Човекът бе хлътнал. Това бе всичко, за което можеше да мисли Уил, докато се връщаше към бара. Кой би предположил? Човекът бе хлътнал, и то по едно ченге.
— Полицайка. — Той седна на високия стол и Френи веднага му подаде вечерния коняк. — Човекът е затънал по полицайка.
— Ти чак сега ли разбра?
— Май че да. — Уил подръпна брадичката си. — Мислиш ли, че нещо ще се получи?
— Не разбирам от любов. Обаче те изглеждат добре заедно и никой никого няма да може да смачка, защото и двамата са дебел оглави.
— Тя е заспала от умора. — Уил кимна към клуба и отпи от брендито си. — А той просто седи и я гледа как спи. Мисля, че най-много можеш да разбереш какво му е на мъжа от начина, по който гледа една жена. — И понеже се улови, че той самият гледа как Френи бърше бара, Уил се изчерви и се вторачи в чашата си, сякаш изведнъж бе разбрал, че там може да намери разрешението на някакъв много сложен проблем.
Ала тя го видя, защото знаеше какво да гледа. Продължи да бърше, докато оценяваше реакцията си. Приятно леко потрепване на сърцето и мъничко топлота.
Много отдавна не бе изпитвала — или не си бе позволявала да изпитва — никое от двете към мъж.
— Предполагам, че си отиваш вкъщи — подхвърли небрежно.
— Да. А ти?
— Мислех да си поръчам една пица и да гледам по кабела маратона от филми на ужаса.
Той й се усмихна.
— Винаги си си падала по филми на ужасите.
— Ами да. Нищо не може да те разсее от тревогите по-добре от големи паяци и вампири, които смучат кръв. Обаче… Сама не ми е много забавно. Навит ли си?
— Навит за… — Уил разплиска чашата си върху чистия бар. — Извинявай. По дяволите. Много съм непохватен.
— Не, не си. — Френи мина с кърпата по разлятото бренди и го погледна право в очите. — Искаш ли да си разделим пицата, Уил, и да гледаме черно-бели филми за чудовища, и да се гушим на дивана?
— Аз… Ти… — Би станал на крака, ако можеше да усети краката си. — На мен ли говориш?
Тя се усмихна и остави кърпата на умивалника.
— Ще отида да си взема якето.
— Аз ще ти го взема. — Той скочи и с облекчение установи, че краката го държат. — Френи?
— Да, Уил?
— Мисля, че си красива. Просто исках да ти го кажа, в случай че после съм много нервен и забравя.
— Ако после забравиш, аз ще ти го напомня.
— Да. Добре. Хубаво. Отивам да ти взема якето. — Втурна се навън и тя се усмихна зад гърба му.
Джона изчака, докато клубът остана празен, докато Уил и Френи му извикаха за лека нощ. Стана, като остави Али да спи, и провери лично ключалките и алармата. Тракайки с токове по сребърния под, отиде отзад и избра осветлението и музиката, които подхождаха на настроението му.
Върна се при Али, наведе се и я събуди с целувка.
Тя изплува на повърхността с неговия вкус. Топъл, малко нешлифован и много буден. Когато отвори очи, сякаш в нощта блещукаха хиляди звезди.
— Джона…
— Танцувай с мен. — Вдигна я на крака, без да откъсва устни от нейните.
Али вече танцуваше. Още преди замъгленото и съзнание да се бе прояснило, вече се движеше с него, тялото й се наместваше срещу неговото.
— „Платърс“. — Опря буза до неговата. — Толкова е странно.
— Не ти ли харесва? Мога да сложа нещо друго.
— Не, много ми харесва. — Наклони глава да даде по-свободен достъп на устните му до шията си. — Това парче е песента на моите родители. „Само ти“. Нали знаеш, майка ми е била диджей в радио, преди да стане водещ на програмата. Това е песента, която пуснала по радиото вечерта, когато се съгласила да се омъжи за него. Романтична история.
— Чувал съм откъси от нея.
— Трябва да видиш как се гледат, когато танцуват на тази мелодия. Красиво е. — Вплете пръсти в косата му, докато се плъзгаха върху звездите по пода. — Добър танцьор си, Блекхоук — прошепна тя. — Много добър. Не бих предположила. — Обърна глава на рамото му и се загледа в проблясващите светлинки. — Всички ли тръгнаха?
— Да. —
Десета глава
За пръв път от седмици насам Али се събуди, без да трябва да скочи от леглото и да се втурне в деня. Божествена неделя. Събота вечер в „Блекхоук“ бе по-натоварена от предишната вечер и тя прекара по- голямата част от времето на крак, а цялата вечер бе нащрек.
Джона може и да се бе примирил с пазачите отвън, ала Али не мислеше, че толкова лесно би приел тя да стои като щит пред него.
Някои неща бе най-добре да не се разкриват и да не се обсъждат.
Освен това те двамата си правеха взаимно услуга. Али не можеше да живее в своя апартамент, преди да бе разчистен и ремонтиран. Той й предоставяше удобно място за живеене, а тя му осигуряваше телохранител. За нея това бе една разумна и честна сделка.
А сделката имаше и определено много по-важни допълнителни печалби. С намерението да им се наслади, Али плъзна ръка по гърдите му и леко впи зъби в тялото, което бе повече от щастлива да охранява.
Джона изведнъж се събуди, напълно възбуден от горещите й устни върху неговите.
— Нека аз, нека аз — повтаряше тя. Не бе предполагала, че кръвта й може да кипне толкова бързо, че за един удар на сърцето страстта й от ленива можеше да се превърне в неудържима.
Тялото й потрепери и се изви под острите нокти на удоволствието.
В спалнята бе тъмно, само сенки и движение. Надигна се да обвие ръце около нея. Притежание. То ги възбуждаше и двамата. Той намери устните й, шията й, гърдите й, почувства глада, който бе освободила в него, преди да може да мисли, преди да може да прави каквото и да било, освен да чувства.
Удоволствието се стовари върху нея като удар на камшик. И когато Али се разтопи срещу него, Джона я положи на гръб и започна да я люби.
Целувка, лека като сянка. Докосване, нежно като нощта. Когато тя протегна ръце към него, той ги улови и ги поднесе към устните си. Нещо богато, нещо великолепно се разля в нея и се смеси със страстта.
— Сега аз.
Това бе различно. Спокойно, сладостно и бавно. Овладян тлеещ огън.
Али му се отдаде и отстъплението й бе също толкова мощно, както и прелъстяването. Джона й шепнеше тихи думи, които разпалваха и душата, и кръвта й. Дишането й се учести и тя се понесе по копринените вълни на усещанията.
Леките докосвания на пръстите му, на косата му, топлината на устните и езика му постепенно я издигаха все по-високо. Когато желанието се превърна в непоносим копнеж и болка, Али прошепна името му.
Той я прехвърли през първия кадифен връх.
Имаше нужда да я докосва по този начин, да я вземе по този начин. Имаше нужда, поне в сенките, да има това право. Тук тя можеше да му принадлежи.
Ръцете й се обвиха около него и Джона потъна в целувка, все по-дълбока и по-дълбока, докато се изгуби в нея. И тогава проникна в нея, отчаяно и безпомощно влюбен.
Когато най-после притихнаха, Али обърна лице към врата му, за да усети още за малко вкуса му.
— Не, не мърдай — прошепна тя. — Не още. — Тялото й бе златно, пулсиращо златно. Би се заклела, че
