— Джина, облечи един халат и излез, ако обичаш. Не, важно е!
Затвори вратата и се върна.
— Джина Риверо, не, Роси — поправи се тя. — Съпругата на Стив Роси. Тя дойде. Казах й да не идва, защото е младоженка, но тя настоя и пристигна с половин галон „Баскин-Робинс“. Двете седяхме, ами не знам, някъде докъм полунощ. Ядохме сладолед и плюехме по мъжете. Тя настоя да остане, в случай че Люк се върне и се опита да влезе.
Вратата на спалнята се отвори и ядосаната и разрошена Джина се появи.
— Какво става? Знаеш ли колко е часът? — трябваше й доста време, за да фокусира погледа си върху двамата мъже.
— Какво има, Рина?
— Джина, познаваш партньора ми, детектив О’Донъл, и капитан Бранд. Просто искат да ти зададат няколко въпроса. Аз ще направя кафе през това време.
Тя отиде в кухнята, подпря ръцете си на барплота и си пое въздух. Трябваше да помисли. И трябваше да мисли като полицай, попаднал под насрещен огън. Никак не й бе приятно да приеме идеята, че някой нарочно бе подпалил колата на Люк. Как е станало? И най-важното — защо? Кой е взел Люк на мушката? Или беше случайност?
Сетне се стегна и се опита да направи кафе както всяка сутрин. Да извади зърната, да ги сложи в кафемелачката. Допълнителна доза вода, щипка сол.
Тя не пиеше кафе, но държеше вкъщи заради Люк. Мисълта за него доведе до надигането на нова вълна от погнуса и отвращение в стомаха й. Беше го глезила и му бе угаждала, а какво получи в замяна? Насинено око и голяма вероятност да бъде подложена на вътрешно разследване.
Загледа с невиждащи очи огнеупорната кана, докато водата завря, и чу гласа на Джина в другата стая да се извисява. Беше изпълнен с гняв и погнуса.
— Това копеле най-вероятно само е подпалило колата си! За да й нанесе още един удар. Вие видяхте ли лицето й?
Рина взе чаши, напълни до половина малката бяла каничка. Това, че беше в беда, не означава да отказва гостоприемство, напомни си тя. Майка й бе набивала тези неща в главата й откакто се бе родила.
О’Донъл дойде до вратата на кухничката.
— Хейл? Искаш ли да дойдеш?
Тя кимна и вдигна подноса. Бузите на Джина бяха по-розовели от гняв, когато постави подноса на малката масичка.
— Такъв е редът — обясни й Рина и докосна ръката на приятелката си, преди да налее кафето. — Такава е процедурата. Те трябва да питат.
— Да, ама аз мисля, че е глупаво. Той те е ударил, Рина. И това не е за пръв път.
— Този човек те е нападал и преди снощния инцидент?
Тя потисна неудобството, което я обзе.
— Удари ми плесница. Веднъж, преди време, но аз повярвах на уверенията му, че е било случайно. Сега вече не съм сигурна. Беше по време на един спор — много по-незначителен от снощния. Кратко спречкване и маловажно. Снощи беше различно.
— Госпожа Роси потвърди казаното от теб. Ако Чеймбърс настоява, може би ще е необходимо да уведомим отдела за вътрешни разследвания — Бранд поклати глава, преди Рина да проговори. — Аз ще го накарам да се откаже — той взе кафето си и добави сметана. — Имаш ли някаква идея кой друг би искал да му причини неприятности?
— Не — гласът й аха-аха да се пречупи. Вътрешни разследвания! Само това липсваше! Та тя току-що бе получила детективската си значка и бе започнала работата, за която се бе обучавала и за която бе мечтала през почти половината от изминалия си живот.
— Не — повтори Рина и се опита да събере сили и да остане спокойна — той току-що получи повишение. Предполагам, че е успял да отстрани, почтено или не, няколко други кандидати за този пост. Но ми е трудно да си представя, че някой от брокерите само заради това би му подпалил мерцедеса.
