Трябваше да отдели малко време и да отиде още веднъж на покупки, реши тя. За да си купи секси бельо. В правилника нямаше нищо за бельото на жените полицаи. А да знае, че има красиво и женствено бельо, щеше да бъде добре за самочувствието й.
С тази мисъл в главата, тя се потопи във ваната с мехурчета, запали свещите и си наля чаша вино.
И започна да чете доклада, докато се изтягаше блажено във водата.
Когато телефонът зазвъня, остави секретарят да отговори.
Слушаше с половин ухо звънкия глас на Джина, който подканяше обаждащия се да остави съобщение. Когато чу следващия глас, подскочи и разплиска водата.
— Здрасти, кучко. Сама си, нали? Може да намина да те видя. За малко. Липсваш ми.
Рина се изправи, стичащата се по тялото й вода изгаси свещите. Мокра и гола, тя отиде до пистолета и го извади от кобура. Сграбчи го и навлече един халат, докато бързаше към вратата, за да провери дали е заключена.
— Сигурно е някаква шега — изрече гласно, за да се успокои. — Просто някой хулиган. Телефонен терорист.
Но провери прозорците и огледа улицата долу. Сетне пусна записа два пъти. Гласът не й беше познат. А и телефонът повече не звъня.
Те не играха на бейзбол, нито ходиха в петък на кино. Ту нейната програма, ту тази на Хю не им позволяваше. Едва успяха да хапнат набързо по един бургер в закусвалнята близо до пожарната.
— Джина опакова и разопакова багажа си вече три пъти — разказа му със смях Рина. — Сякаш ще ходи в Африка на сафари, а не за няколко дни на брега.
— Не познавам жена, която да не опакова поне два пъти нещата си, когато тръгва нанякъде.
— Пред теб седи една такава.
Хю й се ухили и отхапа голяма хапка от бургера.
— Да бе, ще видим това, когато пристигнеш там. Сигурна ли си, че разбра посоката и как да стигнеш? Мога да отложа пътуването си до утре вечер, ако се притесняваш, че ще се загубиш.
— Ще се Оправя. Голямо момиче съм все пак. Съжалявам, че не мога да тръгна по-рано, но и Джина е заета до утре следобед. Тримата ще пътуваме заедно. Ще бъдем при теб до полунощ.
— Ще оставя да свети. Всъщност вашето закъснение ме устройва. Ще имам възможност да пооправя мястото. Не е било използвано много този сезон. И ще мога да напазарувам нещо за ядене. Ще направя скампи28.
— Мммм! Звучи страхотно. Имаш късмет с пътуването. Средата на седмицата е, късно през нощта. Докато влезеш в Северна Каролина, няма да има никакъв трафик.
Хю си погледна часовника.
— Ако тръгна веднага, смятам, че ще успея да стигна до Хатерас преди два сутринта.
Тупна се по бедрото, извади портфейла си и плати сметката.
— Във вилата няма телефон, но можеш да се обадиш в магазина във Фриско, те ще ми съобщят.
— Вече ми обясни, татенце. Не се тревожи за нас.
— Добре — той се изправи, наведе се и я целуна. — И карай внимателно.
— Ти също. До утре вечер!
Прекалено лесно. Драматично лесно. Няма никакво движение наоколо, нито в едната, нито в другата посока.
Кънтри роуд, тейк ми хоум.29
Страхотна нощ. Пълно е със звезди, но няма луна. Достатъчно тъмно и достатъчно пусто. Подминах го преди пет мили, така че всеки момент ще се появи. Избирам си мястото и да започваме.
Спирам встрани на пътя, отварям капака. Бих могъл да запаля и аварийните, но току-виж спрял някой друг тъпанар с добро сърце.
Имам време само за един тази нощ. Само за един.
И той ще спре. О, това е сто процента сигурно. Добрите винаги спират, добрите самаряни. Няма да е първият, когото съм примамвал по този начин. Няма да е и последният.
Добре, че дигнах старата таратайка. Червеновратият задник, от който я откраднах, ще лее сълзи и сополи в бирата си. Имам фенерче. Имам тридесет и осми калибър.
Ще се облегна на капака, ще си подсвирквам. Може да запаля цигара, за да мине времето. Той ще дойде всяка минута.
Ето — някакви фарове приближават, най-добре да се направя на безпомощен. Пристъпи малко напред, вдигни ръка. Ако не е той, просто ще им махна да продължат. „Не, благодаря, ще се оправя. Продължавайте, благодаря, че спряхте!“
Но това е той, чудесно. Голям мъж в голям син „Бронко“. И предсказуем като изгрева. Натиска спирачки и спира, за да подаде една ръка на бедния, закъсал човек.
Отивам право до вратата. По-добре, ако не излезе.
— Хей! — усмихвам се широко все едно съм облекчен, с блясък в очите. — Радвам се да ви видя!
Хю засенчва с ръка очите си от светлината на фенерчето.
— В беда ли сте?
— Вече не — вдигам пистолета и стрелям два пъти в лицето му.
Тялото се сгърчва като кукла. И майка му няма да го разпознае. Време е за ръкавиците, така че да откопча я този негодник и да го избутам. Сега остава да закарам хубавия му джип в горичката край пътя. Не прекалено далеч. Искам да го намерят лесно и бързо.
Изпускам въздуха от едната гума. Ще прилича все едно е спукал гума, някой му се е притекъл на помощ, но му е дал и нещо повече от помощ.
Връщам се пеша обратно, вземам тубата с бензин.
Да видим — искаме портфейла, искаме и часовника.
О, не! Бедното момче е било ограбено и убито на път към брега, където щеше да се забавлява! Каква ужасна трагедия!
Ще падна от смях. Ще го направя да изглежда небрежно, немарливо, все едно крадците са бързали. Разливам бензина, плискам го върху тапицерията.
Затварям капака, запалвам мотора. Нека гумите да подгизнат хубаво. А сега крачка назад — на първо място безопасността!
Да дадем огънче на кучия син!
Гледам го как гори. Просто го гледам как си отива. Човешка факла, пламти и сияе като звезда! Първата минута е най-прекрасната, съскащият звук и избухването. Онези, които висят и зяпат, са аматьори. Само първата минута е върхът, когато богът на огъня се събужда, проблясва и избухва.
Сега можем да си вървим и да закараме тази таратайка обратно в Мериленд. Може би малко бекон с яйца ще ми дойде добре за закуска.
Стив беше човекът, който съобщи новините на Рина. Дойде в участъка и спря пред бюрото, на което тя пишеше доклад за инцидента. Очите му сякаш горяха на бледото като тебешир лице.
— Хей, какво има? — погледна го и спря да пише. — Само не ми казвай, че ще караш две смени и не можеш да тръгнеш! Работното ми време свърши, тръгвам си и си събирам багажа.
— Аз… Може ли за една минута? Насаме.
— Разбира се — Рина стана от бюрото, като го оглеждаше внимателно. В корема й запърха нещо тревожно, нервите й се опънаха. — Нещо лошо се е случило, нали? Джина…
— Не. Не е Джина.
— Тогава… Хю? Катастрофирал ли е? Колко лошо?
— Не е катастрофирал. Много по-лошо. Наистина най-лошото.
