промърмори, като разтърка чатала си. — Ще ми се да ти доставя още малко удоволствие, скъпа, но имам да ходя и на други места.
Подреди кутийки кибрит вътре в кладите, усмихна се — този път зловещо и ледено, докато тя се въртеше, биеше с бедрата си матрака и се напъваше да вика през парцала в устата си.
— Понякога димът те убива първо. Но понякога не. Начинът, по който съм го подредил този път, ще те накара да чуваш как собствената ти кожа се пука и пече. Ще можеш да усетиш как хубаво миришеш на печено.
Очите му станаха безизразни като на акула и точно толкова студени.
— Ти няма да оживееш, Деб. Хич не се и надявай, ясно ли ти е? Те няма да стигнат навреме. А когато видиш своя шибан съпруг в ада, кажи му, че Джоузеф Франсис Пасторели Младши му праща много поздрави.
Джоуи използва елегантна бутанова запалка — нека кучката да види как пламъкът избухва от нея, преди да захапе матрака, кибритите и парцалите, които щяха да се запалят.
Наблюдаваше как пламъкът започна да тлее и прескача, как срамежливо се промъква и си проправя път, накъдето той го бе подредил.
Джоуи събра багажа си, изтича и запали подпалките, които бе подредил в кухнята. Сетне включи газовата печка, огледа своето произведение и остави вратата отворена.
Пожарът се приближаваше към нея, пълзеше над леглото като любовник. Димът растеше и се издигаше като мудни, мързеливи пера. Той пристъпи и открехна прозорците.
За миг остана там, оставяйки се на дима да го обгърне, да го погали.
В живота си не обичаше нищо повече от танца на огъня. Изкушаваше се да остане, да гледа, да се наслаждава и възхищава поне една минута. Само още една минута.
Но се отказа. Огънят вече започваше да пее.
— Чуваш ли, Деб? Сега той е жив. Възбуден и гладен. Усещаш ли топлината му? Почти ти завиждам. За това, което ще преживееш. Почти — рече накрая.
И като грабна раничката си и кутията за цветя, се измъкна през вратата.
Навън вече беше тъмно, а пожарите горят много ярко и се виждат чудесно в тъмното. Този щеше да се вижда. Джоуи извади менюто от „Сирико“ и го пусна пред предната врата на сградата.
Когато стигна до колата си, хвърли раничката и празната кутия от цветя в багажника. Погледна часовника, пресметна времето, сетне направи няколко безцелни кръгчета из квартала.
Можеше да види извитите струи дим, които търсеха начин да се измъкнат през открехнатия прозорец и искрите от пламъци, които се надигаха и избухваха, търсейки въздуха, който им бе осигурил.
Набра номера на Рина. Този път говори кратко, просто излая адреса. Сетне захвърли телефона през прозореца и подкара.
Имаше работа, която го чакаше.
Когато Рина пристигна на мястото, битката с огъня беше в разгара си. Водопади се изсипваха срещу сградата, опитвайки се да потушат пламъците, които избухваха през прозорците. Част от пожарникарите вадеха хора от сградата, докато другите насочваха маркучите и я обливаха с мощни струи.
Тя грабна един шлем от багажника си и извика на Бо, надвиквайки звуците на битката.
— Стой тук! Стой далеч, докато не разбера какво става!
— Но вътре има хора!
— Ще ги извадят. Точно това правят, това им е работата — тя се отдалечи, обиколи барикадите, които полицията поставяше в момента. През стената от дим успя да види командира на пожарната команда, който викаше по радиостанцията.
— Аз съм детектив Хейл, от отдела по палежи. Аз ви се обадих. Кажете ми какво е положението!
— Третият етаж, югоизточният ъгъл. Евакуация и потушаване. Черен дим, активни пламъци при пристигането. Трима от хората ми току-що влязоха през вратата на горящия апартамент. Ние ще…
Избухна експлозия, заглушавайки другия шум. Стъкла и тухли се посипаха над тях като смъртоносни снаряди, бомбардиращи колите, хората и улицата.
Рина вдигна ръка, за да защити лицето си и видя как през покрива изскочи стълб от огън, приличащ на огнен меч.
Мъжете затичаха към сградата, която се бе превърнала в огромна клада.
— Имам сертификат — извика Рина. — Влизам! Командирът на пожарната поклати отрицателно глава.
— Имаме сведения за още един цивилен вътре. Никой няма да влезе, докато не науча какво е състоянието на моите хора — той я остави и започна да издава заповеди и да задава въпроси по радиотелефона.
Пращящият по него глас докладва за двама паднали мъже.
Нощта беше пълна с огън, мощта и красотата му я изпълваха. Рина бе както омагьосана, така и ужасена, докато огънят танцуваше по тухлите и дърветата, и се устремяваше към небето.
Тя знаеше как лудува и танцува вътре, как поглъща и шиба като с камшик онези, които се опитваха да го убият. Ревеше и шепнеше, плъзгаше се безшумно и избухваше.
Колко щеше да разруши? Колко плът и кости, дърво и тухли щеше да погълне, преди да бъде потушен?
Третият етаж се срути с гръмотевичен рев и отвори огромна врата за огъня, който се извиси и литна към небесата.
Мъжете изскочиха от горящата сграда, като носеха падналите си другари на рамене. В този момент медицинският екип затича към тях.
Рина тръгна заедно с командира към един от мъжете, който си поемаше въздух с дълги вдишвания на кислород през маската. Той поклати глава.
— Проклетата печка избухна! Влязохме вътре. Жертвата беше на леглото. Беше си отишла. Вече бе умряла. Започнахме да гасим и печката избухна. Картър пое удара. Най-лошото. Господи, мисля, че е мъртъв. Бритъл е зле, но Картър е мъртъв.
Рина вдигна очи при поредния гръм. По-голяма част от покрива изчезна, помисли си разсеяно тя. И по- голямата част от етажа под апартамента, който бе избрал.
— Кой беше убитият тази нощ? Кого беше изгорил до смърт?
Тя клекна и докосна рамото на пожарникаря, който отпусна глава на коленете си.
— Аз съм Рина — представи се тя. — Рина Хейл. Отдел „Палежи“. Как се казвате?
— Блийн. Джери Блийн.
— Джери, трябва да ми кажеш какво видя там, докато все още е прясно в паметта ти. Всичко, което можеш да си спомниш.
— Мога да кажа със сигурност, че някой бе запалил пожара — мъжът вдигна глава. — Някой бе подпалил и жената също.
— Добре. Значи влязохте в югоизточния апартамент, третия етаж.
— През вратата. Бритъл, Картър и аз.
— Беше ли заключена? Той поклати глава.
— Не, отключена, гореща на допир.
— Можеш ли да прецениш дали е имало влизане насила?
— Нямаше следи, не, не видях. Поляхме стаята с пяна. Спалнята в… ами вляво, бе напълно обхваната от огъня, от кухнята точно пред нас излизаше гъст черен дим. Беше запалил химически препарати.
— Къде?
— Видях един, може би два в кухнята. Прозорецът беше отворен. Аз и Бритъл отидохме към спалнята. Цялата стая гореше. Можех да видя тялото на леглото. Беше се свило, препечено. Сетне избухна взривът. От кухнята. Подуших миризмата на газ и в този момент тя избухна. И Картър…
Рина сложи ръката си върху неговата. И остана до него, наблюдавайки мъжете наоколо и смъртоносната красота на пожара.
Когато се изправи и отиде да посрещне О’Донъл, под краката й скърцаха стъкла.
— Този път уби двама. Една жена в апартамента, в който е запалил пожара и един пожарникар, убит от