— Можеш да прочетеш как да свършиш тази работа само като отвориш интернет — напомни й О’Донъл. — Какво ще кажеш за клиентите му? Да ти е говорил за някой, недоволен от методите, с които Чеймбърс е управлявал бизнеса му?
— Не. Люк се оплакваше само от работата — че бил претоварен, че не бил оценен достатъчно. Но най- много обичаше да се хвали.
— Друга жена?
Този път тя въздъхна и й се прииска да си вземе чаша кафе. Така щеше да има какво да прави с ръцете си.
— Ние се виждаме едва от няколко месеца. Доколкото знам, ходи само с мен. Бил е свързан с друга жена, но преди да започне връзката си с… ах… как й беше името… Дженифър. Не знам второто. Била кучка, разбира се, според него. Егоистична, властна, заядлива. Сигурно всички тези неща сега казва и за мен. Май е работила в банковата сфера. Съжалявам, не знам повече.
Почувства се малко по-силна и изправи рамене.
— Сигурно искате да огледате. Предлагам ви да огледате апартамента и колата ми. Колкото по-скоро се уточнят нещата, толкоз по-добре.
— Имаш право на защитник пред отдела.
— Не се нуждая. На този етап. Той ме удари, аз му го върнах и край.
Щеше да бъде край, обеща си Рина. Нямаше да позволи на тази глупост да омърси репутацията й или да провали кариерата й. Нямаше да позволи подобно нещо.
Палежът на колата не е свързан с мен. Колкото по-бързо установим истината, толкова по-бързо ще се върна на работа и следователите ще могат да се насочат в други посоки.
— Съжалявам за това, Рина.
Тя стисна ръката на партньора си.
— Вината не е твоя. Нито на отдела. Не е и моя.
Не си позволи да се почувства огорчена или обидена за това, че собствените й колеги трябваше да преровят къщата и вещите й. Колкото по-пълно и щателно бе това неофициално претърсване и дирене, толкова по-бързо вратата щеше да бъде затворена завинаги.
Когато приключиха в спалнята, тя влезе вътре с Джина, за да се облекат.
— Но това е отвратително, Рина! Не разбирам защо се съгласи.
— Искам досието ми да е чисто. В дома ми няма нищо, така че не могат да намерят нищо. И вече свърши — понеже беше с Джина, тя затвори очи и притисна с ръка корема си. — Чувствам се малко зле.
О, ясно ми е и още как! — Джина я сграбчи в прегръдката си. — Голяма гадост. Но ти знаеш, че всичко ще се оправи. Ще се изясни след пет минути.
— Точно това си повтарям непрекъснато — но да бъдеш дори и пет минути под подозрение прави краткото време непоносимо дълго. — Единственото нещо, което сочи към мен, е, че Люк и аз снощи се скарахме — тя се освободи от прегръдката на Джина и навлече един пуловер. — В случаи като този задължително трябва да насочиш вниманието към бившия партньор — особено ако се окаже, че тя е ченге в отдела по палежите. Понякога точно онези, които се борят с пожарите, ги палят. Чувала съм такива истории — гласът й трепна леко. — Подпалваш пожар, за да играеш ролята на герой, когато го гасиш, или да си го върнеш на някого.
— Не и ти. Ти не си такава.
— Но се случва, Джина — Рина закри очи и се намръщи, защото посинялата натъртена буза силно я заболя. — Ако случаят беше мой, щях много сериозно да насоча вниманието си към бившата му приятелка, която при това знае отлично как се палят пожари.
— Добре. И след като направиш хубаво и задълбочено разследване, ще я елиминираш. Не само защото тя никога не е палила пожар и никога не би го използвала, за да си го върне на най-противното копеле на света. Ще трябва да я елиминираш главно защото е прекарала нощта в собствения си апартамент в
