Всичко щеше да бъде наред. Всичко щеше да се оправи. Щяха да се измъкнат от блатото и да тръгнат напред. Щяха да живеят добре, да имат пари. Просто се нуждаеха от малко повече време. А защо нямаха време?
Защото онази малка кучка отиде да се оплаче на баща си и развали всичко.
Тази мисъл го разтърси целия. Яростта и скръбта зафучаха в него като ураган, така че цялото му тяло завибрира и зазвъня, докато се опитваше да се овладее.
Той вдигна виното и отпи още една дълга глътка.
— Така, време е за работа.
Един мъж, който обича работата си, е принц сред мъжете, помисли си Джоуи, докато палеше лампите в тъмната спалня. Усмихна се на жената в леглото, чиито очи премигнаха, а сетне се отвориха широко от ужас.
Приятелят му Ник го бе учил никога да не приема нещата лично, а да мисли единствено за работата. Но това не успя да усвои. Винаги приемаше нещата лично. Персонално. Иначе какъв беше смисълът?
Джоуи приближи леглото, докато очите му оглеждаха тялото й.
— Здрасти, Деб. Как си? Искам да кажа, че за жена, която наближава шейсетте, не си в лоша форма. Това ще ми достави малко повече удоволствие.
Тя цялата се разтресе, тялото й заподскача като ударено от електрически ток. Ръцете и краката й се свиваха и опъваха, треперещи във въжетата за простиране на пране, с които ги бе овързал. Изкушаваше се да отлепи лепенката от устата й, да извади ватата, просто за да чуе първият бълбукащ писък.
Но нямаше смисъл да тревожи съседите.
— Така. Защо не започнем? — той сложи ръка на чатала си и го почеса. Гледаше как главата й започна да се клати ожесточено, а очите й се напълниха със сълзи. Господи, колко обичаше тази част от играта!
— О, я почакай! Къде са добрите ми маниери? Трябва първо да ти се представя. Джоузеф Франсис Пасторели Младши. Можеш да ми казваш Джоуи. Твоят шибан съпруг измъкна баща ми от къщата ни, сложи му белезници и го завлече до полицейската кола пред погледите на цялата махала. Тикна го в затвора за пет до седем години.
Сетне разкопча джинсите си. Тя търкаше китките си с ожесточение. Всеки момент щеше да потече кръв, а това винаги му доставяше особено удоволствие.
— Случи се преди двадесет години. Някои хора ще кажат, че е доста дълъг срок за отмъщение. Но знаеш ли, Деб, такива хора са просто задници. Колкото по-дълго го таиш в себе си, толкова по-добре се чувстваш, когато накараш гадовете да си платят.
Откопча се и извади члена си. Звуците, които тя нададе този път, бяха като тенекиени — високите тонове бяха поети от ватата и лепенката.
— Оня шибаняк, за когото си била женена, той трябваше да си плати за всичко. Но след като вече е умрял — о, моите съболезнования, между другото, — ти ще опереш пешкира.
Приседна на леглото, като накара крака й да трепери и подскача, когато го потупа. Сетне свали обувките си.
— Смятам да те изнасиля, Деб. Но ти сигурно вече си се досетила. Смятам да те боли, докато го правя — той събу джинсите си. — Това винаги ми носи допълнително удоволствие и аз смятам да си го доставя.
Тя се извиваше и плачеше, и кървеше. Той гледаше лицето й, гледаше раните, кръвта и синините, които й причиняваше. Всъщност виждаше лицето на Рина. Винаги него виждаше.
Възбуди се, стана твърд, а в ушите му звънеше онзи слаб писък.
Жената едва чуто хленчеше, когато се претърколи от нея. Използва банята й, за да изпразни мехура си, да се измие и почисти. Не му пукаше за миризмата на секс, онази курвенска женска миризма, която обгръща и покрива мъжа след чукането.
Върна се, пийна още малко вино, прегледа програмите по телевизията, намери бейзболен мач и изгледа един ининг, докато хрупаше бисквити.
Проклетите авлиги, помисли си, когато паднаха. Не могат да намерят топката, ако не ги изриташ по задниците.
