— Ясно — Рина си помисли за родителите си. — Мисля, че знам откъде е духал този вятър. Съжалявам, ако това усложнява нещата.
— Не виждам как би могло — капитанът се облегна, погледът му я изучаваше. — Джон е добър човек и много сериозен следовател. Иска да се порови в тази работа на своя глава в свободното си време. Аз нямам нищо против. А ти?
— Аз също. Бих ли могла да получа повече информация?
— Янгър и Трипли работят по случая. Ако искат да споделят нещо с теб, не възразявам.
— Благодаря.
Рина се замисли кой е най-добрият подход към колегите й, занимаващи се с пожара. Преди да реши, Трипли посочи с пръст папката на бюрото й.
— Докладът е пред теб — каза и се върна отново до телефона, за да продължи разговора си.
Рина отвори папката. Вътре имаше снимки на колата на Люк, външни и вътрешни, предварителен доклад от отгледа и заключения.
— Високо оценявам жеста ти, колега — каза Рина. Той сви рамене и закри с ръка слушалката.
— Момчето е чиста проба негодник. Щом харесваш негодници, трябва да излизаш с Янгър.
Като спря да пише на клавиатурата си, Янгър застреля партньора си с пръст и изпрати на Рина една слънчева усмивка.
Трудно й беше да стои далеч от местопрестъплението и да се удържи да не огледа лично събраните доказателства. Но нямаше смисъл да мъти водата. Реши да се отнесе към случая като към упражнение, изследвайки и изучавайки доклада и данните, събрани от следователите.
Беше направено съвсем просто, според нейното мнение. Някой бе свършил работата бързо и гадно — и вероятно бе вършил подобни неща и преди да си набележи Люк.
Мислите й се въртяха в кръг и без резултат, докато отпиваше от чашата вино „Кианти“ и четеше доклада за втори път, без да обръща внимание на шума в „Сирико“.
Беше седнала на маса до вратата, така че да види Джон веднага щом се появи. Махна му, покани го да седне и отиде да му донесе лично бира „Перони“.
— Благодаря, че намина — рече, когато се върна при него.
— Няма защо. Ще си разделим ли една пица?
— Разбира се — даде поръчката на Фран. Всъщност предпочиташе да говори с него, а не да яде. — Знам, че се занимаваш с тази гнусотия по свое желание и в свободното си време. Ще ми кажеш ли какво мислиш?
Той вдигна бирата си и отпи.
— Първо ти — предложи, като кимна към папката пред нея.
— Мръсна работа. Човекът познава колите. Разбива ключалката, задейства алармата. Ако номерът мине — мине. Никой няма да дойде и да каже, че е чул алармата. Но пък и никой не обръща много-много внимание на алармата на кола, особено ако спре след няколко минути. Бензин като катализатор, лиснат вътре, върху капака и под капака. Използвал е сигналните ракети в багажника като запалително устройство.
Тя спря да събере мислите си, а Джон остана мълчалив.
— Това е било достатъчно, за да си свърши добре работата. Синтетичният материал на тапицерията вътре е лесно запалим. Термопластмасата се топи при горене и подпалва останалите повърхности, както е станало и тук. Бърз пожар. Бензинът е бил за застраховка. Дори не е имал нужда от него. Имал е вентилация, достатъчно кислород, можел е да постигне изключително разрушителен пожар само с един смачкан вестник, който за запали под седалката или калника.
— Безкомпромисен или сантиментален?
Тя поклати глава.
— Почти ми се иска да кажа: и двете. Взел е стереоуредбата, повечето подпалвачи не мога да устоят на това изкушение — да вземат ценни вещи, които да продадат или използват. Но не ми прилича на случайна кражба от превозно средство.
— Защо?
