ремонтните работи, а Холт дори го остави да покара малката моторница.
Всичките му нови лели му позволяваха да играе игри с тях, а понякога, когато беше особено внимателен, дори можеше да подържи някое от бебетата.
Това за Кевин бе направо страхотно.
А тук бе и Натаниъл. Той погледна крадешком как мъжът, седнал до него, управлява с уверена ръка колата по лъкатушещия път нагоре към Кулите. Кевин бе решил, че Натаниъл разбира от всичко. Имаше големи мускули и татуировка и почти винаги миришеше на море.
Когато застанеше на кърмата на големия кораб за туристическите пътувания и очите му се присвиеха срещу слънцето, докато стискаше с едрите си ръце руля, той бе истинското въплъщение на герой за детето.
— Може би… — Кевин замълча и Натаниъл го погледна.
— Може би какво, приятелю?
— Може би пак ще дойда с теб някой път — избъбри Кевин. — Тогава няма да задавам толкова много въпроси и няма да ти се пречкам.
Нима има мъж на този свят, който би устоял на такова сладко дете, зачуди се Натаниъл. Спря колата пред входа, оставен специално за семейството.
— Готов съм да те взема на борда, когато кажеш. — Той перна с пръст козирката на капитанската шапка, която небрежно бе нахлупил на главата на Кевин. — И ти позволявам да задаваш колкото въпроси ти дойдат наум.
— Наистина ли? — Кевин побутна козирката назад, за да вижда по-добре.
— Наистина.
— Благодаря! — Кевин се хвърли на врата му така спонтанно, че Натаниъл усети как сърцето му прелива от обич. — Трябва да кажа на мама. Ти ще дойдеш ли?
— Да. — Задържа момченцето още миг и едва тогава го пусна.
— Хайде, идвай. — Изпълнен с нетърпение, Кевин изскочи от колата и хукна по стълбите. Отвори вратата със замах. — Мамо! Върнах се!
— Боже, какво тихо, възпитано дете — започна Меган и излезе в коридора от хола. — Това сигурно е моят Кевин.
Малкият се изкиска, метна се към нея и се надигна на пръсти, за да види бебето, което тя бе гушнала.
— Това Бианка ли е?
— Лилия.
Кевин се намръщи и огледа отново бебето.
— Как успяваш да ги различиш? На мен ми изглеждат еднакви.
— Това е майчиното око — измърмори тя и се наведе, за да го целуне. — А ти къде беше, моряче?
— Ходихме навътре, много навътре в океана, и се върнахме и после пак ходихме. Видяхме девет кита. Едното беше нещо като бебе. Когато се съберат заедно, на китовете им се казва стадо, не е пасаж като другите риби.
— Наистина ли?
— А Нейт ми позволи да направя завой и да надуя сирената и аз му помогнах да начертае курса. А пък онзи мъж на втората палуба повръща през всичкото време, но на мен нищо ми нямаше, защото морето ми се отразява добре. А пък Нейт каза, че мога пак да отида с него, нали може?
Деветте години майчинство бяха научили Меган да следи безсистемния поток информация с пълна точност.
— Може.
— А ти знаеше ли, че китовете имат само един партньор за цял живот и те всъщност не са риби, въпреки че живеят във водата? Те са млекопитаещи, също като нас, и слоновете, и кучетата, и трябва да дишат. Затова излизат на повърхността и изригват гейзери вода.
Натаниъл влезе по средата на лекцията. Спря на място. Меган се усмихваше на сина си, стиснала ръката му, докато с другата придържаше бебето в скута си.
Меган го погледна и му се усмихна. Сърцето му сякаш спря.
Тя понечи да заговори, но погледът в очите на Натаниъл сякаш стегна гърлото й. Въпреки че се отдръпна, напълно несъзнателно, той вече бе до нея, ръката му на бузата й, устните му върху нейните, спрели се с такава нежност, че Меган се почувства лека като перце.
Бебето се разсмя от удоволствие и протегна юмруче към косата на Натаниъл.
— Тук съм! — Натаниъл пое Дилия и я вдигна толкова високо, че тя зарита с крачета и изписка. Когато я постави на скута си, установи, че и Меган, и Кевин го наблюдават. Той погъделичка бебето и наведе глава към момчето. — Нали няма проблем, че целунах майка ти?
Меган издаде някакво гъргорене. Кевин веднага забоде поглед в пода.
— Не знам — измрънка той.
— Тя е много красива, нали?
Кевин сви рамене и се изчерви.
— Май да. — Нямаше представа какво би трябвало да изпитва. Много мъже целуваха майка му. Дядо му, Слоун, а след това и Холт, и Трент, и Макс. Само че това беше по-различно. Знаеше го със сигурност. Все пак вече не беше бебе. Стрелна мъжа с поглед и отново забоде очи в пода. — Ти гадже ли ще й ставаш?
— А-а-а… — Натаниъл погледна Меган и по изражението й разбра, че се налага сам да се оправя. — Почти позна. Това притеснява ли те?
Тъй като нещо в стомаха му се преобърна, Кевин отново сви слабичките си рамене.
— Не знам.
След като момчето нямаше намерение да го погледне, Натаниъл прецени, че бе дошло времето той да коленичи до него. Приклекна, все още прегърнал бебето.
— Можеш спокойно да помислиш по този въпрос и да ми кажеш после. Никъде няма да ходя.
— Добре. — Очите на Кевин се вдишаха към майка му и после пак се спряха на Натаниъл. Пристъпи към мъжа и се наведе към ухото му. — А на нея приятно ли и е?
Натаниъл едва сдържа смеха си и отвърна много сериозно.
— Да, много.
Кевин си пое дълбоко дъх.
— Добре, тогава можеш да я целуваш колкото искаш.
— Много ти благодаря. — Той подаде ръка на Кевин и скрепиха разрешението, дадено така щедро от малкия с мъжко ръкостискане, а Кевин се наду като балон от гордост.
— Благодаря ти, че ме изведе днес. — Кевин свали капитанската шапка. — И че ми позволи да я понося.
Натаниъл отново я постави на главата на момчето и смъкна ниско козирката.
— Задръж я.
Очите на момчето се разшириха от учудване и удоволствие.
— Завинаги ли?
— Да.
— У-ха. Благодаря. Много ти благодаря. Виж, мамо, за мен е. Отивам да я покажа на леля Коко.
Той хукна нагоре по стълбите, без да се притеснява, че топурка оглушително. Когато Натаниъл се изправи, Меган присви очи.
— Той какво те попита?
— Мъжка приказка. Жените не ги разбирате тези работи.
— А стига бе! — Преди да успее да му избие от главата подобни обилни мисли, Натаниъл пъхна пръст в колана й и я дръпна към себе си.
— Вече имам разрешение да го направя. — Целуна я страстно, а Дилия се сгуши помежду им.
