компанията на най-добрата си приятелка, с която са яли сладолед.
— Ще трябва да се запитам дали тази най-добра приятелка не я прикрива. За щастие тя има съпруг ветеран огнеборец, който знае, че съпругата му е отговорила на един зов за помощ и е отишла да спи при приятелката си. Това е голям плюс в моя полза. И фактът, че Люк лъже ето за това — тя посочи с пръст бузата си. — То вони отдалече. Никой няма да повярва, че е случайно. Добре, че го документирах и слава на Бога, че ти се обадих и ти не ме послуша, като ти казах да не идваш.
— Стив също искаше да дойде, но аз го спрях — не мислех, че ще ти е приятно някой мъж да се навърта наоколо.
— Не, нямаше да мога да го понеса. Снощи ненавиждах мъжете — стегнатият възел в стомаха й се отпусна при тези разсъждения, все едно случаят беше неин и тя провеждаше разследването. — Досието ми е чисто, Джина и ще остане такова.
Посегна да вземе грима си, за да прикрие синината. После размисли — по дяволите синината!
— Трябва да сляза долу и да кажа на родителите ми. Те трябва да научат новините. Предпочитам да ги чуят първо от мен.
— Ще дойда с теб.
— По-добре си иди у вас и се приготви за работа.
— Ще се обадя, че съм болна.
— Няма да го направиш — тя пристъпи и целуна Джина по бузата. — Благодаря, приятел.
— Никога не съм харесвала скапания самосъжаляващ се Люк. Знам как звучи сега в светлината на случилото се — Джина вирна брадичка, очите й продължаваха да святкат от гняв. — Но наистина не го харесвах, въпреки че изглеждаше добре. Всеки път, като си отвореше устата, говореше само за себе си. Аз, аз, аз. Освен това се държеше покровителствено.
— Какво мога да кажа? Когато си права, си права. Харесвах го, защото беше хубав, добър в леглото и ми бе необходим. Да се чувствам момиче — Рина сви рамене и се засмя. — Плитко и повърхностно — точно като него.
— Ти не си повърхностна. Да не би да искаш да кажеш, че те е чукал като за световно?
— Е, може би. Ще го забравя — тя въздъхна и се огледа в огледалото. Подутината бе станала по- голяма, а цветът й по-наситен. — Сега ще трябва да се разправям с родителите ми. Май няма да е весело.
Бианка биеше яйца в една купа с толкова съсредоточена сила и ярост все едно бе шампион средна категория, готов да се бори докрай в състезанието.
— Защо този негодник не е в затвора? — попита тя. — Не, първо трябваше да мине през болницата и след това в затвора. А ти? — Яйчени пръски се разхвърчаха, когато вдигна вилицата, за да посочи дъщеря си. — Защо не дойде да кажеш на баща си да вкара това нещастно копеле в болницата, преди да го арестуваш?
— Мамо! Взела съм мерки.
— Взела била мерки — Бианка продължи биенето на яйцата, макар вече да бяха разбити. — Била се погрижила! Добре, слушай какво ще ти кажа, Катарина! Има някои неща, без значение колко си голяма, за които баща ти се грижи.
— Татко не може да се втурне след Люк и да го направи на пух и прах. Той…
— Грешиш — намеси се спокойно Гиб. Стоеше с гръб и гледаше през прозореца. — За това грешиш.
— Татко! — не можеше да си представи как спокойният й баща ще влезе в юмручен бой с Люк. След това си спомни начина, по който гледаше господин Пасторели преди години. — Добре, добре — Рина притисна слепоочията си с пръсти и отметна назад косата си. — Добре. Но като оставим семейната чест настрани, не искам да видя татко арестуван за нападение и побой.
— Явно не искаш да видиш и този негодник арестуван за нападение и побой — развика се Бианка. — Имаш прекалено добро и меко сърце за ченге.
— Нямам меко сърце, мамо, моля те.
— Бианка — спокойният глас на Гиб отново възстанови тишината в стаята. Но този път той се обърна и погледна дъщеря си. — А каква си?
