Преди това обаче имаш работа да вършиш, напомни си Джоуи. Много работа, преди да влезеш в огъня и да приключиш с всичко.
Когато свършеше с Мингър, щеше да настъпи моментът за основната атракция. Нощта все още беше млада. Нощта беше пред него.
Той влизаше и претърсваше всяка стая, но жертвата я нямаше. Пръстите му трепереха на спусъка, ръката му тръпнеше от усилието да устои на желанието да стреля в празното легло.
Сигурно бе излязъл да гледа как гори къщата на жената на ченгето, това трябва да бе направил. Хората обичат да гледат. Вероятно Рина му се е обадила и той е отишъл да й помогне.
Дъртият пръч сигурно я чукаше от години.
Можеше да изчака тук. Да, нощта беше още млада, имаше достатъчно време, така че можеше да си почине. Щеше да го гепи, когато се прибере. Да изчака просто както котката чака пред дупката на мишката.
Можеше да използва това време и да си подреди нещата.
Димът все още висеше като завеса в стаята и ботушите й шляпаха по влажната покривка на леглото, докато Рина разглеждаше останките на Дебора Умберио.
Пропитите остатъци от овъгления матрак й разказаха всичко.
— Изгоряла е там, където е лежала — каза О’Донъл. — Направо върху матрака.
Петерсън, лекарят от медицинския екип, с риза с къси ръкави и панталони в цвят каки, чакаше Рина да направи снимките.
Може би е била мъртва, преди да запали стаята. Или в безсъзнание. Ще ти кажа, когато открием. Сега трябва да действаме.
— Не е била нито мъртва, нито в безсъзнание — Рина наведе фотоапарата. — Искал е да е жива и в съзнание. Той е садистичен и извратен. Искал е да знае какво я очаква. Да го почувства. Само това може да го задоволи. Първо я е измъчвал, имал е нужда от това. Първо я е накарал да страда — тя си пое дълбоко въздух и продължи с мъка: — Понеже е жена, първо се забавлявал с нея. Това го прави да се чувства по- важен, по-мъжествен. Като се имат предвид историите му за сексуално насилие, най-вероятно е изнасилена.
— Тези следи приличат на парцал в устата — Петерсън се наведе по-близо над тялото. — Показват, че е била вързана.
— Тя му е отворила вратата сама — както някога и Джош, помисли си Рина. — Защо? Тридесет години е била жена на ченге, а е отворила вратата на непознат мъж? Най-вероятно се е престорил на разносвач, момче по поддръжката. Някой сигурно го е видял да влиза в сградата.
Може би разпитите щяха да разкрият нещо, някой.
— Ще започнем работа оттук — каза й О’Донъл и тя кимна.
— Ясно е какво е направил. Използвал е възпламеняващи се вещества, фокусирал се е върху леглото, сетне е разпръснал подпалки из стаята, построил е клади. Не имало нужда да пали пожар в кухнята, за да я убие. Това е било за нас. Пожарът в кухнята е бил предназначен за пожарникарите, които са щели да дойдат. Защо да не гръмне и неколцина от тях, а? Повече шум, с един куршум два заека.
Тя внимателно пристъпи сред отломките и погледна към кухнята. Капакът на една тенджера бе забит в стената. От него капеше вода и от стърчащите останки от тавана също. Стената, която гледаше към улицата, въобще липсваше. Част от овъглените останки от бюфета бяха с липсващи вратички. Рина влезе, наведе се и използва фенерче и увеличителна лупа.
— Тези вратички не са изгорели, нито експлодирали, О’Донъл. Той ги е демонтирал, за да ги използва за гориво, да си направи кладите. Изобретателен е — намръщена, тя се обърна към партньора си. — Но въпреки това едва ли би влязъл с празни ръце, надявайки се, че в къщата ще намери всичко необходимо за работата си. Нуждаел се е от въже, от възпламенител по негов избор, кибрити, може би оръжие. Това означава чанта, куфарче, сак. Нещо, което е носил със себе си.
