеше
