— Влюбена съм в Джона.
— Знам, бебчо. Кой не е зает? Трябва някой да донесе лед.
— Откъде знаеш? — Али я хвана за китката, преди да бе успяла да отиде до парапета да извика на някой да носи лед. — Аз го разбрах едва тази секунда.
— Защото те познавам и те виждам каква си с него. — Нежно я погали по косите. — Изплашена ли си, или щастлива?
— И двете.
— Добре. — Сила се обърна, въздъхна и я целуна по двете бузи. — Това е идеално. — Тя обви ръка през кръста на дъщеря си и се обърна към парапета. — Аз го харесвам.
— Аз също. Наистина ми харесва какъв е.
Сила опря глава в челото й.
— Нали е хубаво семейството така да се събере?
— Прекрасно е. С Джона имахме спор дали да дойдем днес.
— Изглежда, че ти си победила.
— Да. Следващият спор ще бъде, когато му кажа, че ще се оженим.
— Ти си дъщеря на баща си. Залагам за теб.
— Залагай — посъветва я Али, слезе по стъпалата и прекоси ливадата. Това бе изчислен ход. Нямаше нищо против да е изчислен, след като имаше цел.
Пресрещна баща си и Джона, хвана в длани лицето на Джона и силно го целуна по устните. Той изсъска, като й напомни за цепнатата си уста, но тя само се засмя и отметна назад косите си.
— Търпи, юнак. — Отново го целуна. Ръцете му се обвиха около кръста й и я привлякоха по-близо.
— Татко? — Али се отдръпна малко. — Мама иска още лед.
— Казва го само за да ме изкара лош. — Бойд огледа двора и избра жертвата си. — Кийнън! Върви да донесеш на майка си лед.
— Е… — Щом баща й хукна да гони Кийнън, Али обви ръце около врата на Джона. — За какво си говорихте с баща ми?
— Мъжки приказки. Какво правиш? — попита той, когато тя отново го целуна.
— Ако трябва да питаш, значи не го правя както трябва.
— Тук съм сам срещу всички. Да не искаш цялото ти семейство да ме отъркаля в прахта?
— Не се безпокой, в моето семейство си умираме да се целуваме.
— Забелязах. И все пак… — Джона я отдръпна.
— Толкова си порядъчен. Много е мило. Добре ли си прекарваш?
— С изключение на някои дребни инциденти. — Той демонстративно докосна с пръст устната си. — Симпатично семейство.
— Страхотни са. Човек понякога забравя колко успокоително, колко приятно е да ги има, колко зависи от тях за хиляди дребни неща. Братовчедите ми ще си спомнят как са идвали тук като деца, как всички ние сме се събирали в приказния замък на чичо Гейдж, как сме ходили в планината, за да…
— Какво?
— Чакай. Чакай една минутка. — Али стисна ръката му, затвори очи и остави парченцата на пъзела да се подредят в главата й. — Връщаш се при спомените, на местата, където си бил щастлив с хората, които са означавали най-много за теб. Затова хората винаги се връщат в родния си град или минават покрай къщата, в която са израснали. — Замълча и отвори очи. — Къде е израснал той? — Удари с юмрук по гърдите на Джона. — Къде са израснали те със сестра си? Къде са живели заедно? Къде е бил щастлив? Той трябва да отиде някъде, да намери място, където да се скрие, да направи планове. Отишъл си е у дома. — Завъртя се и хукна към къщата.
Когато Джона я настигна, тя вече набираше телефона.
— Какво правиш?
— Върша си работата. Каква глупост, да не се сетя за това по-рано! Кармайкъл? Флечър се обажда. Искам да направиш една проверка. Трябва ми един адрес, старият адрес на Матю Лайл, може би няколко адреса. Чак откак е бил дете. Той… Ъ-ъ… — Замълча и се съсредоточи. — Роден е в Айова, после са се местили. Не мога да си спомня кога е дошъл в Денвър. Родителите му са починали. Да, можеш да ми се обадиш на този номер. — Али го издиктува. — Или на мобилния ми телефон. Благодаря.
— Мислиш, че се е върнал вкъщи?
