— Някои могат да помислят това за арогантност, господин Макгрегър.
Тази жена го караше да се смее заради студения, спокоен начин, по който разговаряше и по който изглеждаше, когато съвсем ясно се виждаше как в очите й се разгаряше желание. Беше жена, помисли си той, която можеше да накара мъжа да стои пред вратата й като глупак с букет цветя и кутия бонбони с формата на сърце. Роля, в която никога не бе виждал себе си.
— Когато един беден мъж е арогантен, той е груб, госпожице Уитфилд. Когато богатият е арогантен, това се смята за стилно. Аз съм бил и двете.
Тя почувства в думите му истина, ала нямаше намерение да се предава, нито да отстъпва.
— Странно, аз пък не съм забелязала арогантността да се променя според модата или годините.
Дениъл извади пура, като не сваляше поглед от нея.
— Едно на нула.
Запалката му проблесна, като освети за миг очите му. В този миг Ана осъзна, че въпреки всичко този мъж бе много опасен.
— Тогава вероятно ще трябва да изравним играта. — Достойнството я възпря да продължи това, което въпреки логиката, ставаше все по-интересно. — А сега, ако ме извините, господин Макгрегър, наистина трябва да се върна обратно вътре.
Той хвана ръката й. Жестът му бе груб и собственически. Тя не се отдръпна, нито застина от изненада. Просто го погледна така, както една херцогиня би погледнала селяк. Сблъсквайки се с подобно неодобрение, повечето мъже се предаваха, сваляха ръце и започваха да мънкат извинения. Дениъл се ухили. Ето, това бе момиче, което караше коленете на мъжете да треперят.
— Ще се видим отново, госпожице Уитфилд.
— Може би.
— Ще се видим. — Той вдигна ръката й и я поднесе към устните си. Ана усети лекото докосване на брадата му по кокалчетата на пръстите си и за миг горещото желание, който Дениъл бе зърнал в очите й, избухна в пламъци. — Отново. И отново.
— Съмнявам се, че ще имаме много възможности за контакт, тъй като съм в Бостън само за няколко месеца. Сега, ако ме извините…
— Защо?
Той не пускаше ръката й, което я притесняваше. Но не можеше да си позволи да го покаже.
— Защо какво?
— Защо ще бъдете в Бостън само няколко месеца? — Ако това момиче смяташе да се жени, това променяше нещата. Дениъл я погледна и реши, че всъщност няма да позволи дори една планирана женитба да промени нещата.
— Връщам се в Кънетикът в края на август, за да довърша следването си в медицинския факултет.
— Медицински факултет ли? — Веждите му се събраха. — Нямате намерение да ставате медицинска сестра, нали? — Гласът му бе изпълнен с учудването на мъж, който не разбира и не одобрява жените с професия.
— Не. — Тя се усмихна, когато почувства, че той се успокои. — Не сестра, а доктор. Хирург. Благодаря за танца.
Ала Дениъл отново хвана ръката й, още преди да бе стигнала до вратата.
— Искате да режете и да отваряте вътрешностите на хората? — Смехът му отново прогърмя като гръмотевица. — Вие сигурно се шегувате!
Въпреки че се ядоса, Ана успя да се овладее и показа само лека досада.
— Трябва да знаете, че когато се шегувам, съм много по-интересна. Лека нощ, господин Макгрегър.
— Това е мъжка работа!
— Ценя високо вашето мнение. Ала не съществува така наречената мъжка работа, щом има жени, които могат да я вършат.
Той изсумтя, дръпна от пурата и промърмори.
— Дрън-дрън!
— Отново грубо и невъзпитано, господин Макгрегър. Вие определено сте последователен човек.
Тя премина през вратата, без да се обърне назад. Но не престана да мисли за него. Нахакан, груб, ярък и глупав. Изобщо изключително екзотична птица!
Той също мислеше за нея, докато я наблюдаваше как се движи грациозно сред тълпата. Хладна, спокойна, самоуверена, откровена до грубост и присмехулна. Ставаше за съпруга.
И двамата бяха силно впечатлени един от друг. Или по-точно казано, бяха очаровани.
ВТОРА ГЛАВА
— Кажи ми всичко.
Ана остави чантата си върху бялата ленена покривка и се усмихна на стоящия до масата сервитьор.
— Аз ще взема един коктейл с шампанско.
— Два — поправи я Майра и се наведе напред. — Е?
За да спечели време, Ана се огледа из тихия, елегантен ресторант. Имаше не повече пет-шест посетители, които знаеше по име, някои други само по физиономия. Имаше моменти по време на следването, когато си бе мечтала за този миг. Да седи в луксозен ресторант, а не да си вади очите денонощно над книгите. Но някога, някой ден щеше да постигне и двете.
— Знаеш ли, единственото нещо, което ми липсва в Кънетикът, е да обядвам тук. Радвам се, че ми предложи да дойдем.
— Ана! — Според Майра нямаше смисъл да си губят времето с празни приказки, когато имаше горещи новини за разправяне. — Казвай!
— Какво искаш да ти кажа? — отвърна Ана и видя със задоволство как очите на приятелката й се изпълниха с нетърпение.
Майра си взе цигара от златната табакера, потупа я два пъти и я запали.
— Кажи ми какво се случи между теб и Дениъл Макгрегър снощи.
— Танцувахме валс.
Ана взе листа с менюто и започна да го разглежда. Ала се усети, че потупва с крак, сякаш музиката още звучеше в главата й.
— И после?
Вдигна очи и погледна Майра над листа.
— Какво после?
— Ана! — Майра спря само защото сервитьорът поднесе коктейлите им. После нетърпеливо отмести своята чаша встрани. — Излязохте заедно на терасата и стояхте там сума ти време. Сами.
— Така ли? — Ана отпи от коктейла, реши да си вземе салата и затвори менюто.
— Точно така. — С пресметнато кокетство Майра издуха дима от цигарата си към тавана. — Явно сте намерили обща тема за разговор.
— Така ще да е. — Сервитьорът се върна и Ана поръча салатата си.
Майра поръча омар и си каза, че не бива да пришпорва нещата. Щеше да изкопчи от Ана всичко, което искаше да знае, с малко повече търпение.
— И за какво по-точно си говорехте?
— Доколкото си спомням, една от темите бе женствеността. — Ана отпи още една глътка, но не бе сигурна дали бе успяла да прикрие гнева, който я обзе, като си спомни за спора им. Майра забеляза това, остави цигарата си и вирна носле.
— Допускам, че господин Макгрегър има определено мнение по този въпрос и то не съвпада с твоето.
Ана отпи отново, като се наслаждаваше на вкуса на шампанското, преди да остави чашата на масата.
— Правилно допускаш. Освен това господин Макгрегър е един мнителен грубиян.
Напълно удовлетворена, Майра подпря брадичка с ръка. Лекият воал, прикрепен към шапката, падна
