— Защото си безсърдечен мухльо.
— Обичам да ме ласкаеш.
— Ако ти кажа и че си безмозъчен идиот, ще ми направиш ли една услуга?
Хикмън отхапа още една хапка и посипа бюрото й с трохи.
— Живота си ще дам за теб, сладурче.
— Трябва да подам оплакване срещу Денис Овъртън. Когато дойде заповедта за арест, ще го прибереш ли ти? Той те познава, може така да му е малко по-леко.
— Разбира се. Али, той не заслужава съжаление.
— Знам. — Тя стана и взе якето си от облегалката на стола. После се усмихна, отчупи парче от сандвича му и го пъхна в устата си. — Освен това си и грозен.
— Ти си момичето на моите мечти. Омъжи се за мен.
Али излезе, благодарна на Хикмън, че знае как да я разведри.
Два часа по-късно влезе в кабинета на баща си.
Този път Бойд я посрещна на вратата, хвана я за раменете и се вгледа в лицето й. После просто я грабна в прегръдките си.
— Радвам се да те видя — промълви той.
Тя се сгуши и си позволи да поеме от силата му, от стабилността му.
— Ти винаги си до мен, и ти, и мама. Няма значение за какво, вие винаги сте до мен. Просто исках да ги го кажа.
— Тя се безпокои за теб.
— Знам. Съжалявам. Слушай. — Стисна го още един път и се отдръпна. — Знам, че си в течение, но искам да ти кажа, че съм добре. И се справям. Лайл не може да чака дълго, преди да предприеме нещо. Сега си няма никой. Всичко, което знаем за него, показва, че той има нужда от някой, от жена, която да се възхищава от него, да подхранва самочувствието му, да играе игрите му с него.
— Съгласен съм. И според мен най-много иска да накаже някоя жена. Избраната си ти.
— Така е. Той вече направи първата си голяма грешка, като разби апартамента ми. Така се издаде. Навсякъде е оставил отпечатъци. Скръбта и гневът са го принудили да ми покаже кой е и какво иска. Убивайки Джан с моя нож, е искал да ми каже, че това е можело да бъда аз.
— Дотук нямаме спор. Защо си сама?
— Няма да ме нападне през деня. Той работи нощем. Аз няма да поемам глупави рискове, татко. Обещавам ти. Искам да ти кажа, че съм подала оплакване срещу Денис.
— Добре. Не искам да те преследва и да те разсейва. Тази сутрин минах покрай твоя апартамент.
— Ще трябва да правя сериозен ремонт.
— Не можеш да останеш там. Ела в къщи за няколко дни, докато нещата приключат.
— Аз… Ъ-ъ… Уредила съм нещата. — Али пъхна ръце в джобовете си и се заклати на пети. Тази част щеше да бъде трудна. — Живея при Блекхоук.
— Не можеш да спиш в клуб — започна Бойд. После дойде прозрението, като удар в слънчевия сплит. — О… — Прокара ръка през косата си и отиде до бюрото. Поклати глава и тръгна към кафе машината. — Ти… Ъ-ъ… По дяволите.
— Аз спя с Джона.
Все още с гръб към нея, Бойд вдигна ръка и я размаха. Разбрала сигнала, Али затвори уста и зачака.
— Ти си голяма жена. — Баща й изцеди няколко капки кафе и остави каната. — По дяволите.
— Този коментар по повод на възрастта ми ли беше, или на отношенията ми с Блекхоук?
— И двете. — Той се обърна. Бе толкова прекрасна, жената, произлязла от него.
— Имаш ли нещо против него?
— Ти си моя дъщеря. Той е мъж. Не ми се хили насреща, когато преживявам бащинска криза.
Тя послушно сви устни.
— Извинявай.
— Ако нямаш нищо против, предпочитам да си представям как вие с Джона си прекарвате времето, като обсъждате великите литературни творби и пиете джин.
— Както предпочиташ, татко. Искам да го доведа на съботното барбекю.
— Той няма да дойде.
— Ще дойде — усмихна се Али.
Останалата част от смяната й мина в разследването на този случай и на два други, за които отговаряше. Приключи едно обвинение за опит за изнасилване и започна друго за въоръжен грабеж.
Спря колата си на един платен паркинг и се върна пресечка и половина до „Блекхоук“.
Отдалеч забеляза охранителната полицейска кола и не се съмняваше, че и Джона я бе разкрил.
Първият човек, когото видя в клуба, бе Хикмън, седнал пред бара. Сигурно от цял километър би видяла насиненото му око.
Приближи се до него, повдигна с пръст брадичката му и се вгледа в лицето му.
— Кой те нареди така?
— Твоят добър приятел, смотанякът Денис Овъртън — отвърна той навъсено.
— Шегуваш се. Да не е оказал съпротива?
— Хукна да бяга като заек. — Погледна към Френи и потупа по чашата си в знак, че иска да му долее. — Трябваше да го гоня. Преди да успея да го закопчея, той ме хвана. — Вдигна чашата си с бира и ядосано я допи. — Сега си ходя с тази синина и ми е писнало да ми се подиграват.
— Съжалявам, Хикмън. — За да докаже думите си, тя се наведе напред и докосна с устни насиненото му око. Когато се обърна, забеляза, че Джона влиза в бара. Той само вдигна вежди, като я видя, обвила ръка около раменете на Хикмън, и направи знак на Уил.
— Никога не съм го мислил за страхливец — въздъхна дълбоко Хикмън и загреба шепа ядки. — И когато го свалих, получих това. — Завъртя се на стола да й покаже дупката на коляното на панталона си. — А той започна да се мята като риба на сухо и да реве като бебе.
— О, Господи.
— Грам симпатия към него, Флечър, и ще те сдъвча. — Вместо това Хикмън започна да дъвче ядките. — Извъртя се и ме удари с лакът по окото. Видях звезди посред бял ден. Тъпият му кучи син може да си реве тази вечер в килията. Какво, по дяволите, изобщо си намирала в него?
— И аз не знам. Френи, пиши напитките на моя приятел на моята сметка, а?
— Тогава минавам на вносни питиета.
Али се засмя и погледна през рамо към Уил, който се бе появил зад нея.
— Не сме свикнали да имаме ченгета тук. — Ала го каза с непринудена усмивка и намигна на Френи. — Искате ли малко лед за това око, офицер?
Хикмън поклати глава:
— Не. — Със здравото си око огледа Уил от глава до пети. — Проблем ли имаш с ченгетата?
— От пет години нямам. Я ми кажи, сержант Малоуни още ли е на шейсет и трета? Два пъти ме е прибирал. Винаги много го е бивало.
Развеселен, Хикмън се завъртя на стола.
— Да, още е там. И още работи здраво.
— Като го срещнеш, кажи му, че Уил Слоун му праща много поздрави. Винаги е бил точен с мен.
— Непременно ще му кажа.
— Както и да е, човекът казва да поръчам вечеря за вашите приятели във форда от другата страна на улицата. Сигурно били огладнели, като седят там цяла нощ и си смучат пръстите.
— Сигурна съм, че ще бъдат много благодарни — отвърна Али сухо.
— Това е най-малкото, което можем да направим. — Уил приятелски тупна Хикмън по гърба и тръгна към кухнята.
— Трябва да свърша едно-друго. — Али за последен път огледа окото на Хикмън. — Сложи му лед — посъветва го тя и си проправи път през клуба към Бет. — Имаш ли една минутка?
Бет продължи да въвежда кодове в касовия апарат.
