— Нали позвъниха днес следобед! Прекарват си чудесно. Татко успял да навие мама да вземат под наем един малък мотопед. Можеш ли да си ги представиш как обикалят из Флоренция като две хлапета?
— Мога — Рина взе чашата си и я вдигна за наздравица, после отпи. — Нямаше да заминат обаче, ако не беше ти.
— Не е вярно.
— Абсолютната истина е. Ти винаги се грижиш за всичко. Пое всички отговорности тук, за да могат мама и татко да отделят малко време и да пътуват. Бела, като дойде тук, не вдига повече от една чаша и то за да пие от нея. При това в редките случаи, когато се сеща да ни посети. Е, и аз не съм за пример.
— Ти почисти масите миналата неделя и настаняваше хората повече от час във вторник, след като бе работила целия ден.
— Живея точно над пицарията, така че не е кой знае каква работа — но все пак се усмихна, макар и малко злобничко. — Забелязвам, че не оправда Бела.
— Бела си е такава. И освен това има три деца.
— Плюс бавачка и домашна прислуга, и градинар — о, забравих, не се казва градинар, а озеленител — Рина махна с ръка, когато Фран й отправи укорителен поглед. — Добре де, не ме гледай така. Ще се успокоя. Не искам да злословя срещу Бела. Просто се чувствам малко виновна, че ти пое основната тежест от работата. И Ксандър ти помага самоотвержено, макар да е доста зает в медицинското училище.
— Забрави за вината. Всички правим онова, което е най-важно за нас — тя вдигна очи и се усмихна на мъжа си, който месеше тесто на работната маса.
Той имаше големи ръце и мило лице, далеч не грозно или простовато. Яркочервената му коса падаше на челото му като малки пламъчета. А когато срещна погледа й, очите му светнаха от задоволство.
— Кой можеше да предположи, че ще се влюбиш в ирландец, който обича да готви италиански манджи! — развеселена, Рина продължи да яде. — Знаеш ли, ти и Джак все още сте като влюбени гълъбчета, макар че сте заедно вече три години.
— Не преувеличавай. Станаха две миналата есен. Но може би има и още нещо, което подхранва огъня на любовта — Фран хвана двете ръце на сестра си. — Нямам търпение. Не мога повече да мълча. Исках да изчакам, докато се нахраниш, така че Джак и аз да ти го кажем заедно, но не мога повече да чакам и една минута.
— О, Боже! Ти си бременна!
— На четири седмици — бузите й станаха розови. — Много е рано още, трябваше да си мълча, но просто не мога и…
Рина скочи и прегърна сестра си през врата.
— О, Боже! Почакай! — изтича заобиколи работната маса и се хвърли на гърба на Джак. — Татенце! Поздравления!
Лицето му почервеня и се сля с косата, когато Рина го разцелува звучно по бузите.
— Шампанско за всички! От мен!
— Мислехме да запазим новината само в семейството… — глуповато се ухили Джак, когато Рина се отдръпна от него.
Хората наоколо ръкопляскаха и се стичаха да поздравяват Фран.
— Много е късно вече. Аз ще донеса виното.
Новината на Фран и първият й работен ден като инспектор по палежите бяха причина да пийне малко повече, отколкото бе свикнала. Но лекото замайване й бе приятно, когато заобиколи ресторанта до задната стълба, която водеше към апартамента й.
Джина и Стив вече бяха семейство от година. Така че нямаше причина да задържи апартамента с двете спални, в който живееше с приятелката си.
Според родителите й беше малко глупаво да живее тук, след като стаята й вкъщи все още се пазеше. Пък и не искаха да им плаща наем. Така че трябваше да им напомни, че я бяха възпитали да бъде отговорна за действията си и да върви по пътя си самостоятелно.
Приемаше апартамента като първа стъпка в тази насока. По-късно смяташе да се сдобие със собствена къща. Но това беше само евентуално, някой ден. И освен това се чувстваше уютно и много комфортно да живее точно над ресторанта и на един хвърлей място от къщата на родителите си. И в един квартал с Фран и Джак.
