Рита се замисли, докато разглеждаше дъската.
— Неговата фантазия е започнала в детството. Корените й са там. Неговите и моите. Изнасилването не е свързано със секса, а с насилието. В неговите очи то представлява сила и контрол. Фактът, че си бе набелязал мен и се опита да ме изнасили, не се дължи толкова на личните ми особености, колкото на това коя съм. Най-малката дъщеря — и вероятно най-глезената — на семейство Хейл — Рина заобиколи дъската, сякаш за да я огледа от различни ъгли. — Светото семейство, ето какво каза. Ние бяхме щастливи, уважавани, заобиколени с приятели. А неговото семейство беше изолирано, там цареше насилие и той бе единствено дете. Имаше и други като нас в квартала, но ние бяхме по-известни заради „Сирико“. Всички ни познаваха. А от тях никой не се интересуваше. Аз бях най-близо до неговата възраст. Баща му редовно биеше майка му, той съответно се е научил на насилие, насочено към жените. Но опитът му да ме покори със сила, да извърши насилие върху мен бе осуетен — и то от моя по-малък брат, но последствията от случката повлияха върху целия му живот. И той обвинява мен. Аз съм виновната според него.
Тя още веднъж заобиколи дъската.
— Но това все още не ми изяснява защо сега и какъв ще бъде следващият му ход. Той е социопат. Няма съвест, не изпитва угризения, не познава разкаянието, но също така раздава сам правосъдие. Когато някой го обиди или удари, той не отвръща на удара, а пали. Нещо го е засегнало. Нещо е натиснало копчето, нещо е дръпнало спусъка. Нещо го е накарало да се върне и да ми даде да разбера кой е той.
В този миг Бо престана да слуша. Изправи се, отиде до дъската и последните й думи просто не достигнаха до съзнанието му.
— Това ли е той? Това ли е Пасторели?
— Да. Младши.
— Аз го видях. Два пъти. Видях го на два пъти. Първия път стоеше толкова близо до мен, колкото си ти сега.
— Кога? — извика тя. — Къде?
— Първият път беше в съботата преди вечерята у семейството ти. Отидох в супера в близост до клиента, при който работех същия ден, за да купя цветя за майка ти. Този мъж застана точно до мен. По дяволите, какъв съм глупак!
— Престани! Само ми кажи какво стана. Той говори ли с теб?
— Да — ръцете му се свиха в юмруци, но Бо ги отпусна и й разказа всичко за случката, поне както си я спомняше. — Негодникът купи червени рози.
— Проследил те е. Използвал е времето за оглед. Къщата на клиента ти, супермаркетът, през цялото време е бил след теб. Сигурно е бил възбуден, когато е говорил с теб. Това го е накарало да се почувства голям герой, супермен, силен и властен. Трябва ми черна дъска тук. Защо не съм се сетила да си купя черна дъска?
Вместо това измъкна една карта на града и я закачи върху задната страна на корковата дъска.
— Покажи ми къде е къщата на клиента ти, а също и магазинът.
Рина взе карфици с цветни главички и отбеляза с червено двете места, които Бой показа.
— Така, добре. Да отбележим къде другаде е бил забелязан — тя забоде още една червена карфица върху улицата на Тони Борели. — Къде го видя за втори път?
— Преди около двадесет минути — отвърна й Бо. — До „Сирико“.
Рина едва не изтърва кутийката с карфиците.
— Какво? Той влезе ли в ресторанта?
— Не — Бо сложи ръка на рамото й. — Отпътува. Беше от другата страна на улицата, през няколко къщи от ресторанта. Когато видя, че го забелязах и разпознах, влезе в колата си.
— Цвят, модел?
— Ами… — Бо затвори очи и се опита да си припомни. — „Тойота“. Тъмносиня, може би черна. Може да е неприсъщо за мъж, но наистина не познавам марката на всяка кола, която се търкаля по пътищата. Познах тази, защото преди време се срещах с едно момиче, което имаше същата. Както и да е. Той ми свирна, аз му махнах с ръка като на познат. Тогава отпътува, но отвори прозореца и с пръста си имитира спусък и стрелба. Каза: „Бум“ и изчезна.
