— Не, благодаря.
Той натисна копчето на асансьора.
— Предполагам, че там имате пистолет. Дръжте си го в чантата. Зад бара са гардеробите на персонала. Можете да го заключите там. Тази смяна Бет и Френи имат ключове. Уил и аз имаме ключове или кодове отвсякъде по всяко време.
— Добра организация, Блекхоук.
— Така е. Каква е легендата? — попита той, когато влязоха в асансьора. — Как сме се запознали?
— Аз съм търсела работа, вие сте ми дали. — Тя сви рамене. — Да не усложняваме нещата. Хванала съм ви в спортния бар.
— Разбирате ли нещо от спорт?
Али му се усмихна.
— Всичко, което се случва извън спортното поле, игрището или арената, е губене на време.
— Къде сте били досега? — Слязоха на първия етаж и Джона я хвана на ръката. — За кого сте, за „Янките“ или за „Сойките“?
— „Янките“ този сезон имат по-силни бухалки и по-добре се справят с дългите топки, обаче не ги бива в близък бой. „Сойките“ се измъкват с добри удари от базата и играта им в маркираното пространство е демонстрация на воля и постоянство. Аз винаги предпочитам волята и постоянството пред силните удари.
— За бейзбола ли говорите, или за живота?
— Блекхоук, бейзболът е живот.
— Е, това е. Трябва да се оженим.
— Сърцето ми се разтуптя — заключи тя сухо и се обърна да огледа помещението. Нивото на шума се бе повишило с няколко степени. Хората се бяха разположили по двойки и по тройки край извития бар. Това бяха тези, които се отбиваха след работа, тълпата за вечеря още не бе дошла.
За някои това бе време за почивка, помисли Али, за други обичаен флирт. Ала за някои бе лов.
Хората бяха толкова непредпазливи. Тя видя мъже, облегнати на бара, със зейнали задни джобове, подканящи да бъдат пребъркани. Ръчни чанти висяха на облегалките на столовете. Палта и сака, повечето вероятно в джобовете с ключове от колата или от дома, бяха небрежно захвърлени настрани.
— Никой не си мисли, че може да се случи точно на него — измърмори Али, потупа Джона по ръката и наклони глава към бара. — Вижте мъжа на бара, онзи с коса и зъби като на телевизионен говорител.
Развеселен, Джона огледа мъжа, отговарящ на описанието, и го видя как размахва портфейла си, натъпкан с банкноти и кредитни карти.
— Опитва се да подмами червенокосата или хубавата й руса приятелка. Няма значение коя. Обзалагам се, че ще успее с русата — реши той.
— Защо?
— Наречете го шесто чувство. — Погледна към Али. — Искате ли да се хванем на бас?
— Нямате разрешително за залагания. — Докато гледаше, русата се приближи към мъжа с портфейла и запърха с мигли. — Добро попадение.
— Беше лесно. И русата също е лесна. — Джона поведе Али към клуба, където Бет и Уил се бяха надвесили над книгата с резервациите.
— Хей, шефе! — Бет измъкна един молив от гъстите си къдрици и отбеляза нещо в книгата. — Май тази вечер ще превъртим повечето от масите по два пъти. Доста голяма посещаемост като за средата на седмицата.
— Добре че ви водя помощ. Бет Дикърмън, Алисън Флечър. Тя трябва да бъде обучена.
— А, още една жертва. — Бет й протегна ръка. — Радвам се да се запознаем, Алисън.
— Али. Благодаря.
— Покажи й нещата, Бет. Тя ще почиства масите, докато ти прецениш, че може да сервира.
— Ще я научим. Ела с мен, Али, ще ти покажа. Имаш ли някакъв опит с общественото хранене? — попита Бет, докато се промъкваха през тълпата.
— Ами, мога да се храня.
Бет се разсмя.
— Добре дошла в моя свят. Френи, това е Али, нова сервитьорка, която сега се учи. Френи е капитанът на бара тук.
— Здрасти — отзова се Френи и се усмихна бързо, докато с една ръка слагаше лед в коктейла, а с другата наливаше сода в една чаша.
— А този страхотен екземпляр в другия край на бара е Пит.
Високият широкоплещест негър, който в момента отмерваше някакво питие, им намигна.
— Да не вземеш да се сваляш с Пит, щото той си е мой и не си го давам на никоя друга. Нали така. Пит?
— Ти си ми на сърце, сладурано.
Бет отново се засмя и отключи една врата с надпис „Само за персонала“.
— Пит има красива жена и чакат бебе. Само се майтапим. Сега, ако по някаква причина трябва да влезеш тук… Здрасти, Джан.
— Здрасти, Бет. — Пищната брюнетка от другата страна на вратата имаше миловидно лице и дълга до кръста коса, опъната назад с шноли. Според Али бе около двадесет и петгодишна и облечена по последна мода. Поличката й бе с размер на носна кърпичка, а прилепналата блуза бе с малки сребърни копчета. Сребро проблясваше и на китките й, на ушите и на шията. Тя бе застанала пред огледалото и си оправяше червилото. — Това е Али. Нова е.
— А, да. — Усмивката, с която се обърна, бе достатъчно дружелюбна, но погледът й бе по женски преценяващ.
— Джан работи на бара — обясни Бет. — Обаче ако има нужда, помага и в клуба. — От другата страна на вратата се чу взрив от смях. — Тамтамите бият.
— По-добре да отивам там. — Джан върза на кръста си къса престилка с много джобове. — Късмет, Али, и добре дошла на борда.
— Благодаря. Всички се държат толкова приятелски — обърна се Али към Бет, когато Джан излезе.
— Когато работиш за Джона, ставаш нещо като част от едно семейство. Добър шеф е. — Бет измъкна от един шкаф престилка. — Съдираш си задника от работа, обаче той ти дава да разбереш, че го забелязва и оценява. Има значение. Ето, вземи това.
— Откога работиш за него?
— От около шест години. Отначало бях в „Бърза почивка“, неговия спортен бар. А когато откриха този клуб, той ме попита дали искам да се преместя. Заведението е от класа и ми е по-близо до вкъщи. Можеш да си оставиш чантата тук. — Тя отвори тясно шкафче. — Комбинацията се променя като завъртиш два пъти около нулата.
— Страхотно. — Али пъхна чантата си вътре, като извади мобилния телефон и го закачи на колана на полата си под престилката. Затвори шкафчето и зададе комбинацията. — Мисля, че съм готова.
— Искаш ли да минеш през тоалетната или да се измиеш?
— Не, добре съм. Може би само съм малко нервна.
— Не се безпокой. След няколко часа краката така ще те болят, че ще забравиш за нервите.
Бет се оказа права. Поне за краката. Към десет часа Али имаше чувството, че е изминала тридесет километра с неудобни обувки и че е вдигнала приблизително три тона табли, натоварени с мръсни чинии.
И насън можеше да мине разстоянието от масите до кухнята.
Живата група свиреше значително по-силно от касетофона, който озвучаваше до малко след девет. Тълпата я надвикваше, задръстваше дансинга и се блъскаше около масите.
Али трупаше чиниите върху таблите и наблюдаваше посетителите. Имаше много фирмени дрехи, скъпи часовници, мобилни телефони и кожени дипломатически куфарчета. Тя видя как една жена размахва бляскав диамантен годежен пръстен пред три приятелки.
Много пари има тук, отбеляза Али. И много им личи.
