— Разрешение ли? — попита Меган, когато можеше отново да диша. — Кой ти даде разрешение?
— Твоите мъже. — Той влезе небрежно в хола и остави Дилия в кръга за игра, а тя изписка доволно, щом видя плюшеното си мече. — Изключвам баща ти, защото него го няма.
— Моите мъже ли? Говориш за Кевин и Слоун. — Меган осъзна за какво става въпрос и се отпусна на страничната облегалка на един стол. — Ти си говорил със Слоун за това…
— Щяхме да се сбием по този въпрос, ала не се стигна чак дотам. — Съвсем като у дома си, Натаниъл приближи една от малките масички и си сипа уиски от декантера. — Изяснихме си всичко.
— Браво. Браво и на двама ви с брат ми. Сигурно дори не сте се сетили, че аз също може да имам някакво мнение по този въпрос.
— Дори не стана въпрос. Той беше ядосан, че си прекарала нощта с мен.
— Това не му влиза в работата — каза напрегнато Меган.
— Може и да е така, а може и да не е така. Това вече е минало. Няма за какво да се дразниш.
— Не се дразня. Ядосвам се, че сам, без мен, си решил да даваш обяснения за отношенията ни пред семейството ми. — Освен това я бе притеснил и погледа на обожание в очите на Кевин.
Жени, каза си Натаниъл и изпи уискито на един дъх.
— Или трябваше да дам някакво обяснение на Слоун, или да получа юмрук в лицето.
— Това е пълен абсурд.
— Ти не беше там, сладурче.
— Точно това е. — Тя отметна назад глава. — Не ми е приятно да ми говорят зад гърба. Писнало ми е от това през годините.
Той постави чашата много внимателно.
— Меган, ако смяташ да се въртиш в кръг около Дюмонт, ще ме нервираш.
— Изобщо не правя подобно нещо. Просто ти съобщих един факт.
— А пък аз ти съобщих друг. Казах на брат ти, че съм влюбен в теб и с това нещата приключиха.
— Трябвало е да… — Тя замълча и възкликна шумно, когато осъзна думите му. — Казал си на Слоун, че си влюбен в мен?
— Точно така. Сега, предполагам, ще ми кажеш, че е трябвало да ти кажа първо на теб.
— Аз… Аз не знам какво да кажа. — Беше доволна, много доволна, че бе седнала.
— Бих предпочел да чуя „И аз те обичам“. — Той зачака и се престори, че не забелязва болката, която го жегна. — Май не можеше да си обърнеш езика.
— Натаниъл… — Спокойно, каза си Меган. Бъди разумна. Разсъждавай логично. — Всичко става прекалено бързо. Преди няколко седмици аз дори не те познавах. Не съм и очаквала подобно нещо да се случи между нас. Все още съм объркана. Чувствата ми към теб са много силни, много истински, иначе нямаше да остана с теб онази нощ.
Тя го убиваше бавно и безкръвно.
— Но?
— Любовта не е нещо, към което мога отново да се отнеса безотговорно. Не искам да те нараня, нито пък да рискувам някоя погрешна стъпка, с която да нараня Кевин.
— Значи наистина си мислиш, че времето ще даде всички отговори? Доколкото разбирам, каквото и да става в сърцето ти, искаш да мине един разумен период, да проучиш данните, да изравниш цифрите и отговорът сам ще излезе наяве, така ли?
Раменете й се стегнаха.
— Ако имаш предвид, че ми трябва още време, да, така е.
— Добре, имаш всичкото време на света, за да си изравниш уравнението. — С две крачки Нейт застана пред нея, изправи я на крака и притисна устните й със своите.
— Изпитваш същото, каквото изпитвам и аз.
Боеше се, наистина се боеше, че той бе прав.
— Това не е отговорът.
— Това е единственият отговор. — Очите му я изгаряха. — И аз не съм те търсил, Меган. Курсът ми вече бе предначертан. Ти промени всичко. Така че ще трябва да приспособиш спретнатите колонки цифри и да направиш някакво място и за мен. Защото аз те обичам и ще бъдеш моя. Вие двамата с Кевин ми принадлежите. — Пусна я. — Помисли по този въпрос — каза Нейт и излезе.
Идиот. Натаниъл продължаваше да се проклина, докато караше като луд към „Шипшейп“. Ама и той намери един начин да ухажва жена! С крясъци и ултиматуми Съвършеният начин да я спечели.
Грабна Доги от задната седалка и получи съчувствено близване по лицето.
— Искаш ли да се напием? — попита Нейт гърчещата се космата топка. — Не, прав си, това е лошо. — Влезе в офиса, пусна кучето на земята и се зачуди какво да предприеме.
Работата, реши той, бе по-добрият избор пред бутилката.
Зае се с мотор, оставен за поправка, докато не чу позната сирена. Това сигурно бе Холт, който връщаше последните за деня туристи от обиколка.
Все още кисел. Натаниъл тръгна по кея, за да върже въжетата.
— По празниците има доста туристи — отбеляза Холт, когато корабът бе завързан. — Днес беше добре.
— Да. — Натаниъл се намръщи към скупчилите се на палубата летовници. — Мразя тълпите.
Холт повдигна едната си вежда.
— Нали ти измисли специалната промоция за Четвърти юли, за да привлечем повече хора?
— Имаме нужда от пари. — Натаниъл затрополи по кея към офиса. — Това обаче не значи, че ми е приятно.
— Кой те е напушил така?
— Никой. — Натаниъл извади пура и я запали. — Просто не съм свикнал да се застоявам толкова дълго на сушата, това е.
Холт искрено се съмняваше, че бе това, ала както реагират повечето мъже, сви рамене и взе един гаечен ключ.
— Този мотор е почти готов.
— Мога да си събера нещата и да замина, когато реша. — Натаниъл стисна пурата между зъбите си. — Нищо не ме задържа. Само трябва да си натъпча нещата в една торба и да се кача на първия кораб.
Холт въздъхна и разбра какво предстои.
— Заради Меган е, нали?
— Не съм я карал да ми увисва на врата, нали?
— Ами…
— Аз пръв увиснах на нейния. — Натаниъл усети колко глупаво прозвуча казаното, но не можа да спре прииждащия поток от думи. — Тази жена има компютърен чип в главата си. Дори не е мой тип с тези костюмчета и лъскавото кожено куфарче. Някой да е казал, че смятам да се установявам тук и да се обвързвам за цял живот? Откакто навърших осемнадесет, не съм се застоявал на едно място за повече от месец.
Холт се престори, че работи по мотора.
— Започна бизнес, имаш ипотека. А според мен си тук повече от шест месеца.
— Това не значи нищо.
— Да не би Меган да намеква нещо за сватбени камбани?
— Не. — Натаниъл се намръщи над пурата и изръмжа. — Аз намеквам.
Холт изпусна гаечния ключ.
— Я чакай малко. Чакай да видя дали те разбрах правилно. Искаш да се жениш, обаче вилнееш и нареждаш как ще се качиш на първия кораб, защото не искаш да се обвързваш?
— Не съм искал да се обвързвам. Така се случи. — Натаниъл изпухтя, а след това изруга. — Майната му, Холт, направих се на глупак.
— Все така става, когато има жена, нали? Скарахте ли се?
— Казах й, че я обичам, Тя се скара с мен. — Той крачеше из работилницата, едва сдържайки желанието си да изрита нещо. — Къде отиде времето, когато жените са копнеели да се оженят, когато