Когато се върна в спалнята, тя се бореше съвсем слабо с въжето.
— Тъй, Деб. Аз се освежих. Време е за второ действие. Този път я изнасили анално.
Когато свърши, очите й бяха мътни и безизразни. Беше престанала да се бори и лежеше неподвижно. Можеше да я изперка още веднъж, но човек трябва да си върши работата в края на краищата.
Взе си душ, като си подсвиркваше, и използва нейния душ гел. Сетне се облече и прегледа какво може да използва от кухнята.
Почистващи препарати, кърпи, свещи, восъчна хартия. Нямаше смисъл да го прави да прилича на случаен пожар, но не биваше да бъде и небрежен. Човек трябва да се гордее с работата си.
Извади хирургическите ръкавици от раничката си. Докато топеше парцалите, телефонът иззвъня. Спря за миг, изчака, заслушан в младият женски глас, който прозвуча по секретаря.
Здрасти мамо. Аз съм, просто проверявам какво правиш. Явно си на някоя гореща любовна среща — разнесе се лек смях. — Обади ми се, ако не се прибереш прекалено късно. Иначе ще те потърся утре. Обичам те. Чао.
— Това не беше ли супер? — захили се Джоуи, като продължи работата си. — Да, твоята мама наистина има гореща любовна среща тази вечер.
Счупи няколко от виниловите плочи, за да извади на показ настилката под пода, използва бормашината, която носеше в раничката, за да отстрани някои от вратичките на бюфета и да направи от тях клади. Счупи прозореца за вентилация, постави фитили от кърпи и смачкана восъчна хартия.
Доволен, занесе свещи и кърпи в спалнята.
Тя все още беше в полусъзнание, но все още в нея бе останала жизненост и страхът изгря в очите й.
— Съжалявам, Деб, просто нямам време за трети тек, така че се насочваме направо към големия финал. Твоят шибан съпруг някога говорил ли е за работата си вкъщи? — попита, като измъкна ножа си.
Жената направо полудя — все още имаше живот в туй старо момиче! — когато обърна острието му на светлината.
— Някога обсъждали ли сте как е прекарал работния си ден? Носил ли ти е снимки, така че да видиш какво става с хората, които изгарят в леглото?
Джоуи наведе ножа надолу, бавно и заплашително, на сантиметър от крака й. Бедрата й се надигнаха и тя започна лудо да трепери и да се бори, въздухът излизаше, клокочейки през носа й като свирка, очите й бяха толкова широко отворени, че се зачуди дали няма да изскочат от орбитите си като маслини.
Джоуи наряза матрака и измъкна навън пълнежа му. След като остави ножа си, извади един контейнер от раничката си.
— Използвах малко от кухненското ти оборудване в другата стая. Надявам се, че нямаш нищо против. Но за тук съм си донесъл мое, лично. Малко метилов алкохол. Гори по-дълго време.
Напои разпръснатия пълнеж, парцалите, кърпите, чаршафите, които бе смачкал на топка, свали ги на пода, използвайки ги като „ремаркета“, а останалата восъчна хартия — като подпалки към завесите.
Сложи лампата на пода и подсвирна през зъби, докато разбиваше масичката до леглото.
— Ще си направим лагерен огън — каза, докато подреждаше дървените парчета над подпалките. — Знаеш ли, метиловият алкохол има точка на избухване под сто градуса. Боровото масло, което използвах в кухнята, изисква много повече, близо двеста градуса — по Фаренхайт. Но на теб ще ти бъде добре, ще запаля прекрасен пожар, стига веднъж да тръгне. А тук, ето това тук е нещото, което наричаме моята втора вълна. Онова, на което те му викат точка на възпламеняване. Тук ще бъде основното шоу, Деб и ти ще си звездата. Само още няколко подробности.
Той взе малкия стол и се качи на него, за да отвори кутията на детектора за дим в спалнята. И да отвинти батерията.
След като и това бе сторено, счупи стола и го използва, за да направи още една клада върху матрака.
Отстъпи назад, огледа делото си и кимна.
— Не е зле! Никак не е зле, ако мога сам да се похваля. Мамка му, тук има и още нещо дървено —
