Той бе прекалено изненадан, за да отговори, само проследи с поглед Бет, която бързо се отдалечи. Засмя се и поклати глава. Това не го бе очаквал.
Обявяването на последните поръчки едва не накара Али да се разплаче от благодарност. Бе на крака от осем сутринта. Най-съкровеното й желание бе да си отиде вкъщи, да се стовари на леглото и да спи през всичките скъпоценни пет часа, които имаше, преди да започне всичко отначало.
— Върви си — нареди й Бет. — Утре вечер ще ти покажа как се приключва. Добре се справи.
— Благодаря ти. Наистина ти благодаря.
— Уил, заведи Али в помещението за персонала, а?
— Няма проблеми. Доста хора имаше тази вечер. От всичко най-много обичам препълнен клуб. Искаш ли едно питие, преди да тръгнеш?
— Не, освен ако не мога да натопя краката си в него.
Той се засмя и я потупа по гърба.
— Френи, на мен ми сипи едно, а?
— Вече сипвам.
— Обичам да пийна едно бренди в края на смяната. Една чаша от хубавото. Ако размислиш — добави Уил, докато отключваше вратата, — просто си примъкни един стол. Човекът не взема пари от персонала за питието в края на смяната. — Тръгна, като си подсвирваше.
Али хвърли престилката в шкафчето си и извади чантата и сакото си. Тъкмо се обличаше, когато Джан влетя в стаята.
— Тръгваш ли? Изглеждаш утрепана. Аз по това време на нощта едва започвам да влизам във форма.
— Бях във форма преди около два часа. — Тя спря до вратата. — Не те ли болят краката?
— Не, имам стъпала от желязо. И повечето мъже дават по-голям бакшиш, ако се въртиш наоколо на високи токчета. — Джан се наведе и прокара ръка по бедрото си. — Човек трябва да използва това, което има.
— Аха. Лека нощ.
Али излезе от стаята, затвори вратата зад себе си и се блъсна в Джона.
— Къде си паркирала?
— Не съм с кола, дойдох пеша. — Тичешком, спомни си тя, ала това не променяше нещата.
— Ще те закарам до вас.
— Мога и сама да си отида, не е далеч.
— Часът е два сутринта. И една пресечка е далеч.
— За Бога, Блекхоук, аз съм полицай… — Преди да бе успяла да възрази, той улови здраво брадичката й с ръка и Али потресено замълча.
— В момента не си полицай — каза тихо Джона. — Ти си моя служителка и дъщеря на мой приятел. Ще те закарам до вас.
— Добре. Прекрасно. И без това краката ме болят. — Понечи да махне ръката му, но той я изпревари и плъзна длан към рамото й.
— Лека нощ, шефе — подвикна Бет и се засмя, докато минаваше покрай тях. — Отнеси момичето у дома.
— Точно това смятам да направя. По-късно, Уил. Лека нощ, Френи.
Уил вдигна чашата си с бренди, а Френи я гледаше със спокойните си сериозни очи. В главата на Али започна да се върти някакво подозрение.
— Какво беше това? — попита тя в момента, в който излязоха в студения въздух. — Какво точно беше това?
— Казах лека нощ на моите приятели и служители. Паркирал съм от другата страна на улицата.
— Извинявай, схванали са ми се краката, не мозъкът. Ти остави хората със съвсем определеното впечатление, че ние с теб имаме нещо общо.
— Точно така. Не се бях замислял за това, докато Бет не подхвърли нещо. Така нещата се опростяват.
Али спря до един лъскав черен ягуар.
— Как си представяш, че нещата се опростяват, ако хората си мислят, че между нас има някакви лични отношения?
— И това ми било детектив… — Джона отключи нейната врата и я отвори. — Ти си една красива блондинка с бедра до сливиците. Аз най-неочаквано те наемам, както нямаш практически никакъв опит. Първото, което ще предположат хората, които ме познават, е че те харесвам. Второто, което ще предположат, е че и ти ме харесваш. Събери всичко накуп и ще получиш любовна история. Или поне секс. Ще се качиш ли?
— Още не си ми обяснил как тези предположения опростяват нещата.
— Ако си мислят, че имаме нещо общо, няма да се чудят защо ти давам малко повече свобода на действията, защо идваш в моя кабинет. Ще се държат по-приятелски с теб.
Тя се замисли и кимна:
— Добре. В това има определено предимство.
Поддавайки се на импулса, той я улови между колата и тялото си. Духаше лек ветрец, точно колкото да донесе до него аромата й. Луната бе почти пълна, достатъчно ярка, за да проблясва като сребро в очите й. Моментът, реши Джона, сякаш го изискваше.
— Може да има повече от едно предимство.
Трепетът, който пропълзя по гръбнака й, я ядоса.
— Дръпни се, Блекхоук.
— Бет стои до бара, а тя има романтично сърце, въпреки всичко, което й се е случило. Надява се на нещо, една дълга, бавна целувка, от тези, които сгряват кръвта и те карат да въздишаш.
Докато говореше, ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата й, до точно под гърдите. Устата й пресъхна, а в сто маха й се надигна копнеж.
— Ще трябва да я разочароваш.
Той насочи поглед към устните й.
— Бет не е единствената. — Ала я пусна и отстъпи крачка назад. — Не се безпокой, детектив. Никога не налитам на полицаи и на дъщери на приятели.
— Значи имам двойна защита срещу твоя див и неустоим чар.
— Това е добре и за двама ни, защото определено ми харесваш. Качваш ли се?
— Да, качвам се. — Тя влезе в колата и изчака вратата да се затвори, преди да издиша въздуха, който дълго бе задържала.
Откъдето и да се бе взел този изблик на страст в нея, той просто трябваше да си отиде. Успокой се, заповяда си Али, но сърцето й се блъскаше бясно в гърдите. Успокой се и се съсредоточи върху работата.
Джона седна до нея, раздразнен, че пулсът му не бе съвсем равномерен.
— Накъде? — Тя издекламира адреса, той запали и й хвърли един ядосан поглед. — Това са почти два километра. Защо, по дяволите, си дошла пеша?
— Защото имаше задръстване. Така беше по-бързо. И са само десет преки.
— Това е просто глупаво.
Али имаше готов отговор, отровата му пареше езика й.
Обърна се към Джона и в продължение на няколко секунди не усети, че вибрира мобилният й телефон, защото мислеше, че самата тя трепери от гняв.
Измъкна го от чантата си и провери кой я е търсил.
Трета глава
Джона я остави пред хубава едноетажна къща в скъп квартал, удобно разположен близо до магистралата. При нормално движение пътуването до центъра би отнело по-малко от двадесет минути.
