— Той ме обвинява за смъртта на сестра си. Знае, че аз съм причината. Откъде знае?
— Джан — обади се Джона зад нея. — Сигурно тя ги е предупредила онази нощ, че нещо не е наред. — Али се обърна. — Ти върна семейство Барне на масата им, обаче доста дълго ги беше нямало. Бяха нервни, притеснени. Трябва да е направила връзката.
— Може би — кимна Али и излезе от спалнята. — Било е достатъчно, за да я накара да се замисли. Да се разтревожи. Тя не е забелязала кога съм излязла аз, беше заета, ала Френи забеляза. Може между другото да го е споменала пред Джан. — Мина през хола и тръгна към кухнята. — Затова се е обадила, но малко прекалено късно. Прекалено късно, за да спаси сестра му. Тук май не си е давал много труд. Няма нищо, което да си струва да се счупи. Предполагам… — Замълча и бавно тръгна към масата. — О, Господи… — Обърна се и очите й бяха разширени от ужас. — Ножът ми за хляб. — Докосна стойката за ножове, в която едното място бе празно. — Дълъг назъбен нож. Господи, Джона, той я е убил със собствения ми нож.
Девета глава
Нямаше да позволи това да я разтърси. Не можеше. Един полицай, напомняше си тя, заплащаше за нервите толкова скъпо, колкото и за злобата, и те бяха също толкова опасни. Взломът в нейния апартамент бе пряка и персонална атака. Единственият й изход бе да й се противопостави, да запази обективността си и да си върши работата, която се бе заклела да върши.
Когато оперативната група си тръгна, допринасяйки към хаоса, оставен от Лайл, Али не спори с Джона, който й каза да събере каквото й трябва.
Щеше да се пренесе при него, докато всичко свърши. Никой от тях не говореше за огромната крачка, която правят. Казваха си, че това е просто логично и удобно решение.
После спаха прегърнати през остатъка от нощта.
— Удвоили сме охраната на Фрикс — съобщи й Киники на сутрешното съвещание. — Лайл не може да стигне до него.
— Прекалено е умен, за да се опита. — Али стоеше в кабинета на лейтенанта, пъхнала ръце в джобовете си. Ужасът бе избледнял и страхът бе преминал. — Той може да чака и ще чака. Не бърза да накара Фрикс да си плати за неговата предполагаема вина за смъртта на сестра му.
Зад стъклената стена на кабинета на Киники телефоните звъняха, детективите се занимаваха с ежедневните си дела. Али се постави на мястото на мъртвата жена, която бе познавала само няколко дни.
— Джан Нортън е била спокойна. За нея всичко е било едно приключение, романтично и вълнуващо. Била е с и си е мислила, че е в безопасност. При разпитите в моя блок двама съседи казаха, че са видели около осем часа в сградата да влизат двама души, отговарящи на описанието на Лайл и Джан. Държали са се за ръка — добави тя. — Джан му е помогнала да разбие апартамента ми, а когато отново са се качили на колата, той я е убил. Вече не му е трябвала. — Бе имала достатъчно време да го премисли, докато лежеше будна през най-тъмните часове на нощта в леглото на Джона. — Той не прави нищо без цел. В него се е насъбрал доста гняв срещу това, което вижда като привилегирована класа. В предишните му престъпления има нещо общо, те всички са насочени срещу богатите. Дори опитите му за физическо насилие са били срещу богатите му началници във фирмата, в която е бил програмист. — Извади ръце от джобовете и започна да брои на пръсти. — Богатство — власт, власт — богатство. За него това са синоними и той трябва да им смачка фасона. Той е по-умен от тях, защо тогава те трябва да живеят по-добре от него? — Прехвърли наум трупащите се данни за Лайл Матю. — Израснал е в семейство, принадлежащо към най- долната част на средната класа. Не са били много бедни, но никога не са живели наистина добре. Баща му дълго е бил безработен, непрекъснато се е местил от една работа на друга. Вторият му баща е бил арогантен и властен. Лайл е възприел същото поведение. Началниците и колегите му, с които успях да говоря, казват едно и също. Блестящ специалист, ала необщителен. Арогантен, войнстващ и самотник. Семейството му е разбито, и двамата му родители са починали. Единственият човек, с когото някога е бил близък, е сестра му. — Али се приближи до стъклената стена и погледна навън. — Сестра му се е възползвала от слабостта му, подхранвала е самочувствието му. Сега нея я няма и той е съвсем сам.
