бъдещето ни! Мислиш си, че бих могъл да се откажа от това повишение само за да можеш да останеш в Балтимор и да готвиш спагети в неделя? Ако не проумяваш, че моята кариера е по-важна, тогава наистина съм те надценил и съм се излъгал в теб.
— Не мога. Така че всичко, което казваш, е вярно. Но дори и то не е важно. Никога не съм ти казвала, че искам да се омъжа за теб. А сега ти заявявам, че не искам. Ти дори не си направи труда да ме попиташ.
— Не ставай смешна! — лицето му бе изкривено, злобно и грубо, каквото ставаше, когато бе ядосан. И започваше да почервенява. — Ти прие пръстена! Сложи го на пръста си и не каза и дума!
— Не исках да правя сцени. Не исках да те злепоставя.
— Да ме злепоставиш!
— Люк, сервитьорът стоеше точно до теб — тя вдигна ръце и разтърка лицето си. — И онези хора по съседните маси! Не знаех как да реагирам.
— Значи какво, ти просто ме изпързаля? Подигра се с мен, така ли?
— Нямах такова намерение. Нямах никакво намерение да те обиждам или наранявам. Но ти правиш планове, без дори да се консултираш с мен. Бракът е… Просто не съм готова. Съжалявам — тя свали пръстена от ръката си и му го подаде. — Не мога да се омъжа за теб.
— Що за идиотщини, по дяволите? — той я сграбчи за раменете и я разтърси силно. — Готова си да скъсаш с мен само защото не можеш да се разделиш с Балтимор? Да не си обсебена от този град! За Бога, време е да пораснеш!
— Тук съм щастлива и не смятам това за мания — отдръпна се тя. — Моят дом е тук, семейството ми също, работата ми. Но, Люк, ако бях готова да се омъжа, ако исках да го направя и това включваше раздялата ми с всичко това, щях да го сторя. За мен бракът все още не стои на дневен ред.
— А какво ще кажеш за моите нужди? Защо не си помислиш и за мен? Какво си въобразяваш, по дяволите, че правих с теб през последните месеци?
— Мисля, че бяхме заедно, защото ни беше приятно. Ако си правил други планове, аз не съм разбрала. Не си ми го подсказал по никакъв начин. Съжалявам.
— Чуйте я, моля ви! Съжалявала била! Ти ме унижи и сега съжаляваш? И защо смяташ, че това ще поправи нещата?
— Следвам моя си път не за да те унижавам. Не го прави по-сложно, отколкото е.
— По-сложно е! — завъртя се той като луд. — Знаеш ли колко трябваше да изтърпя, какви неприятности имах, докато успея да уредя всичко това, да ти предложа съвършената вечер? Да намеря идеалния пръстен? И сега ти захвърляш всичко обратно в лицето ми!
— Казвам не, Люк. Ти и аз не искаме едни и същи неща в живота. Не мога да направя друго, освен да ти кажа не и съжалявам.
— Ах, да, ти съжаляваш — той се обърна и нещо в лицето му накара дланите й да се изпотят. — Съжаляваш, защото поставяш тъпата си работа пред мен! Твоето вонящо, нищо не струващо семейство пред мен! Твоят тъп и задръстен начин на живот на полицай, който арестува задръстеняци, също е по- важен от мен! И всичко, което съм вложил и инвестирал в теб…
— Чакай, чакай! — прекъсна го Рина, гневът й се надигна и се примеси с неговия. — Инвестирал си в мен? Аз да не съм акция, Люк! Не съм ти клиент. И трябва да внимаваш какво говориш за моето семейство.
— До гуша ми е дошло от твоето шибано семейство!
— Тогава си върви. Моля, напусни дома ми веднага — врящото гърне от емоции вървеше към изкипяване. — Ти си ядосан, и двамата сме пили…
— Да бе! Нямаше проблеми да смучеш шампанско за двеста и петдесет долара бутилката, докато планираш как да ме изриташ в лицето, нали?
