прозореца и се надвеси през него. Сетне направи движение сякаш стреля с пушка, като сви палеца си. Бо го чу да казва „бум“, когато мина покрай него.
— Ама че смахнат тип — поклати глава той. Остави кесията с пилето на седалката и седна зад волана. Огледа улицата, надолу и нагоре, сетне включи, взе завоя и потегли към къщата на Рина.
Влезе вътре и извика, за да се обади, че се е върнал, сетне занесе кесията в кухнята. Тъй като долови миризмата на пот, примесена с аромата на печено пиле, реши, че един хубав хладен душ ще бъде първото нещо в програмата му.
Щеше да се върне в своята къща и да се изкъпе, а също и да вземе проектите и рисунките, които бе направил за нея. Докато ги разглеждат, щяха да се разсеят от сериозните въпроси поне за няколко часа.
Излезе от кухнята и тръгна по стълбите, като отново я извика.
— Хей, не се крий! Само ще прескоча до нас, за да си взема един душ и… и очевидно сам си говоря — рече на глас Бо, когато видя, че в спалнята няма никаква следа от нея.
Чу, че над него се отвори врата, и се качи на третия етаж.
— Ало, Рина, защо хора като теб и мен си купуват къщи, щом трябва да се катерят… Какво става, момиче?
Тя стоеше точно пред онова помещение, което той знаеше, че е малка баня. Лицето й беше бяло като платно.
— Трябва да седнеш — макар че тя поклати глава, той я хвана за ръката и я поведе обратно в кабинета й. — Обадил се е отново, нали?
Този път Рина кимна.
— Трябва ми една минута.
— Ще ти донеса вода.
— Няма нужда, вече пих. Добре съм. Да, той се обади отново. Запазих самообладание и го притиснах, разярих го. Очевидно съм успяла, защото ми наговори един куп неща и аз загубих контрол…
Беше успяла да се обади на О’Донъл, преди да й стане наистина лошо.
— Видях те като пристигна — беше показала главата си през прозореца, за да вземе глътка въздух.
— Какво ти каза?
Вместо да повтори разговора, тя показа записващото устройство.
— Пусни го. Можеш да чуеш сам.
Когато Бо го направи, Рина стана и отиде до прозореца. Отвори го, макар че въздухът навън бе горещ и тежък.
— Не е точно онова, което си… което си си представял, нали? — попита го, като се върна при него.
— Не съвсем.
— Никой няма да си помисли нищо лошо за теб, ако решиш да се откажеш. Той ще те нарани, ако може. Вече ти причини достатъчно неприятности:
— Така че ти ще си спокойна, ако си взема няколко седмици отпуска. Може да отида в някой от националните паркове или да карам сърф в Ямайка.
— Да.
— Добра католичка като теб би трябвало да се срамува от тази голяма тлъста лъжа.
— Не е лъжа.
— Тогава имаш много лошо мнение за мъжете.
— Няма нищо общо с мнението ми — тя затвори прозореца с нетърпелива въздишка. — Не искам да ти се случи нищо лошо. Страхувам се за теб.
— Аз също.
Рина се обърна и го погледна право в очите.
— Аз искам да се омъжа за теб.
Бо отвори и затвори уста два пъти, преди да успее да произнесе някакъв звук. И очевидно загуби цвета на лицето си.
— Добре. Ами да. Добре. Тук, в тази стая има много… подходящи за хвърляне неща. Май трябва да седна, преди някое парче да се блъсне в главата ми.
— Е, какво мислиш, Гуднайт? Аз наистина съм добра католичка. Виж семейството ми, виж мен. Най- накрая намерих мъж, когото да обичам, да уважавам и с когото да се забавлявам?
— Не знам. Наистина не знам. Цялата тази институция, наречена брак, не е нещо, което…
— Той е свещен за мен. Бракът е свещен и ти си единственият мъж, с когото съм искала да обменя брачни клетви.
— Аз… Аз… По дяволите, започнах и да заеквам. Нещо наистина ме цапардоса по главата.
— Не ме интересуваше дали някога въобще ще се омъжа и дали ще имам деца, защото нямаше човек, за когото исках да се омъжа и от когото да имам деца. Ти промени всичко това и сега ще трябва да си понесеш последствията.
— Опитваш се да ме уплашиш, за да се скрия в някой национален парк ли?
Рина се приближи, обхвана лицето му с длани и го целуна.
— Обичам те.
— О, Боже. Ами сега?
— Кажи: „И аз те обичам, Рина.“ Ако мислиш така.
— Мисля. И аз те обичам, Рина.
Очите й останаха приковани в неговите и фактът, че откри в тях страх, я накара да се усмихне.
— Това е просто… никога преди не съм стигал до тази част. Случило се е например да си казваме: „Прекарваме си чудесно двамата заедно“ — въпреки страха и скандалите. По-късно ни хрумваше: „Може би трябва да помислим за това“, а после: „И докъде ще ни доведе?“
— Не ме устройва. Аз съм на тридесет и една години. Искам да имам деца от теб. И да създам живот, нашия живот. Веднъж ми каза, че си се влюбил в мен, защото, когато си ме видял, музиката спряла. За мен музиката започва сега. Помисли си — тя го целуна отново. — Помисли си за това. Има достатъчно време. И доста неща могат да се случат.
— Много.
— Аз ще се омъжа за теб дори ако отидеш някъде за малко, докато всичко приключи.
— Никъде няма да ходя. И не знам как можеш да… — все още не можеше да произнесе думата „ожениш“ — … как може да обвържеш с човек, който ще те изостави, за да спаси собствената си кожа.
— Твоята кожа е много важна за мен — въздъхна Рина. — Добре, цялата тази игра на котка и мишка малко ме разстрои. Но сега ще се съвзема. Ще го хванем, може би не навреме, за да му попречим да осъществи плановете си за тази нощ или утре. Но ще го хванем.
— Увереността е хубаво нещо.
— Вярвам, че доброто винаги побеждава злото, особено ако доброто се скъсва от работа. По същия начин вярвам в светостта на брака или в поезията на бейзбола. Тези неща са константа за мен, Бо. Непроменими. Неатакуеми, неразбиваеми. Вечни.
Рина погледна встрани и се почувства по-силна.
— Той ме познава по-добре, отколкото аз него и това е предимство в негова полза. От години ме е изучавал, за да открие и разбере слабостите ми. Но аз бързо се уча. Искам да знам защо точно сега смята, че вече може да се разкрие пред мен, да ми покаже какво е извършил. След него по цялото източно крайбрежие са тръгнали ченгета. Можеше да ме хване или да се опита да ме убие, без никой да узнае кога и къде.
— Но това нямаше да е достатъчно за него. Нямаше да се чувства достатъчно важен и велик.
— Да, това също е част от мисленето му. Дошъл е моментът за големия удар. Нещо, което е замислил и за което е работил двадесет години. Господи, що за човек, може да е обсебен от една жена цели двадесет години? Не мога да го разбера.
— Аз обаче мога — Бо не мръдна от мястото си, когато тя се обърна към него. — Не е същото, но знам какво е някой да ти влезе под кожата, да се настани в сърцето ти против всякакви правила, без обяснение, просто да залепне там. За мен беше магия. За него сигурно е болест. Но и за двама ни е някаква фантазия. Просто тя се е разраснала в различни посоки.