— Къде би отишъл?
— Не много далеч. Той още не е свършил. Трябва да се разправи с мен, със семейство Барне, с Блекхоук.
— Мисля, че инстинктът не те лъже. Преместили сме Барне на безопасно място. Оставате ти и Блекхоук.
Тя се обърна.
— Аз нямам намерение да поемам ненужни рискове. Обаче не трябва да се крия, трябва да живея както винаги, иначе той ще потъне вдън земя и ще ме чака да се появя. Знае името ми, адреса ми. Вероятно има и описанието ми. И иска да го знам, да се страхувам.
— Ще поставим блока ти под наблюдение.
— Може и да се върне там. Той не иска просто да ме убие, това не е толкова лично. А и не мисля, че аз ще бъда първата му мишена.
— Блекхоук?
— Да, по важност Джона е следващият. И не вярвам, че той би се съгласил да ни помогне.
Още се ядосваше, че Джона бе отхвърлил идеята й да му се уреди защита.
— Можем да изпратим двама души да го следят от разстояние.
— Може и на два километра да са, той ще ги усети и ще им се изплъзне. Лейтенант, аз съм… Близка с него. Той ми вярва. Мога да поема грижата.
— Ти имаш да водиш разследване, детектив, и да пазиш собствения си задник.
— И трите мога да ги правя в клуба. Освен това мисля, че можем да подмамим Лайл, да го накараме да направи своя ход, ако редовно ме вижда с Блекхоук.
— Не е сигурно дали знае, че ти си убила сестра му. Пазим това в тайна.
— Но знае, че съм участвала в операцията, че съм била човекът на полицията в клуба. Че двамата с Блекхоук сме работили заедно и сме предприели стъпките, които са довели до смъртта на сестра му.
— Съгласен съм. Ще изпратя двама души да наблюдават Блекхоук през следващите седемдесет и два часа, после ще направим оценка.
— Да, сър.
— Нещо друго. Ти знаеш, че по волана и колелетата на колата ти са открити отпечатъци от Денис Овъртън. При обиска на неговата кола е намерен наскоро купен ловджийски нож. Резултатите от лабораторията още не са готови, ала по острието имаше парчета гума. Той е уволнен от кабинета на окръжния прокурор. Искат официално оплакване.
— Сър…
— Стегни се, Флечър. Ако не направиш оплакване, ще му се размине. Ако го направиш, окръжният прокурор ще препоръча психологическо освидетелстване. Той има нужда от това. Или искаш да пренесе манията си от теб върху някой друг?
— Не. Не, не искам. Ще го направя.
— Още сега. Един ненормален по следите на един от моите детективи е достатъчен.
От факта, че бе прав, не й ставаше по-леко. Али излезе от кабинета му, отпусна се на бюрото си в стаята на дежурните и реши, че заслужава поне тридесет секунди почивка.
Бе допуснала много грешки с Денис, от самото начало. Не бе обръщала достатъчно внимание, не бе реагирала както трябва. Всичко това не бе извинение за неговото поведение, но тежеше и като нейна вина, че го бе допуснала.
— Какъв е проблемът, Флечър? Шефът да не ти е набил клинците?
Тя вдигна поглед. Хикмън се бе разположил на ръба на бюрото й.
— Не. Аз трябва да набия клинците на някой друг.
Той захапа сутрешния си сандвич.
— Това обикновено ми вдига настроението.
