— Тогава добре, че сте го хванали.
— Този път. Отивам да се издокарам за срещата.
— Къде ще ходиш тази вечер?
— И аз не знам. Люк беше много тайнствен. Нареди ми да облека нещо фантастично. По тази причина ходих по магазините да си купя нова рокля и тогава видях оня луд.
— Значи Люк. Той ли е?
— За момента — тя поглади гърба на майка си. Но вече знаеше, че няма да остане дълго с него. — Имаш си Бела и Фран да ти раждат внуци.
— Не казвам, че трябва да се омъжиш и да имаш деца. Просто искам да си щастлива.
— Аз също. Щастлива съм, мамо.
Люк беше избрал френски ресторант от най-висока класа и Рина се зарадва, че се бе спряла на роклята от тъмносиньо кадифе. А начинът, по който очите му заблестяха, когато я видя облечена в нея, смекчи шока от ценовата листа.
Но когато той поръча бутилка „Дом Периньон“ и хайвер, тя зяпна от изненада.
— Какво става? Какъв е случаят?
— Вечерям с красива жена. Моята красива жена — добави Люк, взе ръката й и я целуна така, че всеки мускул в тялото й се разтопи и омекна. — Тази вечер изглеждаш фантастично, Кат.
— Благодаря. — Беше се потрудила да изглежда така. — Но сигурно има и нещо друго, освен възхищението ти от мен.
— Познаваш ме прекалено добре. Да изчакаме шампанското. Ако изобщо някога го донесат на масата.
— Не бързай. Можеш да запълниш времето, като ми повториш още веднъж колко добре изглеждам.
— Всеки сантиметър от теб. Харесва ми, като правиш косата си по този начин. Права и лъскава.
— Прическата й отне безумно много време, ръцете я заболяха да се бори с къдриците, сешоара и четката. Но след като той я харесваше така, нямаше нищо против да го прави от време на време. Сервитьорът донесе бутилката на масата и показа етикета на Люк. Сетне сипа малко в чашата, за да го опита.
След одобрението чашите бяха напълнени и Люк вдигна своята.
— За моята сладка, вкусна и възхитителна Кат.
— Направо ми се иска да бъда в менюто, ако ще ме сервират с това вино — тя чукна чашата си в неговата и отпи. — Мммм. Със сигурност удря в земята шампанското в „Сирико“.
— Винарската изба там не е достатъчно дълбока. Докато тукашната е изключителна. Фините френски вина като това не вървят с пица с люти чушлета.
— Щом казваш — тя предпочете да не се засяга, а да се забавлява. — Мисля, че забележката ти може да е комплимент и за двете заведения. Сега, след като виното е налято и вдигнахме наздравица, кажи ми какво се е случило?
— Любопитна си, нали? — пръстът му я чукна по носа. — Получих повишението. Голямото!
— Люк! Това е страхотно! Браво на теб! Поздравявам те. Наздраве за успеха ти! — извика тя с вдигната чаша и отпи.
— Благодаря — той целият сияеше. — Няма да се посвеня да кажа, че си го заслужих. Сметката на Лоудър беше последната карта в тестето. Щеше да ми бъде по-лесно, ако ми бе помогнала да го омагьосам, но…
— Ти успя сам. Наистина се гордея с теб — Рина протегна ръка и я сложи върху неговата. — Е, ще получиш ли нова длъжност, нов офис? Разкажи ми всички подробности.
— Ще получа голямо увеличение на заплатата.
— Това е ясно и без да го казваш — тя остави чашата си, а сервитьорът се появи като с магическа пръчка, за да я допълни.
— Ако сте готови да поръчате…
Ръката й стисна пръстите на Люк.
— Защо не? Умирам от глад, а можеш да ми разкажеш всичко и докато вечеряме.
— Щом така искаш.
Рина изчака, докато кавалерът й поръча — и си помисли, че от страна на Люк беше малко превзето да произнася наименованията на ястията на френски. Но беше мило, а и той можеше да си позволи малко загубено време тази вечер.
— Е, кога се случи? — попита го, когато най-накрая сервитьорът се отдалечи.
— Не вчера, онзи ден. Исках да уредя тази вечер, преди да ти кажа. Резервациите тук са голямо препятствие. Чака се със седмици.
— И как трябва да те наричаме сега? Крал на финансовото планиране?
По лицето му плъзна доволна усмивка.
— Това е следващата ми цел. Засега ще заема мястото на вицепрезидента.
— Вицепрезидент! Уха! Ще трябва да направиш тържество.
— Е, имам някои планове. Знаеш ли, Кат, защо не пуснеш мухата в ухото на сестра си отново? Сега, когато съм на този пост, тя може би ще успее да уговори съпруга си да ни прехвърли управлението на неговите сметки.
— Винс изглежда доволен от фирмата, с която работи — започна Рина и видя как очите му се замъглиха. — Но ще й кажа. Ще я видя в неделя, за рождения ден на Софи. Ти никога не си проявявал желание да се присъединиш към мен.
— Кат, знаеш как се чувствам на подобни семейни събирания, какво да говорим за детски рожден ден! — очите му безпомощно се вдигнаха към тавана. — Спести ми го, милост!
— Знам, че понякога е натоварващо. Но пък е забавно. Просто исках да знаеш, че си поканен и добре дошъл.
— Ако смяташ, че присъствието ми ще помогне да уговоря зет ти…
Този път тя се напрегна и се насили да се отпусне.
— Хайде да не смесваме семейството и работата, какво ще кажеш!? Ще предложа на Винс да се срещне с теб, но това… така де, ще бъде доста неприятно да говоря за работа точно на рождения ден на дъщеря му.
— Неприятно? Значи съм неприятен, защото се опитвам да дам на твоя зет добър финансов съвет?
Тя го остави да се нервира, докато сервираха първото им блюдо.
— Не. Но със сигурност Винс няма да те хареса много, ако говориш за работа на семеен празник.
— Бил съм на някои от вашите семейни сбирки — напомни й той. — Доста сериозни разговори се провеждат там. Разговори за пици.
— „Сирико“ е част от моето семейство. Ще направя каквото мога.
— Извинявай — махна с ръка Люк, сетне потупа нейната. — Знаеш, че се изнервям, когато става дума за работата ми. Тук сме, за да празнуваме, а не да спорим. Знам, че ще положиш доста усилия да докараш зет си при мен.
Нима беше казала подобно нещо? — зачуди се Рина. Не, не мислеше така, но реши, че ще бъде по-умно да го пусне покрай ушите си. В противен случай щяха просто да се въртят в един омагьосан кръг и тя щеше да загуби апетита си.
— Е, кажи ми повече, господин вицепрезидент. Ще ръководиш ли отдел?
Той започна да й разказва и докато го слушаше, Рина се забавляваше да наблюдава как лицето му се променя под влияние на различните емоции, които изпитваше. Знаеше какво означава да работиш за постигането на една цел и да я постигнеш. Пълно изтощение. Докато вечеряха, слабите вълни на напрежението постепенно се успокоиха.
— Тази риба е фантастична! Искаш ли да я опиташ? — в мига, в който му предложи, видя изражението му и се разсмя. — Извинявай, винаги забравям, че не обичаш да си ядем от чиниите. Но много ще загубиш, трябва да ти кажа. О, забравих да ти се похваля, че днес поех нов случай…
— Не съм свършил. Тъкмо стигнах до най-важната част.
— Извинявай. Нима има и още?