Тя се изправи и извади звънящия телефон от джоба.
— Обажда се Джон — съобщи на О’Донъл.
— Ти говори! Аз ще извикам групата да започне тук.
Те започнаха да разделят стаята на сектори и да правят снимки.
— Пасторели умира — Рина пощипна крайчето на носа си. — Рак на панкреаса. Казал на Джон, че не е виждал Джоуи от няколко месеца, че трябвало да му изпрати пари. Говорел нещо за скорошно пътуване, до Италия.
— Ето защо се е разбързал.
— Баща му умира. Не е можел да остави падението му неотмъстено. Джон е подразбрал от разговора, че старият Пасторели е внушил на сина си, че и той ще има същата съдба. Какво невежество! Джоуи иска аз да знам кой го е направил, кой идва за мен, защото го дължи на баща си и Господи, може би планира нещо като самоубийство. Той все още е момчето, което тича след полицейската кола, отвеждаща баща му.
— Значи старият Пасторели смята, че ако останат живи, Джоуи ще го изведе от страната, след като свърши тук? Да си отмъсти, всички да си платят, да получи онова, което той иска и сетне да се скрият в Италия?
— Не да се скрият. Той не гледа на това като на криене. Подобна мисъл ще го накара да се почувства слаб — тя потърка смъдящите си очи. — Те ще заминат, за да се наслаждават на хубавия живот някъде — за времето, което според него им е останало, като той ще вири носа си при мисълта какво е оставил зад себе си. Миналия декември Джоуи е имал пари. Може да е използвал част от тях, за да се снабди с фалшиви паспорти, билети, да осигури място, където да отседнат на континента. Може да има приятели и връзки там. Пасторели е казал Северна Италия, в планините. Ще разработим версията. Но той няма да стигне толкова далече.
Тя огледа останките наоколо.
— Аз няма да му позволя да отиде толкова далече.
— Смята ли Джон да остане при Пасторели в Ню Йорк?
— Не. Според него няма какво повече да измъкне оттам. Връща се вкъщи. Настоях да вземе стая в мотел, за да преспи, вместо да пътува целия дълъг път обратно. Стори ми се уморен и разбит.
Джоуи изчака до полунощ, сетне реши: „Мамка му! Няма да го чакам повече!“ Можеше да се върне друг път за старото копеле. Сега щеше да му остави един хубав сюрприз и да го хване някой друг път.
Видя как две ченгета приближиха до предната и задната врата, а после си тръгнаха. Правят проверка, обикалят. Значи може би ще е по-добре да свърши малко работа и да тръгва към следващия обект.
Вече бе подредил спалнята, тази, в която намери дрехи в гардероба. Използва някои от тях, за да си направи фитили.
Разпръсна пълнежа от матрака — нещо, което вече смяташе за своя запазена марка. Восъчна хартия, метилов алкохол. Все едно се е подписал под портрета, помисли си Джоуи.
Макар че щеше да бъде по-забавно да разпръсне нещата из цялата къща, беше по-бързо и точно толкова ефективно да се концентрира върху една стая.
Намери някакви семейни снимки. Счупи рамките им, измъкна ги и ги накъса на парчета. Може би трябваше да се насочи към нещо по-реално, по-живо — например деца, внуци. Може би по-нататък. Вие отнехте моето семейство, аз ще взема вашето.
Но засега запали пламъка и загледа как оживя.
На излизане остави една салфетка с логото на „Сирико“ върху кухненския плот.
Рина работеше в спалнята, изследвайки течността, събрала се в дупките на пода, под останките от перваза. Слагаше в найлонови пликчета следите от фитили, които не бяха се превърнали в пепел, вземаше образци от самата пепел.
Трипли дойде и приклекна до нея.
— Намерихме малко коса в канала на душа. Може да е неговата.
— Добре, добре. Ще имаме негова ДНК от местопрестъплението. Това ще го върже на панделка.
— Открихме частични следи от пръсти по бутилка вино в дневната. Може да снемем отпечатъци.