— Практична, така мисля. Вглъбена. Надявам се. Истината е, че бях изумена. Излизах с Люк от няколко месеца и не бях забелязала знаците, симптомите. Сега, като погледна назад, мога да ги видя съвсем ясно. Но когато ме удари, бях изненадана. Ако това ще ви успокои и ще ви накара да се чувствате по-добре, милички мои, мога да ви уверя, че го ударих много по-силно, отколкото той мен. Няма да може да върви дни наред.
— Е, това е поне малко утешение — Бианка сипа яйцата в железния тиган. — Но сега той ще ти създава неприятности.
— Ами, да, някой е подпалил колата му.
— Ще ми се да направя на този някой кекс.
— Мамо, престани! — Рина едва потисна смеха си. — Това е сериозно. Можело е някой невинен да пострада. Не се притеснявам много за разследването. За мой късмет Джина беше при мен през цялата нощ. И нищо не ме свързва с пожара, освен кавгата и боя с Люк. Ще се чувствам по-добре, когато открият кой го е сторил, но не се тревожа. Само съм разстроена — призна тя. — И съм още по-разстроена, защото трябваше да разстроя и вас по този начин.
— Ние сме ти родители — подчерта Бианка. — Предполага се, че ще ни разстроиш.
— Удрял ли те е и преди?
Тя понечи да отговори отрицателно на въпроса на баща си, сетне се сети, че така само ще размие истината.
— Веднъж, но сметнах, че е случайно — допълни бързо, при което майка й започна да проклина на италиански. — Честна дума, наистина реших, че е случайно. Без да иска. Той махаше с ръце, жестикулираше доста възбудено, пристъпи към мен и ръката му ме цапна по бузата. Действаше неконтролируемо, беше уплашен… — повтори Рина и хвана ръката на баща си, която се бе свила в юмрук. — Вярвай ми. Погледни ме и ми повярвай! Никога няма да търпя някой да ме бие или унижава. Вие ме научихте да бъде силна и умна. Добре сте ме възпитали. Този мъж повече не съществува за мен — пристъпи и прегърна Гиб. — Край, свършено е с него. Но случилото се ме научи на един много важен урок. Никога няма да се опитвам да бъда нещо, което не съм, дори и в дребните неща. Никога няма да се представям за някой друг. Освен това вече знам, че мога да се грижа за себе си.
Гиб погали гърба й и сложи една лека целувка върху посинялата й буза.
— Събори ли го на земята?
— С два удара — тя отстъпи и им показа как. — Бам, бам и той се търкаляше свит надве като варена скарида. Не искам повече да се притеснявате за случилото се, нито за мен.
— Ние сами ще решим за какво да се притесняваме — Бианка сложи омлета на масата. — А сега яж!
Тя яде и отиде на работа. Пред бюрото й се оформи опашка от сини униформи. Всяко ченге в отдела мина покрай нея — с кратко кимване, с изказване на съжаление, с неубедителна шега. Подкрепата им я преследва чак до кабинета на капитана.
— Твоят човек продължава да настоява, че ти си го ударила първа. Пусна версията и за бившето си гадже. Имал някаква малка сладурана. Твърди, че го мамела, а после го нападнала, когато се разделили. Обвинявала него.
— Защо ли не съм изненадана? Вярвате ли му?
— Смятаме да говорим с нея. Чеймбърс ни даде имената и на някои други хора. Твърди, че му имат зъб, защото бил толкова хубав и преуспял. Няколко клиенти, няколко колеги. Първата му секретарка. Облаците се разнасят над теб, Хейл. Освен това имаш солидно алиби, а и при обиска не се намери нищо, което да свързва пожара с теб. Освен ако Чеймбърс не повдигне формално обвинение, което не вярвам да стори при това положение, ти си освободена от всякакво подозрение.
— Благодаря. Най-искрено благодаря за хубавите новини.
— Обади ми се Джон Мингър. Вятърът довял новините и до него.