— Той има нуждата да се чувства близо до сестра си, за да се чувства в безопасност, да се чувства силен. — Тя крачеше из кухнята и се мъчеше да си спомни подробности от досието му. — Психологическата експертиза го определя като зависим от нея, въпреки че вижда себе си като неин защитник. Тя е единственото сигурно, единственото постоянно нещо в неговия живот. Разведени родители, децата ги подмятат насам-натам. Майката се омъжва втори път, продължават да ги подмятат. Пастрокът е бил… По дяволите. — Притисна слепоочията си и се помъчи да го измъкне от паметта си. — Бивш моряк. Агресивен, фанатик и очевидно много строг с шишкавия зубрач и всеотдайната му сестра. Част от комплекса на омраза към властта идва от тази несигурност в семейния живот, от неспособния баща, от безволевата майка и строгия втори баща. Тежко наследство. Лайл е бил умен, с висок коефициент на интелигентност, обаче социално и емоционално осакатен. Освен със сестра си. Най-големите му проблеми със закона са били веднага след като тя се е омъжила. Станал небрежен и невнимателен. Разгневен. — Али погледна нетърпеливо часовника си. — Тя продължила да го подкрепя и се оказва, че каквито и пукнатини да са се появили в отношенията им, те са били загладени. — Телефонът иззвъня и Али скочи. — Флечър. Да, какво намери? — Грабна един молив и започна да пише в бележника до телефона. — Не, нищо извън щата. Той иска да стои наблизо. Задръж. — Закри с ръка слушалката. — Направи ми една услуга, Блекхоук. Би ли казал на баща ми, че искам да поговоря с него за една минута?
Отне повече от една минута. Али се премести в кабинета на баща си и включи компютъра му. Двамата и Кармайкъл на телефона преглеждаха файлове, ровеха се из историята на Матю Лайл.
— Виждаш ли, преди десет години той е посочил като адрес пощенска кутия. Продължава да дава този адрес в продължение на шест години, въпреки че вече има къща на брега на езерото. Купил е тази къща преди девет години, когато сестра му се омъжила за Фрикс. Ала продължава да държи пощенската кутия.
— А през същото време сестра му продължава да дава тази пощенска кутия като свой адрес.
— Но къде са живеели? Ще отида да разбера това от Фрикс. — Тя стисна устни и се замисли. — Кармайкъл, би ли направил още една проверка? Виж какво можеш да намериш за недвижим имот в Денвър на името на Мадлин Лайл или Мадлин Матюс. Пусни и Матю и Лайл Мадлин.
— Добър ход — похвали я Бойд. — Добър начин на мислене.
— Той обича своите собствени неща — отбеляза Али. — Притежанието за него е много важно. Ако се е задържал на едно място шест години, повече или по-малко, значи е искал да има свой собствен дом, свой или на сестра си. — Поизправи се на стола. — Бинго ли каза? Кармайкъл, обичам те! Да, да. Добре. Разбрах. Ще ти съобщя. Наистина. Благодаря. — Остави слушалката и скочи. — Лайл Мадлин има мезонет в центъра.
— Добра работа, детектив. Свържи се с лейтенанта си и събери екипа. Освен това — добави Бойд, — искам и аз да дойда.
— Комисар, сигурна съм, че ще намерим място и за вас.
Всичко мина като по часовник. След два часа сградата бе обградена, стълбите и изходите блокирани. Като си даваха сигнали с жестове, десетина полицаи с бронирани жилетки се разположиха пред мезонета на Матю Лайл.
Планът на долния етаж бе в главата на Али, всеки сантиметър от хелиографското копие, което бе разучила. Кимна и двамата полицаи до нея с удар разбиха вратата.
Тя влезе първа, приведена.
Край нея нахлу цял поток от мъже, които се втурнаха по стълбите отдясно. Други се разпръснаха из стаите отляво. Отне им по-малко от десет минути да установят, че апартаментът бе празен.
— Бил е тук. — Али посочи към чиниите в умивалника. Пипна пръстта на декоративното лимоново дръвче до прозореца на кухнята. — Влажно е. Поливал го е. Той ще се върне.