— Добре. Спокойно — тя отиде в спалнята си и извади от чекмеджето чековата си книжка. — Ще ти напиша чек и за двете бутилки, и ще смятаме, че сметките са ни чисти. Ще приемем, че и двамата сме допуснали грешка, и…
Люк сграбчи ръката й, при което почти я събори. Тя загуби равновесие. Преди да успее дори да мигне, той я удари с опакото на ръката си. Чековата книжка изхвърча, а рамото й се блъсна в стената, когато залитна към нея.
— Кучка такава! Ще ми пише чек! Тези полицейски номера ще ги продаваш на скапаните задръстеняци, дето ги арестуваш! Шибана полицейска кучка!
Рина видя звезди, малки червени звездички, които затанцуваха пред очите й. Шокът я накара да замръзне за миг много повече от болката, когато той се наведе и я дръпна, за да я изправи на крака.
— Махни си ръцете от мен — тя чуваше, че гласът й трепери, макар че се бореше да остане спокойна. „Научи се да бягаш“, беше казал някога дядо й. И тя го направи. Научи се. Но тук нямаше къде да бяга. — Махни си ръцете, Люк, веднага.
— Няма да ти позволя повече да ми казваш какво да правя! Това представление свърши. Време е да те науча какво става, когато някой се опитва да ме изработи.
Рина не се замисли. Не си помисли, че той се кани да я удари отново, нито как да го спре. Просто реагира така, както бе обучена да реагира в подобни ситуации.
Заби юмрука си в брадичката му, а коляното й влезе остро между бедрата му.
Звездите все още танцуваха пред очите й, когато Люк се свлече на земята, а дишането й стана бързо и накъсано. Но, слава Богу, в гласа й вече нямаше треперливи нотки.
— Сега вече можеш да ме наречеш кучка. Колко глупаво от твоя страна да забравиш, че съм и полицай. Вдигай си задника и вън от къщата ми — след което грабна лампата, издърпа шнура й от стената и я вдигна над рамото си като бухалка. — Или да изиграем още един рунд, ако желаеш, копеле мръсно! Махай се! Вън оттук или ще се смяташ да късметлия, ако прекараш нощта в килията или в болницата.
— Няма да забравя това — лицето му беше бяло като восък и той пълзеше, докато се опитваше да се изправи на крака. Очите му бяха като разтопена лава, докато я гледаше. — Няма да го забравя.
— Чудесно. Нито пък аз. Върви по дяволите! Да не си посмял да се приближиш до мен.
Тя не трепереше. Не и когато го последва през всекидневната. Нито когато го изчака да вземе палтото си и да докуцука до вратата. Остана спокойна, когато заключи след него. Дори когато отиде пред огледалото, за да огледа лицето си, също беше спокойна.
След това взе цифровия фотоапарат, нагласи времето и си направи снимки в профил и анфас, след което ги изпрати с кратко писмо обяснение по имейла до партньора си.
Трябваше да има доказателства, каза си. После извади замразен грах от фризера, седна и допря торбичката до наранената си горяща буза.
И чак тогава се разтрепери като лист.
12.
Седя си в колата, пуша си „Камел“. Малката пачавра се подвизава из модния свят. Размотава се с Контето в моден костюм и с лъскав мерцедес. Вози се сякаш трийсет хилядарки са нещо обикновено. Трябва да имам такава кола. А може просто да подпаля тази. Няма ли това да е хубав номер? Контето с модния костюм се връща, шумолейки с кашмиреното си палто, и хоп — няма я колата!
Хубав майтап ще падне. Страхотно ще се посмеем.
Но играта се нарича „първо да погледаме“.
Ето го и бинокълът. Мръсницата обикновено оставя щорите вдигнати. Вероятно обича момчетата да я зяпат.
Като католическите курви няма други по света. Ето ги — стоят в стаята. Изглеждат напрегнати. Птиченцата може би са се поскарали. Трябваше да си взема една бира. Щеше да е къде, къде по-приятно да гледам представлението със студена бира.
Гледам лицето й. Много е секси, малката бенка, сочните устни. Я по-добре да хвана кокалчето вместо бирата.
Отиват в спалнята. За това говорим! Съблечи се, малката! Направи го за татенцето!
Опа! Страхотен бекхенд! Май някой го заболя повече! Надявам се да я фрасне още веднъж. Хайде,
