— Моля да ме извините — шеговито подхвърли Рейчъл. — Виждам, че сте заети.
— Не затваряй вратата, по дяволите. — Очите му без малко да изскочат от орбитите, когато блондинката плъзна ръка и го ощипа по задника. — Я не се занасяй, Рейчъл.
— Това ти ли ми го казваш? — И тя хвърли поглед към редовните клиенти, които вече точеха шии, за да не пропуснат представлението. — Той ми казва да не се занасям — обърна се тя към публиката. Сетне прекрачи прага и приближи странната двойка. — Щом ще бъдем сериозни, кой крак искаш да ти счупя, Мълдун? Или предпочиташ ръката? А може би врата.
— Смили се над мен. — Блондинката вече се кикотеше и дърпаше пуловера му. — Помогни ми да се откопча. Тя е пияна до козирката.
— Голям и силен мъж като теб би трябвало и сам да съумее да се справи.
— Че тя се извива като змиорка — изръмжа Зак. — Хайде, Бабс, пусни ме. Ще ти повикам такси.
Оше малко и нещата ще излязат извън контрол, отбеляза Рейчъл и реши, че е крайно време да поеме нещата свои ръце. Сграбчи русата за косата и рязко дръпна. Болезненият вик й достави огромно удоволствие.
— Навлизаш в чужда територия, скъпа — нежно промълви Рейчъл и подкрепи думите си с повторно дръпване.
— Никъде не забелязах предупредителна табелка — оплака се русокосата.
— Радвай се, че не ти показах звезди посред бял ден. — И Рейчъл повлече пищящото създание към вратата. — Изходът е оттук.
— Аз ще я поема — рече Лола и с ръка обви кръста на пияната жена. — Хайде, сладурче, бледичка ми се виждаш.
— Ама толкова е сладичък — въздъхна Бабс на път за дамската тоалетна.
— Повикай й такси — провикна се Зак. Яростно изгледа ухилените лица на своите клиенти и тръшна вратата. — Виж, Рейчъл… — Изглеждаше не само безкрайно притеснен, но и останал без дъх. — Не е това, което си мислиш.
— Тъй ли? — Рейчъл не устоя на изкушението да удължи забавлението още малко. Приседна в ъгъла иа бюрото и кръстоса крака. — И какво си мисля аз, Мълдун?
— Чудесно знаеш, за Бога! — Той отново въздъхна и пъхна непохватните си ръце в джобовете. — Обърна няколко питиета в повече и това е. Дойдох тук да се обадя по телефона за такси и тя ме последва. — Сключи вежди, забелязал, че Рейчъл внимателно разглежда ноктите ся. — Тя ме нападна.
— Искаш да предявиш обвинение?
— Не ми се подигравай. Аз се опитвах… да се защитя.
— Забелязах, че борбата е оспорвана. Имаш късмет, че остана жив.
— А какво трябваше да направя, да я поваля в безсъзнание ли? — Зак взе да крачи напред-нззад. — Казах й, че не проявявам интерес, но тя не пожела да отстъпи.
— Толкова си сладичък — промълви Рейчъл и запърха с мигли.
— Много смешно — подхвърли той през рамо. — Направо да си умреш от смях. Решила си докрай да ме измъчиш, нали?
— Бинго. — Рейчъл вдигна ножа за отваряне на писма и замислено изпробва острието. — Като адвокат на обвиняемата бих искала да попитам дали смятате, че онези несвързани приказки на бара…
— Аз не говоря несвързано.
— Ще задам въпроса по друг начин. — Рейчъл потупа с острието възглавничката на показалеца си. — Готов ли сте да заявите… Напомням ви, господин Мълдун, че сте положили клетва… Та готов ли сте да заявите пред съда, че нито с дума, нито с жест сте се опитали да съблазните обвиняемата или пък да я наведете на мисълта, че сте на разположение? И дори проявявате готовност?
— Нито за миг… — Като истински моряк Зак знаеше кога е време да пререже въжето. И той скръсти ръце пред гърдите си. — Възползвам се от правото, което ми дава Петата поправка.
— Страхливец.
