— На баща си се е метнала. Седни — заповяда отново и го смушка в голия корем, докато той се подчини. — Оценявам, че си се въздържал да й отвърнеш.
— Аз не удрям жени. — Джона трепна, когато Сила изтри раната.
— Добре е да го знам. Тя е труден характер. Готов ли си да го приемеш?
— Моля?
— Само за секс ли става дума, или си готов да приемеш целия комплект?
Той не бе сигурен кое го шокира повече, въпросът или внезапното щипене от лекарството. Изруга цветисто и стисна зъби.
— Извинете.
— Чувала съм тази дума и преди. Та какъв беше твоят отговор?
— Госпожо Флечър…
— Сила. — Наведе се по-близо и се усмихна в очите му. Добри очи, помисли тя. Спокойни, ясни. — Смутих те. Не го очаквах. С това почти свършихме. Дръж леда още една минутка. — Седна на пейката до него и кръстоса ръце върху масата. По нейните изчисления имаше още две минути, преди някой да нахлуе в кухнята и да ги прекъсне. — Бойд не вярваше, че днес ще дойдеш. Аз вярвах. Алисън е безмилостна, когато си науми нещо.
— Аз ли не знам…
— Аз не те познавам, Джона. Обаче знам нещо за теб и знам какво виждам. Затова искам да ти кажа нещо.
— Нямах намерение да стоя толкова много…
— Шшт — прекъсна го тя. — Преди цял един живот, почти преди целия твой живот срещнах този полицай. Този дразнещ, очарователен, твърдоглав полицай. Не исках да ме интересува, определено не исках да се хващам с него. Майка ми беше полицай и загина при изпълнение на служебните си задължения. Така и не го преживях. — Трябваше да поеме дъх да се успокои, защото бе вярно. — Последното, което исках, последното, което си представях, че ще е добре за мен, бе да се окажа обвързана с полицай. Господи, не исках това в моя живот. А ето ме сега, съпруга на полицай, майка на полицай. — Сила погледна през прозореца и видя мъжа си и дъщеря си. — Не е ли странно как се обръщат нещата? Не е лесно, ала не бих се отказала и от един миг. Нито от един миг. — Потупа го по ръката и се изправи. — Радвам се, че дойде днес.
— Защо?
— Защото това ми даде възможността да ви видя заедно с Али. Даде ми възможността да те погледна отблизо. Възможност, която не си ми давал повече от два пъти за… Колко, седемнадесет години? И ми хареса това, което видях. — Остави го занемял, обърна се към хладилника и извади поредната табла със сандвичи. — Би ли занесъл това на Бойд? Ако не храним децата всеки два часа, става страшно.
— Добре. — Той пое таблата, борейки се със себе си, докато тя просто му се усмихваше с очите, които Али бе наследила от нея. — Тя много прилича и на вас.
— Наследила е всички най-дразнещи качества от мен и от Бойд. Странно как се получава така. — Вдигна се на пръсти и нежно докосна с устни раната в ъгъла на устата му. — Това върви към лечението.
— Благодаря. — Джона намести таблата в ръцете си и се чудеше какво да каже. Никой през живота му не го бе целувал по мястото, където го боли. — Трябва да се връщам в града. Благодаря за всичко.
— Няма за какво. Винаги си добре дошъл тук, Джона. — Усмихна се на себе си, когато той се отдалечи. — Твой ред е, Бойд. Направи го както трябва.
Единадесета глава
— Най-важното е движението на китката — заяви Бойд и метна едно кюфте на скарата.
— Не беше ли казал, че най-важното е моментът? — Али го гледаше, пъхнала палци в джобовете си, а брат й Браянт бе облегнал удобно ръка на рамото й.
— Моментът, разбира се, е важен. Има много, много тънки моменти в изкуството на барбекюто.
— Но кога ще ядем? — попита нетърпеливо Браянт.
— След две минути, ако искаш кюфте. След още десет, ако държиш на пържола. — Взря се през кълбата дим към Джона, който идваше с таблата. — Май идват още подкрепления.
— А не може ли първо кюфте, а после пържола?
— Ти си десетият на опашката за кюфтета. Вземи си номерче, синко. — Бойд метна още едно цвърчащо кюфте и забеляза жена си на страничната тераса.
Танцувайки на място, тя размаха ръце, посочи към Джона, после към Бойд и завъртя пръсти. Той я разбра и макар вътрешно да намигна, едва доловимо кимна:
— Остави новите провизии там, Джона. — Бойд посочи към високата маса до барбекюто. — Как е устната?
— Ще оживея. — Джона хвърли на Али един стоманен поглед. — Особено след като, въпреки неспортсменското поведение на противниковия защитник, отбелязах кош. И победих.
— Извади късмет. След като ядем, ще играем мач реванш.
— Когато губи — обясни Браянт, — иска реванш. Когато бие, седмици наред ти го натяква.
— Какво искаш да кажеш? — Али изпърха с мигли към него.
— Мама никога не ми даваше да я ударя, защото е момиче. — Браянт силно дръпна ухото й. — Винаги съм мислил, че това е страшно нечестно.
— Чудо голямо. Просто биеше Кийнън.
— Ами да. — Лицето на Браянт моментално засия. — Хубави дни бяха. Смятам по-късно да го понатупам, да си спомня добрите стари времена.
— Може ли да гледам? Както винаги.
— Естествено.
— Моля ви се. Ние с майка ви искаме да запазим илюзията, че сме отгледали и възпитали три добри деца. Не разбивайте мечтите ни. Джона, виждал ли си моята работилница? — Като чу сумтенето на дъщеря си, Бойд я погледна навъсено. — Никакви коментари. Браянт, сега е моментът.
— Сега ли?
— Величествен момент. Предавам свещената маша и лопатка на теб.
— Чакай малко, чакай малко. — Али избута брат си настрани. — Защо да не мога аз да го направя?
— Ах… — Бойд притисна ръка към сърцето си. — Колко пъти през нашия дълъг и вълнуващ съвместен живот съм те чувал да казваш тези думи?
Развеселен и очарован, Джона видя как върху лицето на Али се изписа надигаш се бунт.
— Добре де, защо да не мога?
— Алисън, съкровище мое, има някои неща, които един мъж трябва да предаде на сина си. Синко… — Бойд сложи ръка на рамото на Браянт. — Доверявам в твои ръце репутацията на семейство Флечър. Не ме разочаровай.
— Татко… — Браянт изтри една въображаема сълза. — Аз съм развълнуван. За мен е чест. Кълна се да пазя името на семейството, каквото и да ми струва това.
— Вземи. — Бойд му подаде приборите за барбекю. — Днес ти си мъж. — Прегърна го през рамо.
— Обидно е — измърмори Али.
— Ти си просто момиче — ухили се злорадо Браянт и потропа с машата. — Свикни с тази мисъл.
— Тя ще го накара да плати за това — отбеляза Бойд. — Е, как са нещата?
— Добре. — Как, по дяволите, можеше Джона да се измъкне незабелязано, когато непрекъснато един или друг го дърпаше нанякъде? — Благодаря ви за гостоприемството. Ще трябва да се връщам в клуба.
— Такава работа не ти оставя много свободно време, особено през първите години. — Въпреки това Бойд го поведе към една дъсчена постройка в далечния край на двора. — Знаеш ли нещо за електрическите инструменти?
— Вдигат голям шум.
Бойд се разсмя и отвори вратата на работилницата.
