стремила, й се отразяваше много добре. Имаше лъскав и скъп вид. Гъстата й руса коса беше майсторски подредена и обграждаше коприненото й лице с фина, гладка кожа. На ушите й проблясваха златни обеци, злато имаше и по пръстите, и около шията. Изтънчено и скъпо, така че да подхожда на бледорозовата ленена блуза.
— Какво става с вас? — попита я Рина. — Толкова ли си добре, колкото изглеждаш?
На устните на Бела се появи доволна усмивка.
— Колко добре изглеждам?
— Като от корицата на списание.
— Благодаря. Доста се постарах. Трябваше ми време да отслабна след раждането, да възвърна формата си. Имам личен треньор, пред когото хунският вожд Атила би изглеждал като теменужка. Но си заслужаваше усилията.
Протегна ръка, за да покаже гривна със сапфири и диаманти, с ширина на тенис лента.
— Наградата ми от Винс за това, че възвърнах теглото си отпреди раждането на Вини.
— Забележително. Блестящо.
Бела се разсмя, сви кокетно рамене и разбърка соса на салатата.
— Както и да е. Дойдох да се опитам да поговоря с Фран за сватбата.
— За какво?
— Просто не разбирам защо настоява да направи приема в някаква незначителна зала, когато може да използва нашия клуб. Дори съм й донесла списък на менютата, адреси на цветарите, на музикантите. Няма нужда да се дърпа, когато искам да й помогна.
— Много мило от твоя страна — Рина наистина мислеше така. — Но според мен Фран и Джак искат нещо по-семпло и по-близо до дома. Те са по-обикновени хора, Бела. Не те критикувам — добави, посягайки към ръката на сестра си, когато очите на Бела светнаха. — Честно. Твоята сватба беше забележителна, великолепна и абсолютно ти подхождаше. Но сватбата на Фран трябва да подхожда на нея.
— Просто искам да споделя част от онова, което имам. Какво лошо има в това?
— Абсолютно нищо. И знаеш ли какво? Според мен трябва да се заемеш с цветята.
Бела премигна от изненада.
— Наистина ли?
— Ти си по-добра от Фран и от мама. Мисля, че те ще те оставят да бъдеш главен отговорник по цветята, особено ако желаеш да участваш и в заплащането.
— Ще го направя, разбира се, но те не…
— Аз ще говоря с тях.
Бела се облегна назад със задоволство.
— И ще ги уговориш. Винаги си успявала да ги въртиш на пръста си.
— При едно условие. Ако Фран иска обикновени цветя, да не вземеш да караш цял камион с екзотични орхидеи.
— Ако иска прости, ще бъдат прости. Ама изумително прости. Да знаеш, че мога да превърна тази тъпа зала в истинска градина. Домашна градинка — сладка, романтична, старомодна.
— Прекрасно. Когато дойде моят ред, ще те наема.
— Имаш ли вече кандидат?
— Не прилича на потенциален жених. Но на потенциално гадже — да. Пожарникар.
— О! Защо ли не съм изненадана.
— Истински жребец — продължи Рина и лапна още една маслинка. — С отлични възможности в леглото.
Бела нададе изненадан смях.
— Липсваш ми, Рина.
— О, скъпа, и ти на мен.
— Не съм допускала, че ще ми липсваш. Сега беше ред на Рина да се засмее.
— Сериозно говоря. Наистина не съм си мислила, че ще ми липсваш, нито пък ресторантът — Бела посочи с жест залата. — Но е самата истина. Понякога.
— Е, както знаеш, винаги можеш да ни намериш тук.
Остана по-дълго, отколкото възнамеряваше. Доста след като Бела взе децата и ги отведе в обширното си богаташко имение. Когато работата понамаля, Рина успя да накара майка си и Фран да седнат при нея.
— Приятелски разговор по женски.
— Приемам всяко извинение, щом няма да стоя права — Бианка седна и изпи на екс чаша вода.
— Да поговорим за сватбата и за Бела.
— О, моля те! Не започвай и ти! — Фран запуши с ръце ушите си. Косата й се разлюля като вълна. — Не искам сватба в кънтри клуб. Не искам цяла шайка сервитьори в смокинги да сервират шампанско, нито проклет леден лебед.
— Не те обвинявам. Но искаш цветя, нали?
— Да, разбира се, че искам.
— Тогава позволи на Бела да се заеме с тях.
— Не желая…
— Почакай. Знаеш точно какви видове, избрала си цветовете. Но Бела знае как да ги подреди. Единственото нещо, което тя има в изобилие, е стил.
— Ще бъда затрупана с розови розички.
— Не, няма — ако пък се случи, закани се Рина, аз лично ще удавя Бела в тях веднага след церемонията. — Настояваш за семпла сватба, старомодна и романтична. И тя ще я направи точно такава. Да, наистина не може да разбере защо, но поне схваща, че това е твоят маниер. И твоят ден. Иска само да помогне. Иска да се чувства част от събитието.
— Та тя е част от него — Фран подръпваше косата си, а Бианка седеше, без да каже нито дума. — Нали е кумата.
— Иска да ти даде нещо. Обича те.
— О, Рина, моля те, недей! — Фран отпусна глава на масата и я удари леко в плота. — Не ме карай да се чувствам виновна.
— Бела е объркана, чувства се отделена.
— Мамо, помогни ми!
— Чакам първо да чуя всичко. Да видя защо Рина се е заела да ходатайства за Бела.
— Защото мисля… Не, със сигурност знам, че може да се справи. На нейни разноски при това — побутна с показалеца си Фран, докато вдигне глава. — Подарък от сестра не е обиден, приеми го. Тя иска да ти подари сватбените цветя и иска ти да си доволна, така че няма да изпорти работата. Бързо, назови пет цветя, без рози.
— Ами… лилия, гераниум… по дяволите, теменужки. Много си настоятелна.
— Спомняш ли си как Бела преследваше градинарите, когато оформяха градините и храстите? Знае повече от нас за тези неща и как да координира работата. Каза, че би могла да създаде нещо като домашна градинка. Не съм съвсем сигурна какво има предвид, но ми звучи добре.
Фран прехапа устни.
— Всъщност точно такава искам.
— Това ще я зарадва много и мисля, че след като го направи и ти ще бъдеш доволна.
— Бих могла да говоря с нея. Можем да отидем заедно при някой цветар или пък да разгледаме отново градините, а тя да ми покаже какво има предвид.
— Добре — понеже знаеше кога на напусне бойното поле, Рина се измъкна от сепарето. — Ще тръгвам — наведе се, да целуне Фран и понечи да целуне и майка си, но Бианка се изправи.
— Ще те изпратя, искам да глътна малко чист въздух.
Когато излязоха навън, Бианка прегърна Рина през кръста.
— Дойде ми като гръм от ясно небе. Обикновено не вземаш страната на Бела.
— В повечето случаи не съм съгласна с нея. Но сега… вътрешният глас ми подсказва, че няма начин да
