Стъпки от огън

оплеска работата. Отчасти заради Фран, но и заради себе си. Така всички печелят и никой не губи.

— Умно. Ти винаги си била най-умната от децата ми. Защо не отидем всички заедно да изберем цветята? Жените на „Сирико“.

— Добре, съгласна съм.

— Обади ми се, когато се прибереш вкъщи.

— Мамо!

— Просто се обади, за да знам, че си се прибрала.

Само четири квартала и половина, помисли си Рина, докато вървеше бавно. През собственото й, познато до болка предградие. Един обучен полицай. Какво можеше да й се случи?

Но все пак се обади на майка си, когато се прибра.

Като начинаещ полицай Рина бе на първото стъпало от стълбицата в полицейския участък. Фактът, че бе завършила с отличен успех, не й помогна особено, след като облече униформата и тръгна да патрулира.

Но така беше правилно. Беше научена сама да извоюва мястото си.

Освен това обичаше да патрулира. Харесваше й възможността да говори с хората, да се опитва да разрешава проблеми или спорове.

Тя и партньорът й — мъж на име Самюел Смит, трябваше да докладват за безредици в югозападната част на града, която местните наричаха Совебо.

— Мислех, че ще ударим по една поничка — оплака се Смити, когато завиха по улицата, указана им по телефона.

— Как можеш да ядеш толкова много понички и да не дебелееш?

— Кръв на ченге — той й намигна. Беше висок към един и деветдесет, мускулите му бяха твърди като камък. Кожата му бе с цвят на орех, а очите — наблюдателни и черни. Без униформа изглеждаше заплашителен. С нея — свиреп и жесток.

Беше успокоително за новобранец да има за партньор мъж с телосложение на камион. А като кореняк балтиморец, той познаваше града добре, дори по-добре и от самата нея.

Когато завиха зад ъгъла, видяха тълпата на тротоара. Мястото подхождаше повече за художествени галерии и исторически къщи, отколкото за улични кавги, помисли си Рина, докато приближаваха.

Наистина повечето от хората, които наблюдаваха двамата мъже, търкалящи се на асфалта, бяха облечени със стил — в смели цветове и черно като нюйоркчани.

Рина слезе от колата заедно със Смити и тръгна с него през тълпата.

— Престанете! Престанете! — прогърмя гласът на Смити и хората се отдръпнаха встрани. Но двамата мъже продължиха да се бъхтят с юмруци. При това не особено умело, отбеляза Рина.

Дизайнерските обувки се бяха олющили, а сакото с италианска кройка щеше да отиде на боклука, но поне нямаше много кръв.

Двамата със Смити се наведоха да ги разтърват.

— Полиция! Спрете!

Рина хвана едната ръка на по-дребния от двамата мъже. Той се извърна и другата му ръка се вдигна със свит юмрук. Тя видя как се приближава към нея, как се поколебава за миг — мамка му! — и спира точно до челото й.

Използвайки момента, Рина го обърна с лице към земята и хвана ръцете му зад гърба.

— Искаше да ме удариш, а? Искаше да ме фраснеш с юмрук? — тя закопча белезниците, докато тялото му се тресеше като обърната по гръб костенурка. — Това ще се сметне за нападение на полицай.

— Той започна!

— Вие какво, да не сте на дванадесет?

Тя го дръпна да се изправи. Лицето му бе леко издрано, изглеждаше на около двайсет и пет. Противникът му с почти същия ръст, а вероятно и възраст, седеше на земята.

— Замахна ли към партньора ми? — попита строго Смити.

— Ти стой тук! — нареди на първия и пристъпи към арестанта на Рина. Извисяваше се като огромен орех пред тънка фиданка. — Ти ли, смачкан задник, се опита да удариш партньора ми?

— Не знаех, че е ченге. Дори не разбрах, че е жена. И освен това той започна пръв. Можете да попитате всички. Той започна да ме бута.

— Не чух извинение — Смити подпря ухото си с ръка. — Полицай Хейл, вие чухте ли извинение от това чучело?

— Не, не съм.

— Съжалявам, извинете — нямаше разкаян вид, но изглеждаше унижен и всеки миг щеше да се разплаче. — Нямах намерение да ви ударя.

— Нямаше и да успееш, защото се биеш като момиче. А вие си вървете и си гледайте работата — нареди на зяпачите тя. — Сега можеш да ми разкажеш твоята гледна точка, докато приятелчето ти разказва на партньора ми неговата. И не искам да чувам още веднъж, че е започнал пръв.

— Жена — рече Смити с въздишка, докато караха обратно.

— Всички войни стават заради жена.

— Хей, я не обвинявай моята порода заради глупостта на твоята!

Той обърна глава и опули очи.

— Че ти жена ли си, Хейл?

— Защо ли винаги попадам на мъдри мъже?

— Справи се добре. Направо чудесно. Показа добри рефлекси и запази спокойствие, когато се опита да те удари.

— Ако го беше направил, историята щеше да се развие доста по-различно — но все пак беше доволна от добре свършената работа. — Ти ще купиш поничките.

Когато се прибра след смяната си, апартаментът беше празен. Към хладилника с магнитче беше прикрепена бележка, написана с разлетия, едър почерк на Джина, до моменталната снимка на изключително огромната леля Опал. Джина я бе сложила, за да й напомня всеки път, когато отваря вратата му, че може да стане като нея, ако яде непрекъснато.

Излизам със Стив. Отиваме в „Клуб Дред“, ако искаш да се присъединиш. Хю също може да намине.

ХХХООО

Дж.

Зачуди се дали да го направи, докато стоеше в кухнята, а през главата й минаваха мисли какво би могла да облече. Сетне поклати глава. Не беше в настроение за шумен клуб, пълен с танцуващи хора.

Искаше да свали униформата, да опъне краката си и да почете малко. Джон й бе дал документи от стари случаи, да ги прегледа и да се опита да определи дали пожарът е случаен или умишлен, как е станало и защо.

Когато отидеше да работи в отдел „Палежи“, тези часове, прекарани във възпроизвеждане на стари случаи, щяха да й бъдат от полза.

Така че вместо към клуба, Рина се упъти към спалнята. Отражението в огледалото, което привлече погледа й, я накара да спре и да се разгледа.

Може и да не приличаше особено много на жена в униформата, но харесваше образа, който виждаше. Авторитетен и уверен. Въпреки че днес доста се стресна, когато осъзна колко лесно може да бъде наранена. Дори и с юмрук в лицето.

Но тя бързо се окопити и се взе в ръце. Думите на Смити потвърдиха, че е така.

Наистина предпочиташе да си стои повече вкъщи с книгите, да проучва доклади по случаи. Но можеше да се справи и на улицата. Беше се научила.

Рина махна шапката си и я остави на шкафа. Свали оръжието си и също го остави. Разкопча копчетата на униформената риза и се намръщи при вида на белия памучен сутиен.