подредено и стабилно. Нямаш представа какъв беше моят свят, преди той да влезе в него и какъв би бил сега, ако не беше влязъл. Не по този начин имам намерение да му се отплатя.
— Не, ти му се отплащаш, като го обиждаш. Като отказваш да признаеш отношенията си с мен, сякаш това е нещо, от което трябва да се срамуваш. Мислиш, че не знам какъв е бил животът ти? Мислиш, че моят свят е бил много префинен. Аз съм дъщеря на полицай, Блекхоук. Няма нищо, което ти си видял, а аз не съм, през неговите очи. А сега и през моите. — Тя заби пръст в гърдите му. — Не ми приказвай и не се опитвай да ме надприказваш. Както и да сме започнали живота си, сега сме на едно ниво. И по-добре го запомни!
Джона хвана ръката й.
— Стига си ме ръчкала.
— Иска ми се да те пребия.
— И аз мога да ти кажа същото. — Отдалечи се, докато се успокои дотолкова, че да може отново да се владее. Бяха му подействали думите й за срама. Можеше да се ядосва на себе си, че се бе влюбил в нея. Ала никога нямаше да се срамува.
— Ще ти предложа една сделка. Ти ще се отървеш от опашката. — Посочи към колата, която бе спряла на паркинга минута след тях. — И ще прекараме два часа при твоите родители.
— Дай ми една секунда. — Али се приближи към тъмната лимузина, наведе се и проведе кратък разговор с шофьора. Върна се при Джона, пъхнала ръце в джобовете си. — Освободих ги до довечера. Това е най- многото, което мога да направя. — Обви ръце около раменете си. Извиненията винаги я бяха напрягали. — Виж, извинявай, че го направих така. Трябваше направо да ти кажа и да спорим за това у вас.
— Не ми го каза направо, защото знаеше, че нямаше да има с кого да спориш.
— Добре, прав си. — Разпери ръце в знак на поражение. — Наистина извинявай. Аз държа на семейството си. Имам връзка с теб. Откъдето просто следва, че искам да се чувстваш спокойно с тях.
— Може би е малко прекалено да искаш да се чувствам спокойно. Но не се срамувам от връзката си с теб, не искам да мислиш, че се срамувам.
— И това стига. Джона, за мен би означавало много, ако днес се опиташ да ги приемеш.
— По-лесно е да се спори с теб, когато се държиш гадно.
— Виж, и брат ми Браянт винаги така казва. Ще си допаднете. — Хвана го под ръка с надеждата да разведри настроението. — Има обаче още нещо… — започна тя, докато вървяха към колата.
— Какво нещо?
— Това събиране днес. То е… Нещо повече, отколкото може да съм ти казала. Нещо като семейна среща. Просто ще има повече хора — завърши бързо. — Лели, чичовци и племенници от изток, старата партньорка на баща ми и семейството й. За теб така всъщност ще е по-добре — настоя Али, когато Джона размаха юмрук пред брадичката й. — Сред тази тълпа никой няма дори да те забележи… Защо не ми дадеш аз да карам оттук нататък?
— Защо не те просна с един удар и оттук нататък да пътуваш в багажника?
— Няма значение, само попитах. — Тя заобиколи колата и посегна към дръжката на вратата, ала той я изпревари. Али се засмя и улови лицето му в ръце. — Голям образ си. — Целуна го шумно и седна вътре. Когато и Джона седна, се наведе към него и го погали по бузата. — Те са просто хора. Много симпатични хора.
— Не се и съмнявам.
— Джона, един час. Ако след един час се чувстваш неприятно, просто ми кажи. Ще измисля нещо и ще си тръгнем. Без никакви въпроси. Съгласен ли си?
— Ако след един час се чувствам неприятно, аз ще си тръгна. Ти остани със семейството си. Така трябва да бъде и така се договаряме.
— Добре. — Тя се облегна назад и закопча колана. — Какво ще кажеш да ти дам кратко резюме, за да познаваш играчите? Леля Натали и съпругът й, Райън Пиасецки. Тя движи някои от нещата във „Флечър Индъстриз“, но истинската й любов е „Дамски избор“.
— Бельо?
— Луксозно бельо, не бъди селянин.
— Страхотни каталози.
