неидентифицирания мъж, чиито останки сега лежаха на пода, свити и изгорели. Изглежда се бе скрил в нещо като килер. До трупа бе приклекнал някакъв мъж. Очевидно имаше дълги крака, защото личеше, че позата не му е много удобна.
Носеше ръкавици, работни ботуши, вълнена шапка с уши и червен шал с шахматна шарка, завит няколко пъти около врата и брадичката му.
— Аз съм инспектор Хейл. Отдел „Палежи“ — дъхът й излезе като бяло облаче, когато клекна до него на пода.
— Петерсън, медицински екип.
— Какво можете да ми кажете за него?
— Изгоряла плът — той сякаш се усмихна, поне в очите му се появи нещо подобно на усмивка. Беше около четиридесет по нейна преценка, висок, черен и сигурно тънък като змиорка под пластовете зимни дрехи. — Изглежда идиотът си е помислил, че ще се спаси от огъня, като се промъкне в килера. Вероятно димът го е отровил, после се е опекъл. Ще ви кажа повече след аутопсията.
Рина продължи внимателно напред, опитвайки здравината на пода. Вероятното задушаването от пушека би било милост, Рина знаеше това. Тялото бе напълно изгоряло и лежеше с вдигнати ръце както всички жертви на пожар. Топлината контрактира мускулите и вдига ръцете така, като че ли последното им действие е било да се опитат да се предпазят от пламъците.
Тя вдигна камерата, получи кимване, означаващо „давай“, и направи няколко снимки.
— Как така се е оказал единственият човек тук? — зачуди се Рина на глас. — Снощи температурите бяха под нулата. Бездомниците използват подобни места за убежище, а в доклада пише, че тук са се навъртали и наркомани. В предишни доклади е отбелязано, че на третия етаж е имало одеяла, няколко стари стола, дори малка готварска печка.
Петерсън не каза нищо, когато тя отново клекна до тялото.
— Няма видими травми?
— На пръв поглед не. Но може да открия нещо при аутопсията. Мислите, че някой е запалил пожар, за да прикрие убийство?
— Няма да бъде първият. Но преди всичко трябва да изключим възможността пожарът да е случаен. Защо все пак той е сам тук? — повтори въпроса си тя. — Колко време ще мине, докато разберем самоличността му?
— Ще трябва да вземем отпечатъци. Зъбни снимки. Няколко дни.
Също като О’Донъл, Рина извади бележник и започна да прави бързи скици.
— Какво предполагате? Мъж на около петдесет? Никой не може да открие собственика. Това не е ли странно?
Рина започна огледа, разделяйки стаята по същия начин, по който археологът прави разкопки. Щеше да отделя слой след слой и да пресява, да документира и да слага намерените доказателства в торбички.
Следите върху далечната стена издаваха наличието на химически катализатор, както бе посочил и следователят на пожарната. Рина взе образци, постави ги в контейнери и ги отбеляза с етикети.
Сетне продължи да следва пътя на пожара, промушвайки се под прогизналите отломъци, през пепел и прах. Четири апартамента, определи тя, съставяйки картина на сградата отпреди пожара. Празни, необитаеми, неизправни, в лошо състояние…
Прекара пръстите си, облечени в ръкавица, по овъгленото дърво, надолу по стената, вземайки още образци. Сетне затвори очи и ги помириса.
— О’Донъл! Намерих нещо, което прилича на многобройни точки на възникване тук. Следи от катализатор. В този стар под има много пукнатини и вдлъбнатини, лесно е да се образуват локвички.
Тя застана на четири крака, пропълзя и подаде главата си през дупка с разръфани краища, където подът се бе срутил на долния етаж. О’Донъл изследваше своите секции с прецизността на хирург.
— Искам отново да проверят собственика. Да се намери някой, който да ни даде информация.
— Твое право е.
— Ще дойдеш ли да хвърлиш един поглед тук?