— Гадно копеле — гърлото й пресъхна при мисълта какво щеше да стане, ако в ръцете му наистина имаше оръжие. — Сигурно е стоял пред собствената си къща и е наблюдавал ресторанта. Каза ми, че бил планирал още една изненада за мен тази вечер. Трябва да е тъп като галош, ако си мисли, че ще му дам шанс да удари „Сирико“.
Тя постави червената карфица на картата. Напрежението и гневът я накараха да се стегне.
— Бо, налага се да се обадя на няколко телефона.
28.
Пред „Сирико“ имаше полицаи, които патрулираха около ресторанта и наблюдаваха апартамента над него. Още двама се радваха на гостоприемството на родителите й вътре, имаше и други, които пазеха къщата на Фран. И макар Винс да се противеше и да настояваше, че домът му е защитен с най-модерните охранителни системи, Рина изпрати полицаи да пазят и тяхната собственост.
— Той може да направи опит на всички тези места. Или на никое от тях — тя крачеше нервно из дневната. Спря и загледа картата. — Тази нощ Джоуи смята да драсне някъде кибрита.
Бо беше свалил дъската й долу както бе настояла. Дотук с разделянето на работата и личния живот, помисли си Рина. Сега работата и животът й бяха едно. Работата беше нейният живот.
Телефонът зазвъня в джоба й. Тя го извади.
— Хейл. Един момент — грабна бележника си. — Давай — и започна да записва. — Да, да, добре. Трябва да изпратим патрул в международното летище „Балтимор-Вашингтон“, да провери паркингите за продължително паркиране — най-логично е оттам да открадне кола. Добре. Благодаря.
Пъхна телефона в джоба си, отиде до картата и с жълта карфица означи летището.
— Някакво семейство току-що се върнало от дълга ваканция в Европа. Оставили джипа си на паркинг за продължителен престой на летище „Кенеди“ и сега открили, че черокито го няма. Задигнал го е, за да отиде на юг и да се види със стар приятел. Може би е смятал да го задържи за малко. Според него на тъпите полицаи ще им трябва доста време, за да го проследят чак до Мериленд. Сетне ще отиде до „Балтимор- Вашингтон“, или „Дълес“, или „Нешънъл“, но най-вероятно „Балтимор-Вашингтон“, ще вземе друга кола и ще отпътува. Най харесва пикалите. Има много място да държи играчките си.
— Отивам си да се изкъпя и да се преоблека. Днес беше много горещо.
Рина се обърна и се намръщи.
— Какво?
— Казах, че отивам да се изкъпя.
— Имаш ли нещо против да го направиш тук? Не си ли гледал кино? Лошите винаги влизат в къщата, когато някой е под душа. Виж какво стана с Джанет Лий в „Психо“?
— Тя беше жена.
— Няма значение. Ще ти бъда благодарна, ако си вземеш душ тук. Имаш и чиста риза.
— Нима?
— Беше оставил тук ризата си. Изпрах я. Е, ще ми направиш ли тази услуга?
— Да — той сложи ръце на раменете й и разбра какво означава изразът „напрегнат като навита пружина“. — Има ли някакъв смисъл да ти кажа да се отпуснеш?
— Никакъв.
— Тогава ще отида да се изкъпя. Слушай! Ако някой, преоблечен с дрехите на майка ти, влезе тук, бий го, докато успея да обуя отново гащите си.
— Това вече е мъжка приказка.
След като остана сама, Рина отиде в кухнята, за да вземе друга бутилка вода. Не искаше да поема повече кофеин. Видя плика, който Бо бе оставил на плота. Не, не можеше да се отпусне, помисли си, но можеше да бъде благодарна. За това, че имаше някой, който толкова искрено и истински споделяше живота й.
Определено смяташе да се омъжи за него, реши Рина, като извади пилето от плика. Бо можеше да се
