Стъпки от огън

— Обичам те.

Рина се загледа в приятелката си. Джина си бе пуснала косата дълга — пищна маса от ебонитови вълни.

— Изглеждаш ми росна-росна.

— Чувствам се росна — Джина изправи рамене, като ги обхвана с ръцете си. — Стив е… Ами, Стив е силен и сладък, и умен. Рина, той ще да е.

— Той ще да е какво?

— Единственият. Смятам да се омъжа за него.

— Ти… Джина! Кога? Пазаруваме вече цял час, а ти чак сега ми казваш?

— Той все още не ми е предложил. Но аз ще го изработя — добави тя с махване на ръка. — Смятам да се оженим другия май. Или пък да изчакаме до септември? По-добре през септември, защото тогава ще мога да използвам всички прекрасни цветове на есента. Ти ще изглеждаш прекрасно в прегоряло златно. Или ръждивочервено.

Според Рина това си бе голям скок — от пламенното гадже към избора на цветове за рокли. Но очевидно Джина се справяше лесно.

— Наистина искаш да се омъжиш, а?

— Така си е. Знам, че ще ми бъде трудно да бъда жена на пожарникар — тя измъкна кутийка ментови бонбони от чантата си, извади няколко и предложи на Рина. — Часовете са толкова дълги, работата така опасна. Но той ме прави щастлива. О, ето ги и червените обувки. Пробвай ги!

Рина се подчини и обу обувките, които продавачът донесе. Поразтъпка се с тях, оглеждаше ги и им се възхищаваше в ниското огледало.

Пробваше червени обувки, които не можеше да си позволи и които вероятно никога нямаше да обуе. А Джина правеше планове за бъдещето и макар че засега тя лично предпочиташе обувките, усети леко свиване в стомаха.

— А Стив мисли ли за брак?

— Не, все още не. То и аз не мислех до тази сутрин, когато влезе да ме целуне за довиждане. Изведнъж си помислих: „О, Господи, аз съм влюбена и ми се иска всяка сутрин да се събуждам до този мъж.“ Никога преди не беше ми се случвало. Купуваш тези обувки, Рина. Няма да ти позволя друго.

— В такъв случай, добре — Рина седна и ги свали. И въздъхна, когато извади кредитната си карта, за да плати. — Ще бъда безотговорна.

— Не, ще бъдеш момиче.

— Правя го за компенсация — въздъхна тя. — Знам. Най-добрата ми приятелка е влюбена, а аз не съм излизала на нито една сериозна среща досега.

— О, ще излизаш, не се безпокой. Я се погледни! Ти си красива, с прекрасен тен и тяло. Сутрин ти трябват само пет минути, за да се приготвиш. А на мен, ако ми стигне един час, пак добре.

— Аз нося униформа — напомни й Рина. — Няма нужда да умувам какво да облека — тя поклати глава. — Веднага спирам. Наистина харесвам Стив, само това ще кажа. И ако той няма достатъчно акъл да те грабне бързо, значи му трябва силен ритник в задника.

— Благодаря.

— Може би ще помоля Хю да излезем на вечеря. Освен това, о, Боже мой! Изхарчих деветдесет и един долара и тридесет и пет цента за обувки.

— Ще излезем всички заедно. Ще накарам Стив да го уреди.

— Това се казва приятелка. Най-добрата на света.

— Което значи, че ще взема обувките ти назаем.

— Но те са с цял номер по-големи!

— Няма значение. Знаеш ли, трябва да поканиш Хю на сватбата на Фран.

— Та тя е чак през октомври — Рина взе торбите и си каза, че повече няма да изхарчи нито стотинка. — Дотогава може да съм приключила с него.

— Мръсница!

— О, де да бях. Трябва да ти призная честно, че изобщо не търся приказния принц. Дори не съм сигурна, че го искам. Просто Хю има страхотно тяло. И определено чувствам лека възбуда, когато го видя.

Двете излязоха от магазина и се смесиха с тълпата съботни купувачи.

— Но не съм росна — добави тя.

— На мен ми изглеждаш влажна и възбудена.

— О, да, така е, но не съм росна — тя спря пред друга витрина. — Не и по начина, по който ти изглеждаш днес, или Фран, след като е била с Джак.

— Той е голям сладур.

— Наистина, и е просто идеалният мъж за нея. Те ще бъдат страхотно щастливи. Все пак не мисля, че искам да срещна идеалния мъж. Какво ще правя с него?

— Ще бъдеш страхотно щастлива.

Рина поклати глава.

— Не знам. Първо трябва да свърша други неща. Идеалният мъж и росната любов могат да почакат.

Да влачи краката си, нямаше да му помогне, но Бо така или иначе ги влачеше.

— Не искам да ходим на пазар! Не искам!

— О, я престани с това хленчене — Манди използва ръката си като верига, с която го дръпна напред. — Ти не си ли моят най-добър приятел и другарче?

— Защо трябва да бъда наказван? Защо мъкнеш своя най-добър приятел и другарче в ада на съботния пазар?

— Защото ми трябва подарък за рождения ден днес. Откъде можех да знам, че последните няколко седмици ще бъда безумно заета и ще забравя за празненството тази вечер? О! Я виж тази рокля.

— Не! Само не рокли! Ти обеща.

— Излъгах. Виж, това зелено сякаш е направено единствено и само за мен. Боже, каква кройка има сакото! Сега съм на работа в „Сън“. Трябва да се обличам като професионалистка. Само ще го пробвам. Две секунди.

Той допря пръст до слепоочието си, все едно беше пистолет, сетне имитира въже около шията, докато тя изчезваше в пробната.

Мога да избягам — помисли си Бо. Можеше веднага да се покрие и нито един мъж на света нямаше да го обвини.

Но той също се нуждаеше от подарък за тъпото парти на техния общ приятел. Манди тропна с крак, когато й предложи просто да вземат бутилка вино на път към празненството.

Така че тя щеше да избере подаръка и двамата щяха да си разделят парите. В това нямаше нищо лошо.

Къде се загуби това момиче, по дяволите? Защо се бавеше толкова дълго?

— Направо е идеална — Манди се появи с танцова стъпка зад гърба му и пликче с покупката в ръка. — Мисля да я облека още тази вечер. Само че се нуждая от подходящи обувки.

— Сега вече ще те убия на място.

— О, я стига де! — тя го потупа по ръката, при жеста проблеснаха четирите пръстена. Халката на веждата вече беше история. Странно, но му липсваше.

— Ти може да седнеш в кафенето, докато си намеря обувки. Първо обаче подаръкът. Преди кредитната ми карта да започне да пуши.

Тя го помъкна към магазините, право в пастта на звяра.

Всичко наоколо се движеше, въздухът трептеше и ехтеше. Бо си спомни не особено нежно за Къщата на ужасите, където, за да докаже, че може издържи, бе влязъл на дванадесет години срещу пет долара.

— Е, какво ще кажеш? Да му вземем нещо забавно или нещо практично?

— Не ме интересува. Вземай каквото и да е и ме изведи оттук.

Манди се движеше като жена, която не само познава почвата, но би била доволна да прекара тук цели