— Защото е прекалено насилствена, прекалено решителна. Плюс това има нови зимни гуми, а той не ги е взел. Знаел е отлично какво върши. Намерихме сажди и продукт от пиролиза върху остатъците от предното стъкло, което показва, че е имало вентилация. Без нея повечето пожари в коли се задушават. Колите са отлично уплътнени, когато вратите и прозорците са затворени. Подпалвачът е искал бърз пожар и е добавил ускорител — въздух, към вече богато напоеното с гориво превозно средство. Предполагам, че експлозията е станала за по малко от две минути.
— Работна теория?
— Пожар за отмъщение. Искал е колата да стане на въглен. Пъхнал е един добре напоен парцал в резервоара. По всяка вероятност е използвал пластмасова чаша с фишек в нея. Просто и ефективно. И наистина съвършено. Много точки на възпламеняване — под седалката на шофьора, в багажника. Няколко останки, които лабораторията определи като опаковки от картофен чипс, вероятно са използвани като „ремаркета“ в купето. Те са отлични за тази цел. Дават много топлина, разгарят се и изгарят до почти невъзможна да се определи карбонизирана пепел, а мазнината им дава хубав и продължителен огън — достатъчен да подпали тапицерията, така че, ако нещо се провали с резервоара, колата въпреки това да изгори. Подпалвачът е използвал основни домакински продукти, за да свърши работата си и е знаел какво прави.
— Скъпа кола, всички екстри. Но не смяташ, че някой просто е хвърлил око на скъпата стереоуредба и е искал да си направи малко забавление в зимната нощ?
— Не. Мисля, че е лично и че уредбата е била просто бонус. Чиста работа, обмислена, а не просто за забавление. Целта е била умишлен пожар за унищожение.
Джон кимна и се облегна назад, като отпи от бирата си.
— Абсолютно изчерпателно. Не ми остана много да допълня. Отпечатъците са твои и на собственика. Разпитахме сервитьора в ресторанта, където сте вечеряли преди инцидента. Също и механика от гаража на собственика — той я гледаше, докато си пиеше бирата. — Как е лицето ти?
Изминалите няколко дни и многото лед бяха намалили болката. Но тя знаеше, че лицето й ще премине през няколко различни и не особено привлекателни цвята, докато споменът от удара изчезне напълно.
— Изглежда по-зле, отколкото е в действителност.
Джон се наведе напред и снижи глас.
— Сега ми кажи следното. Обади ли се на някого друг, освен на Джина, след като той те удари?
— Не. Дадох съгласие да проверят телефонните ми разговори.
— А тя обади ли се на някого? Казала ли е на някого?
— Не. Като изключим Стив, разбира се. Но никой не го подозира, Джон. Момчетата, които разследват случая, говориха и с трима ни. Ние им разказахме всичко от игла до конец. Аз се обадих на Джина, защото бях много разстроена и търсех малко съчувствие и помощ. Тя дойде, защото се разтревожи и искаше да ми даде съчувствие и помощ.
Рина се огледа, за да се увери, че никой от семейството или от съседите не ги подслушва.
— Работата е там, Джон, че когато си пребита от мъжа, с когото спиш, това не е повод за хвалба. Нито една жена не желае да разпространява случилото се с нея. И аз се надявах да го запазя в тайна, повече или по-малко. Не познавам човек, който би направил нещо подобно вместо мен, заради мен или от мое име.
— Не виждаш никого зад така описания от теб образ?
— Не. Джон, знам, че основните моменти ще бъдат свързани с мен, поне с кавгата. Но мислих за това, премислях го отново и отново. Не виждам нищо друго, освен съвпадение. Погледни показанията — тя потупа по папката. — Люк не е бил особено популярен сред колегите си, нито е оставил мил спомен в предишните си връзки. Никой не изпитва големи симпатии към него, което го прави също толкова добър заподозрян, колкото и мен. Всеки от тези хора би могъл да бъде подпалвачът. Мамка му, бих казала дори, че кучият му син сам е наел някого да подпали колата му, за да ми го върне. Но времето е прекалено кратко, не може да го организира.
— Прекалено кратко е — съгласи се Джон. — Но това е интересна идея — да наеме подпалвач, за да ти