— Мисли си каквото щеш. — И той враждебно изгледа ножа за писма. — Не смяташ да го използваш за някоя особена чувствителна част от тялото ми, нали?
Рейчъл облиза устни.
— Зависи.
Усмивката се появи бавно, ведно с въздишката на облекчение.
— Всъщност ти не ми се сърдиш, нали, захарче?
— За това, че те заварих в компрометираща поза с тази руса сексбомба? — Рейчъл се засмя и хвана още по-здраво ножа. — Защо да ти се сърдя, захарче?
— По всяка вероятност ти спаси живота ми. — Зак смяташе, че правилно е отгатнал настроението й, ала все пак се държеше предпазливо. — Нямаш представа какво ми наговори тя. — Престори се, че трепери от ужас и я обгърна с ръце, сякаш търсеше опора. — Тя е инструктор по йога.
— Мили Боже! — И Рейчъл го потупа по гърба. — И с какво те заплаши?
— Чакай да си спомня… — Той се наклони и зашепна в ухото й. Чу изненадания смях на Рейчъл. — И после…
— О, не! — едва промълви тя. — Та това противоречи на човешката анатомия!
— Е, може би затова са нужни гумени крайници, но можем поне да опитаме.
Рейчъл отметна глава и прихна да се смее.
— Не ме е грижа какво ще кажеш, Мълдун. Според мен ти просто обичаш да те опипват.
— О, беше направо унизително. — Зак зарови лице в косите й. — Чувствах се толкова… покварен.
— Хайде, хайде, не се жалвай. Нали те спасих.
Последвалата целувка бе гореща и продължителна, ала Зак намери сили да се отдръпне.
— Нямаш представа колко ми е хубаво, Рейчъл.
— Разбирам как се чувстваш. — Тя леко притвори очи и го притисна към себе си.
— Наистина ли?
— Да. Струва ми се… — Остави мисълта си недовършена. Бездруго през последните няколко дни достатъчно си бе блъскала главата. — Според мен просто някои хора са родени един за друг.
Той хвана лицето й в шепи. Тъмни и настойчиви, очите му се впиха в нейните. Тя не знаеше със сигурност какво открива той в тях, ала усети как лудо заблъска сърцето й.
— Ние си подхождаме, Рейчъл. Добре си спомням твърдението ти, че не искаш да се обвързваш. Че степенуваш желанията и амбициите си.
— Казвала съм ти и много други неща. — И тя сключи пръсти около китките му.
— Искам да дойдеш при мен, Рейчъл. — Забеляза изненадата в очите й и побърза да я прекъсне: — Зная, че не искаш да си усложняваш живота. Такова беше и моето желание. Но това, което ти предлагам, не е усложнение. Ще ти дам време да размислиш. Бездруго трябва да изчакаме решеноето за Ник. Просто искам да знаеш колко много ми се ще да бъдем заедно… а не да откраднем по някой и друг час.
— Това е сериозна стъпка — колебливо произнесе Рейчъл.
— А ти не вършиш нищо прибързано. — И той леко погали устните й със своите. — Помисли си. Просто искам да си помислиш — прошепна и впи устни в нейните, докато й внуши, че всяка мисъл за отказ е невъзможна.
— Зак, трябва да… — Ник връхлетя в кабинета и ето че застина на място. Видя Рейчъл да прегръща брат му, заровила пръсти в косата му, с разнежени замъглени очи.
Погледът й просветна и след миг в него се четеше тревога, желание да поиска прошка. Ала повечето нюанси убягваха на Ник, в главата му кънтеше само една дума: предателство.
Той се хвърли напред, преди Рейчъл да успее да го спре. Зак видя вдигнатия юмрук, остави го да попадне в целта. Усети вкуса на кръв в устата си. Инстинктивно сграбчи Ник за китките, за да предотврати следващия удар, ала момчето се измъкна пъргаво като змия и се приготви за истинската схватка.
— Престанете! — Нехаеща за надвисналата опасност, Рейчъл застана помежду им. — Това не е изход.
С ледеио спокойствие Зак я вдигна и я отмести встрани.
— Стой настрана. Тук ли искаш да се състои първият рунд? — попита той Ник. — Или предпочиташ да излезем навън?