— Които ти преглеждаш, за да се запознаеш с най-новите модни тенденции.
— Ами! Там има полуголи жени.
Али се засмя с облекчение, доволна, че бяха минали критичната точка.
— Продължавам нататък. Чичо Рай е инспектор по противопожарната безопасност в Урбана. Имат три деца, на четиринадесет, на дванадесет и на осем години, ако смятам правилно. После сестрата на майка ми, леля Дебора, окръжен прокурор на Урбана, и съпругът й, Гейдж Гътри.
— Гътри, който има повече пари от националната хазна?
— Така говорят слуховете. Четири деца, на шестнадесет, четиринадесет, дванадесет, десет. Подредени през две години. После капитан Алтия Грейсън, бившата партньорка на татко, и съпругът й, Колт Найтшейд. Частен детектив. По-скоро по аварийните ситуации. Никога не го знаеш накъде ще се извърти. Ще ти хареса. Имат две деца, момче и момиче, на петнадесет и дванадесет… Не, вече на тринадесет.
— Значи в общи линии ще си прекарам деня с един детски бейзболен отбор.
— Забавни са — успокои го тя. — Не обичаш ли деца?
— Представа нямам. Досега срещите ми с този животински вид са били много ограничени.
— Тази отбивка — съобщи му Али. — Е, след днес вече няма да са ограничени. Мисля, че някога може да си се срещал с братята ми. Браянт е във „Флечър Индъстриз“. Той май също е нещо като отговорник по аварийните ситуации. Много пътува и вдига скандали, когато нещо не е наред. Това му харесва. А Кийнън е пожарникар. Той беше отишъл на гости на леля Натали малко след като тя се беше хванала с чичо Рай, захласнал се по големия червен камион, и край. На следващия светофар наляво. Това е всичко.
— Заболя ме главата.
— Нищо ти няма. На ъгъла наляво, след две пресечки надясно.
Джона вече бе добил представа за квартала. Стабилен, богат и модерен, с големи, красиви къщи в големи, красиви имоти. От това настръхваше, макар да не можеше да обясни защо.
Чувстваше се удобно в града, където улиците му напомняха, че бе преодолял нещо, а лицата, които го заобикаляха, бяха анонимни. Но тук, сред тези великолепни дървета, хълмисти ливади, свежи и зелени в навечерието на лятото, сред разцъфналите цветя и пръснати тук-там стари къщи, той бе не просто непознат.
Беше натрапник.
— Къщата отляво, с кедровото дърво и речния камък, с балконите на зигзаг. Май всички са вече тук. Прилича на паркинг.
Двойната алея бе препълнена с коли. Самата къща бе огромна, с уникално разчупен покрив, издадени балкони, широки прозорци, всичко това подчертано от дървета и разцъфнали храсти покрай покритата с плочи пътека на полегатия хълм.
— Преразгледах договора — съобщи той на Али. — Ще добавя екзотични сексуални услуги. Мисля, че това ги заслужава.
— Добре, ще ги приема. — Тя посегна към вратата, ала Джона бързо протегна ръка и я бутна обратно назад на седалката. Али само се засмя и завъртя очи: — Добре, добре, по-късно ще обсъдим екзотичните сексуални услуги. Освен ако не искаш авансово плащане тук и сега.
— Да, това ще е върхът. — Но преди да бе успял да заобиколи колата, се чу боен вик и по хълма се спусна едно прелестно младо момиче с дълги тъмни коси.
То грабна Али в мечешка прегръдка в момента, в който тя излезе от колата.
— Ето те! Всички са тук. Сам вече бутна Мик в басейна, а Бинг подгони котката на съседите на едно дърво, Кийнън я свали, мама му слага лекарство на одрасканото. Здрасти. — Тя подари на Джона една хилядаватова усмивка. — Аз съм Ади Гътри. Ти трябва да си Джона. Леля Сила каза, че ще дойдеш с Али. Нощен клуб ли имаш? Каква музика пускате там?
— Тя си затваря устата два пъти годишно, за по пет минути. Записваме си го. — Али обви ръка около раменете на братовчедка си. — Сам е от рода Пиасецки, Мик е братът на Ади. А Бинг е нашето куче, което няма никакви обноски, затова идеално се вписва в компанията. Не си прави труда да запомниш всичко това,
