Украса като за третото хилядолетие, реши тя. Джона Блекхоук си бе направил доста елегантна кръчма.
— Работила ли си досега в клуб?
Това Али вече бе решила как да го изиграе и завъртя очи.
— Нищо чак такова. Тук е много шик.
— Човекът иска класа. И получава класа. — Уил зави по коридора и набра някакъв код в контролното табло. — Виж това. — Когато стената се разтвори, той вдигна вежди: — Страхотно, а?
— Върховно. — Тя влезе с него и го видя как отново въвежда кода.
— Всеки от нас, който има работа на второ ниво, си има код. Ти няма защо да се безпокоиш за това. Е, отскоро ли си в Денвър?
— Не, всъщност тук съм израснала.
— Без майтап? Аз също. Движим с човека от деца. Ама животът тогава определено беше по- различен.
Вратата отново се отвори, направо към кабинета на Джона. Бе просторна стая, разделена между работата и удоволствието. От едната страна имаше голям кожен диван и два дълбоки фотьойла. Телевизорът, включен на късен бейзболен мач, бе с намален докрай звук.
Али машинално провери резултата в горния край на екрана. „Торонто“ гостува на „Янки“, засега нула на нула.
Спортната програма не я изненадваше, ала това, което наистина я изненада, бе високата от пода до тавана библиотека с книги.
Насочи вниманието си към работната част. Тя бе толкова безжалостно организирана, колкото частта за почивка бе разточителна. На бюрото имаше компютър и телефон. Срещу него бе разположен монитор, на който се виждаше клубът. Единственият прозорец бе с плътно спуснати щори. Мокетът бе дебел и стоманеносив.
Джона седеше зад бюрото и вдигна ръка да го изчакат да довърши телефонния си разговор.
— Ще ти се обадя. Не, най-рано утре. — Вдигна вежди, сякаш развеселен от това, което чу. — Просто ще трябва да почакаш. — Затвори и се облегна назад на стола. — Здравей, Алисън. Благодаря, Уил.
— Няма защо. Ще се видим по-късно, Алисън.
— Много благодаря.
Джона почака вратата на асансьора да се затвори.
— Закъсняхте.
— Знам. Беше неизбежно. — Тя се обърна към монитора и му даде възможност да огледа гърба й и дългите стройни бедра.
Много хубаво, помисли той. Наистина много хубаво.
— Имате охранителни камери навсякъде?
— Искам да знам какво става в моето заведение.
Би се обзаложила, че иска.
— Пазите ли записите?
— Три дни.
— Бих искала да видя това, което имате. — Тъй като бе с гръб към него, си позволи да хвърли един поглед какво става на стадиона. — Би било полезно да се прегледат лентите.
— За това ще трябва да имате съдебно постановление.
Али го погледна през рамо. Сега бе с костюм — черен и, според набитото й око, италиански.
— Мислех, че сте се съгласили да сътрудничите.
— Донякъде. Вие сте тук, нали? — Телефонът иззвъня и Джона не му обърна внимание. — Защо не седнете? Ще обсъдим плана на играта.
— Планът на играта е прост. — Тя не седна. — Правя се на сервитьорка, говоря с посетителите и персонала. Държа си очите отворени и си върша работата. Вие не ми се пречкате и си вършите вашата работа.
— Грешен план. Аз не съм длъжен да не се пречкам на когото и да било в моето заведение. А сега, работили ли сте някога в клуб?
— Не.
— Сервирали ли сте някога?
— Не. — Студеният му търпелив поглед я притесняваше. — Чудо голямо, вземаш поръчка, изпълняваш поръчка, сервираш. Не съм слабоумна.
Той се усмихна.
— Сигурно така изглежда на човек, който е прекарал живота си от другата страна. Ще трябва да минете обучение, детектив. Главната сервитьорка във вашата смяна е Бет. Тя ще ви помогне. Докато се научите, ще сервирате. Това означава…
— Знам какво означава да се сервират маси.
— Добре, ще ви сложа в смяната от шест до два. Имате по петнадесет минути почивка на всеки два часа. Никакво пиене по време на смяната. Ако някой от посетителите започне да се държи прекалено свойски или непристойно, ще докладвате на мен или на Уил.
— Мога сама да се грижа за себе си.
— Тук вие не сте полицай. Ако някой ви посегне по неподобаващ начин, ще докладвате на мен или на Уил.
— И често ли се случва някой да посегне неподобаващо?
— Само жени. Просто не могат да държат ръцете си далеч от мен.
— Ха-ха.
С крайчеца на окото си Али забеляза, че „Янките“ спечелиха удар.
— Не, не се случва често, но се случва. Някои мъже прекрачват границата, когато си пийнат. Прекрачват границата в моето заведение само по веднъж. След осем се събира доста голяма тълпа. Забавленията започват в девет. Ще имате много работа. — Стана, приближи се към нея и я обиколи. — Добро прикритие, трудно може да се забележи полицая. Полата ми харесва.
Тя го изчака да застане срещу нея и да се окажат лице в лице.
— Искам графика за работа на всички служители. Или ще ми трябва прокурорско нареждане?
— Не, за това мога да ви помогна. — Харесваше му ароматът й. Прохладен и определено женствен. — До края на работното време ще ви подготвя разпечатките. Всички, които наемам и не познавам лично, а дори и някои от тези, които познавам, минават пълна проверка. Не всички са имали късмета да произхождат от добри семейства и да живеят добър живот. — Джона взе дистанционното и превключи на камерите, които показваха бара. — Кид тъкмо приключва смяната си. Отгледали са го баба му и дядо му, когато майка му избягала. На петнадесет години имал малко неприятности.
— И какви са били тези неприятности?
— Пипнали го с марихуана в джоба. После се поправил, досието му е прибрано, обаче беше откровен с мен, когато искаше да получи работата. Сега учи във вечерно училище.
В момента не я интересуваше младия мъж, който приключваше смяната си на бара. Али не откъсваше очи от Джона.
— Всички ли са откровени с вас?
— Умните са откровени. Това е Бет. — Той почука по екрана. Али видя как през вратата зад бара влиза дребничка брюнетка около тридесетте. — Копелето, за което беше омъжена, я пердашеше. Тя сигурно няма и петдесет килограма. Вкъщи я чакат три деца, на шестнадесет, дванадесет и десет години. От пет години работи при мен и на всеки две седмици идваше с насинено око или разкървавени устни. Преди две години си взе децата и го остави.
— Той не я ли закача?
Джона я погледна.
— Убедиха го да се премести да живее на друго място.
— Разбирам. — И наистина разбираше. Блекхоук се грижеше за хората си. Не можеше да го обвинява за това. — Цял ли беше, когато се премести?
— Почти. Ще ви заведа долу. Ако искате, можете да оставите чантата си тук.