— Ти просто искаш на всяка цена да вдигнеш стария ми задник по тази стълба.
Тя му се ухили отгоре.
— А искаш ли да чуеш първоначалната ми работна хипотеза?
— Доказателства, Хейл. Първо доказателства, сетне хипотези — той спря за момент. — Както и да е, казвай.
— Извършителят е подходил неправилно. Трябвало е да го запали в най-далечния ъгъл, възможно най- далеч от стълбите. И докато пожарът е приближавал към него, да се измъкне. Но е бил глупав и го е запалил близо до стълбите. Може да е бил пиян или дрогиран, или просто тъп глупак, но сам се е хванал в капана. И е свършил жизнения си път, като се е опекъл в килера.
— Намери ли контейнер или някакъв съд, в който да е донесъл катализатора?
— Все още не. Може би е под тези отломки. А може и да е долу, при теб — тя посочи с пръст. — Хвърлил го е там в паниката си, защото пожарът е вървял по петите му. Пламъците са обхванали контейнера с катализатора и са го взривили. Бум! — и ето ти дупката в пода. Отломките оттук валят долу и първото ниво се покачва…
— Като си толкова умна, слез и се порови тук.
— След малко — обеща, но първо се измъкна от дупката и потърси мобилния си телефон.
Беше досадна, мръсна работа. Но тя я обичаше. Знаеше защо О’Донъл й позволи да изложи теорията си и му бе благодарна, Той искаше да разбере дали може да се справи с мръсотията и вонята, с монотонността на работата и физическите усилия.
А също да провери дали може да мисли.
Когато намери десетгалоновата туба за бензин под планината от отломки и морето от пепел, почувства трепет.
— О’Донъл! Открих!
Той се обърна и изви устни в усмивка.
— Една точка за новото хлапе.
— Има дупки на дъното. Влачил го е, после е палил, пак е влачил и пак е палил. Следите горе показват влачене. Мъртвият мъж не може да е бил свидетел или жертва. Картината на пожара не говори за това. Който го е запалил, е бил хванат в капан. На първия и втория етаж има решетки на прозорците, така че никой не може да излезе оттам. Обзалагам се, че тялото е на собственика.
— А защо не на някой пироман, наркоман или нехранимайко, който има зъб на собственика?
— Пожарникарите докладваха, че вратите са били заключени. Занитени с болтове. Трябвало е да ги счупят. Защо на горния етаж има решетки? Кой слага решетки на прозорците на втория етаж? При това са нови. Изглеждат съвсем нови. Собственикът го е направил. Заключил е мястото, за да държи неканените гости навън. Сигурно само той има ключове.
— Приключвай и опиши всичко. Бива си те, Хейл.
— О, да, бива си ме. Чакам този момент от единадесет годишна.
Вечерта, все още силно развълнувана, Рина седеше срещу Фран в „Сирико“ и тъпчеше в устата си капели д’анджело30 със сос маринара.
— И така, не успяхме да открием собственика на сградата, който имал три заема, обезпечени с мястото, и цял куфар, пълен със застраховки. Хората, с които говорихме, ни казаха, че се оплаквал как бездомници и наркомани разрушават собствеността му. Как не можел да изпразни къщата си. Предполагам, че медиците ще идентифицират неизвестния труп като собственика. Освен той да е избягал и да се е покрил, след като подпалването е тръгнало не както трябва. Все още имам много работа на мястото, но нещата се натъкмяват. Като по учебник.
— Чуй се само! — Фран се разсмя, като отпи минерална вода. — Моята малка сестричка — следовател. Почакай, докато мама и татко научат за твоя първи разрешен случай.
— Разрешен? Е, не съвсем. Предстои да се направи възстановка, да се проведат разпити, да се провери миналото му. Толкова се надявах, че ще се обадят, докато съм тук.
— Рина, във Флоренция сега е един часът след полунощ.
— Е, да — тя поклати глава. — Права си.