Когато заобиколи, видя, че във всекидневната й свети. Инстинктивно отвори палтото си, така че да може лесно да извади оръжието. През всичките години служба в полицията само два пъти бе имала повод да го извади. Пистолетът винаги й се струваше някак чужд в ръката й.
Рина се качи по стълбите, като се мъчеше да си припомни какво бе правила, преди да излезе. Беше излязла на разсъмване, така че много вероятно бе да е забравила лампата да свети. Вероятно, но почти невъзможно, тъй като майка й я бе възпитала да пести електричеството и това й бе насадено от дете. С ръка на пистолета, тя посегна към дръжката на вратата, за да провери дали е заключена. Вратата се отвори, Рина извади наполовина оръжието си. След което го прибра на мястото му с въздишка на облекчение.
— Люк! Откога си тук?
— От няколко часа. Казах ти, че може да намина, забрави ли?
Съвсем вярно, припомни си тя, докато сърцето й възвръщаше нормалния си ритъм. Беше й излязло от ума. Доволна, че го вижда, Рина влезе на топло и му предложи устните си.
Целувката беше кратка, повърхностна и я накара да вдигне вежди. Той обикновено нямаше търпение да я вземе в прегръдките си. Тя изпитваше същото към него. Люк Чеймбърс излъчваше някаква сексапилна елегантност, неотразима сексуалност, която Рина намираше за очарователна и силно възбуждаща. Както и неговото романтично и нетърпеливо ухажване от момента, в който се срещнаха.
Харесваше й да бъде ухажвана, да бъде преследвана, да бъде глезена с цветя и телефонни обаждания, романтични вечери, дълги разходки край брега на морето.
Харесваше й, при това много, да гледат на нея като на истинска жена, крехка и деликатна. Това бе приятна смяна на модела. Коренно различен от образа й в службата, където всички я смятаха за силна и компетентна.
Вероятно затова не бе отнело много време Люк да я вкара в леглото си. Но минаха цели три месеца, преди тя да му даде ключ за вратата си.
— Спрях за малко долу да хапна и да се видя с Фран — обясни тя, като развърза шала, свали шапката и се завъртя. — Преживях
— Радвам се, че поне някой е имал хубав ден — прекъсна я рязко той, отдръпна се от нея и като спря телевизора, който бе гледал, потъна в стола.
Добре, помисли си Рина. Този мъж беше секси, интересен и често пъти страхотно романтичен. Но беше също така и голям чешит. Тя не обръщаше внимание на тези му черти. Всъщност, да се подвизава през по- голямата част от деня в свят, който бе основно мъжки, й помагаше да бъде малко по-мека и снизходителна във връзката си с Люк.
— Тежък ден ли имаше? — Рина свали палтото, ръкавиците и прибра всичко в тесния гардероб.
— Секретарката ми ме предупреди, че след две седмици напуска.
— О, така ли? — тя оправи с пръсти косата си, мислейки си разсеяно, че е време да опита нова прическа. После почувства вина, че не му обръща внимание. — Съжалявам да го чуя — промърмори, докато събуваше ботушите си. — И защо те напуска?
— Решила, че иска да се мести в Орегон, за Бога! Просто ей така, каприз. Ще трябва да пусна обява, да проведа интервюта, да взема някой, когото тази тъпа патка да обучи, преди да напусне. Това беше като за капак на трите срещи, които имах извън офиса. Главата ме цепи, ще умра.
— Ще ти дам аспирин — Рина отиде до него и се наведе да го целуне по главата. Той имаше такава хубава и мека коса, светлокафява като очите му.
Люк взе ръката й и я погледна с уморена усмивка.
— Благодаря ти. Последната среща свърши късно и ми се прииска да те видя. Да се разтоваря.
— Защо не влезе долу? Разтоварването винаги присъства в менюто на „Сирико“.
