— Защото са Калхунови — рече Кейти и сякаш с това обясни всичко.
— Съжалявам, че Сейнт Джеймсови няма с какво да се похвалят.
— Винаги съм се чудила дали Бианка щеше да скочи от прозореца на кулата, ако знаеше колко труден и объркан ще бъде животът на децата й — тя загледа водата, която се вълнуваше зад прозореца. — Сигурно много е обичала своя художник.
— Или е била много нещастна в брака си.
— Да, така е. Време е да се прибираме. Стана късно — Кейти понечи да стане и изведнъж се сети, че всъщност е боса и затърси с крак обувките си под масата.
— Какво има?
— Загубих си обувките.
Той се наведе и зърна стройните й крака.
— А, ето ги.
Подаде й ги и се усмихна.
— Обуй се спокойно. Облегни се на мен.
Гледаше я как го прави и се сети как си бе помислил, че тя никога няма да бъде Пепеляшка. Посегна и погали ходилото й с ръка. Видя как в очите й светна пламъче. Пламъче на желание? Много му се искаше да вярва, че е така.
— Казвал ли съм ти, че имаш невероятни крака?
— Не — Кейти се подпираше с една ръка на него, мъчейки се да прогони вълнението, което докосването му събуди у нея. — Много мило да го забележиш.
— Никак не е трудно. Те са единствените, които изглеждат секси дори в работни дрехи.
Без да обръща внимание на забързаното си сърце, тя се облегна на гърдите му.
Можеше да я целуне, помисли си Трент. Трябваше само да преодолее няколко сантиметра и да намери устните й.
Когато седнаха в колата, Кейти мълчаливо се поздрави. Много успешна вечер беше, няма що! Той може и да не беше толкова нещастен като нея, ала поне го бе накарала да се чувства неудобно няколко пъти. Утре щеше да си тръгне за Бостън.
Тя се загледа през прозореца, докато си възвърна самообладанието и увереността, че ще се справи с болката. Трентън щеше да си замине, но нямаше да я забрави лесно и бързо. Последният му спомен щеше да бъде за една уверена, привлекателна млада жена с червена рокля. По-добре, много по-добре, отколкото автомонтьор с работен гащеризон и изцапани с масло ръце. И което беше още по-важно, Кейти успя да си докаже нещо. Че може да обича и да бъде твърда.
Вдигна поглед, когато колата започна да се изкачва по хълма. Можеше да различи силуетите на двете кули, ясно очертани върху нощното небе. Трент намали скоростта.
— Кулата на Бианка свети.
— Сигурно е Лайла — прошепна Кейти. — Тя често ходи там. — Представи си сестра си, как седи и гледа в нощта. — Няма да я събориш, нали?
— Не, няма да съборя нищо.
Къщата се скри от погледа им, понеже пътят криволичеше. Сега чуваха само шума на морето. Светлините на фаровете играеха по камъните. На прозореца на кулата за миг се мярна тънък силует и изчезна.
Лайла извика отгоре:
— Връщат се!
Четирите жени веднага се залепиха на стъклото.
— Не бива да ги шпионираме — обади се Сузана, ала дръпна още малко завесата.
— Ние не ги шпионираме — отвърна Аманда. — Само проверяваме как вървят нещата. Виждаш ли нещо?
— Все още са в колата — обясни шепнешком Коко. — Как ще видим какво става, ако продължат да си седят в колата?
— Ще използваме въображението си — засмя се Лайла. — Ако този мъж не й предложи да тръгне с него за Бостън, значи е истински нехранимайко.
— За Бостън ли? — Сузана уплашено погледна сестра си. — Нали не мислиш сериозно, че Кейти може да отиде в Бостън?
— Тя ще отиде и в Украйна, ако той я помоли — рече Аманда. — Гледайте, излизат.
— Ако открехнем съвсем мъничко прозореца, може би ще чуем нещичко?
— Лельо Коко, не ставай смешна.
— Права си — почервеня старата дама.
— Разбира се, че съм. Ще ни чуят, ако се опитаме да го отворим — тя се нацупи и залепи нос в стъклото. — Ще трябва да четем по устните им.
— Беше много приятно — каза Кейти, докато слизаше от колата. — Отдавна не бях излизала за вечеря.
— Нали вечеря скоро с Фини.
Тя го погледна неразбиращо, сетне се разсмя.
— О, да, Фини. Имаш добра памет.
— Особено за някои неща — Трент почувства как ревността отново го сграбчва. — Той никога ли не те извежда навън?
— Фини ли? Не, винаги аз ходя при него.
Вбесен, Трент пъхна ръце в джобовете си.
— Трябва да те извежда навън.
Кейти едва потисна смеха си, като си представи как старецът я придружава до ресторанта.
— Ще му кажа.
Обърна се и тръгна по стълбите.
— Катрин, не влизай още… — той хвана ръката й.
Четири чифта очи на прозореца не се откъсваха от тях. Четирите жени затаиха дъх.
— Късно е, Трент.
— Не знам дали ще те видя пак, преди да замина.
Трябваше да събере всичката си воля, за да не се издаде.
— Тогава ще трябва да се сбогуваме сега.
— Искам да те видя пак.
— Отварям сервиза в осем и половина. Ще бъда там.
— По дяволите, Кейти! Знаеш какво имам пред вид.
Ръцете му я обгърнаха.
— Не, не зная.
— Ела с мен в Бостън — изрече го на един дъх и сам се изненада от думите си.
Тя обаче остана спокойна.
— Защо?
Трябваше му миг, за да възвърне самообладанието си.
— Ще ти покажа града… — какви глупости говореше! По-голям глупак не можеше да бъде! А Кейти бе толкова красива! Нямаше по-красива от нея! — Нали каза, че никога не си била в Бостън. Можем… да прекараме известно време заедно.
Всичко в нея трепереше, но гласът й остана спокоен и хладен.
— Да не би да ме каниш да ти стана любовница?
— Не. Всъщност, да. О, Боже, почакай!
В къщата Лайла се усмихна.
— Ами че той е влюбен в нея до уши, ала все още не го знае.
— Ш-ш-шт! — махна с ръка Коко. — Почти чувам какво си говорят. — Беше залепила ухото си на дъното на водна чаша, която бе опряла в стъклото на прозореца.
Пред стълбите Трент опита отново.
— Нищо не става както съм го планирал, когато съм с теб — в тъмнината роклята й светеше като
