Сега не сваляше очи от горящата сграда — тълпата да върви по дяволите! — докато сърцето му биеше забързано в гърлото в напрегнато очакване да я види да излиза.
— Тя ми разказа. Някакъв мъж й се обаждал три пъти, споменал името й. Мобилните телефони били дублирани. Този път й казал, че имал нещо за нея тук. Когато пристигнахме, пожарът вече гореше с пълна сила.
— Ти как успя да тръгнеш с нея?
Той обърна очи към О’Донъл.
— Иначе трябваше да ме застреля, но явно не искаше да губи повече време в спор с мен.
Този път О’Донъл се разсмя и го потупа приятелски по рамото.
— Тя каза ли ви, че бе написал
— Да, всичко ми разказа — инспекторът извади пакетче дъвка от джоба си и предложи на Бо. — Всичко ще бъде наред, нищо няма да й се случи — увери го и пъхна две дъвки в устата си. — Защо не ми кажеш колко време бяхте на мач с моята партньорка?
Вътре Рина се движеше през гъстата завеса от дим. Можеше да чуе собственото си дишане, засмукването на кислород от бутилката и пукането на пламъците, които още горяха.
Търсенето на жертви продължаваше, но, слава Богу — нямаше такива.
Докато напредваше през дима, Рина си помисли, че на негодника му е лесно. Имал е достатъчно време да планира и да подпали пожара на мястото. От онова, което виждаше, можеше да заключи, че е аматьор, толкова просто изглеждаше. Или да помисли, че подпалвачите са деца или някой скитник.
А той не беше такъв. Беше сигурна, че не е, въпреки използването на основни средства като бензин и восъчна хартия.
Трябваше да открие повече.
Пожарът беше пълзял надолу, благодарение на използваните запалителни материали. Но първоначалното огнище е било като факел, главно заради телефонното обаждане, което я бе довело тук.
Значи негодникът не е имал намерение да разруши сградата.
На втория етаж температурата и гъстотата на дима се увеличиха и Рина не се съмняваше, че е открила още една точка на възпламеняване. Мяркаха се силуетите на мъжете, движещи се през мъглата от дим като героични призраци.
Тук също имаше остатъци от подпалки и „ремаркета“. Рина събра овъглените остатъци от кибрит, прибра ги в торбичката и отбеляза мястото, на което бяха намерени.
— Добре ли си, колега?
Тя вдигна палец към Стив.
— Открих следи на източната стена. Втора точка на възпламеняване, така мисля — неговият и нейният глас звучаха тенекиено и напрегнато. — Огънят се е просмукал през тавана ето тук — посочи с ръка. — Избухнал е ето там. Подпалвачът вече е бил далеч.
Тръгнаха заедно, документираха доказателствата, записваха, изкачваха се във все още живото сърце на пожара.
Пламъците ближеха стените, а мъжете ги задушаваха. Огънят танцуваше над главите им по почернелия овъглен таван с гърлен рев, който винаги караше по гръбнака й да преминават леденостудени тръпки.
Беше великолепно. Ужасяващо и невероятно красиво. Огънят бе така съблазнителен със светлината и топлината си, с могъщия си танц. Рина трябваше да потисне вродения си срах, както и усещането, че я очарова, и да се концентрира върху горивото и метода, върху следите и отпечатъците, говорещи за стила на подпалвача.
Миризма на бензин, доста по-остра и силна тук, се процеждаше под задушливата смрад на дима и потискащия мирис на влага. Мъжете, които се бореха с подскачащите спирали от пламъци, имаха почернели от сажди лица и очи, зачервени от дим. Водата плющеше от маркучите през счупените прозорци отвън навътре.
Още една част от покрива рухна с весел грохот, като пропусна въздух и захрани пожара с кислород, така че той се превърна в бушуваща буря.
Тя скочи напред, за да помогне с един маркуч и си помисли за треньорите на лъвове, които пляскат зловещата котка с камшик.
Усилието зазвъня в мускулите й и разтрепери краката й. Видя, че част от стената бе разбита и през мъглата от вода и дим забеляза овъгляването, рисунъка.
Той беше направил това. Тук беше началната точка на пожара.
И разбра, докато ръцете й трепереха, а пожарът бавно гаснеше, че това не му беше първият.
Облекчението му беше неистово, когато я видя да излиза. Въпреки защитното облекло и разстоянието Бо я разпозна в мига, в който пристъпи и се появи от гъстия дим.
Въпреки спокойното поведение на О’Донъл, въпреки всичко, което бе казал преди, Бо чу и неговата въздишка на облекчение, когато Рина се измъкна от дима и отломъците.
Лицето й беше черно от сажди. Докато се опитваше да свали кислородната си бутилка, от защитния й костюм се сипеха сажди.
— Ето го и нашето момиче — рече бодро О’Донъл. — Защо не почакаш тук, момче. Ще ти я изпратя след минута.
Тя свали шлема си — и блесна спирала от тъмно злато, наведе се, хвана коленете си с ръце и плю на земята.
Остана така, като вдигна глава само за да размени поглед с О’Донъл. Сетне се изправи и отпрати медицинския екип. Разкопча якето си и тръгна към Бо.
— Налага се да остана тук. По-късно ще трябва да вляза отново. Ще помоля някой да те закара до вкъщи.
— Добре ли си?
— Да. Можеше да бъде по-лошо. Можеше да причини повече злини. Няма смъртни случаи, сградата е била празна, децата са в лятна ваканция. Направено е просто заради шоуто.
— Оставил е кибрит от вашия ресторант. Значи шоуто е било предназначено за теб.
— Не споря — тя погледна към двама прогизнали, покрити със сажди пожарникари, които запалиха цигари. — Ти забеляза ли някой подозрителен?
— Не съвсем. Всъщност трябва да ти призная, че след влизането ти вътре изобщо не обръщах внимание на никого. Вях зает с молитви.
При тези думи Рина леко се усмихна, после вдигна вежди, когато той изчисти една сажда от почернялата й буза с пръст.
— Не изглеждам особено добре, нали?
— Не съм коментирал как изглеждаш. Истината е, че ми изкара акъла. Запази си възраженията за момента, когато имаш повече време — той пъхна ръце в джобовете си. — Смятам, че имаме доста неща да си кажем, и предпочитам това да стане без свидетели.
Рина надникна зад рамото му. Лошото беше отминало и пожарникарите събираха нещата си.
— Ще ти осигуря превоз. Знаеш ли, съжалявам, че нещата така се объркаха.
— Аз също.
Побърза да се отдалечи от него, опитвайки се да намери някой, който го да закара до къщата. И си помисли, че огънят бе нанесъл повече щети, отколкото бяха разрушенията на сградата. Ако не бе разчела неправилно начина, по който Бо се бе отдръпнал от нея, то пожарът бе превърнал една развиваща се и готова да разцъфти връзка в пепел.
Отиде до колата си, за да вземе куфарчето с инструменти и да извади бутилката вода, която държеше там, когато към нея пристъпи Стив.
— Значи това е мъжът, с когото се срещаш според Джина?
— Това е мъжът, с който се срещах. Мисля, че той току-що реши, че цялата тази полицейска, подпалваческа, огнена програма посред нощ е малко в повече за неговия вкус.
— Е, той губи.
