— Може би. А може би просто си осигури едно щастливо избавление. До гуша ми е дошло от мъже, Стив.
Тя затръшна капака на багажника. Цялата й кола беше покрита с пепел. И тя самата вонеше, без съмнение. Облегна се на колата, отвори бутилката и отпи дълга глътка, за да изчисти гърлото си.
Подаде бутилката на Стив и изчака, докато О’Донъл се присъедини към тях.
— Ще ни пуснат обратно вътре само след няколко минути. Ти какво намери?
Рина извади малък касетофон от куфарчето си, така че щеше да докладва за случилото се само веднъж.
— Телефонно обаждане от неизвестен субект в моята къща между дванадесет и половина и един без четвърт — започна тя и разказа всичко — нейните наблюдения и вече събраните доказателства, точка по точка.
След като свърши, изключи касетофона и го върна в куфарчето.
— Искаш ли да знаеш какво мисля? — продължи тя. — Постарал се е да изглежда прост и невеж човек. Но не е така. Отделил е време да разбие стената горе и е подпалил пожара така, че да се развива по стените, както и в стаята. Когато пристигнах, имаше един счупен прозорец. Може той да го е счупил, а може вече да е бил счупен, но е осигурил въздух, за да се подхранва огънят. Използвал е основни средства — бензин; хартия и кибрит. Но те са основни, защото при правилни обстоятелства могат да изпълнят предназначението си отлично. На пръв поглед не прилича на умишлен палеж, обаче нещо ми подсказва, че е такъв.
— Някой, с когото да сме се сблъсквали и преди?
— Не знам, О’Донъл — прибра косата си с уморен жест. — Прегледах старите случаи. Ти също. Нищо не излезе. Може да е някой ненормалник. Откачалка, с когото съм се срещнала по време на разследване, навярно тогава се е измъкнал и сега ме ухажва по неговия си начин. Това е местното училище. Всъщност това е моето училище.
Тя отключи колата и извади прибрания кибрит, за да му го покаже.
— От „Сирико“ е, за да ми даде да разбера, че знае коя съм, познава ме и е наблизо. Оставил го е на място, където да го намеря със сигурност. Не вътре, защото, ако нещата излязат от контрол, може да бъде унищожен. А навън, където шансовете да го намеря са по-добри, близо до мястото, откъдето е влязъл или се е постарал да изглежда така. Това е лично.
Тя прибра пликчето обратно в колата.
— Разбира се, всичко е дяволски объркващо. И ме разстройва.
— Ще разследваме внимателно случая. А следващия път, когато ти се обади — добави строго О’Донъл, — и решиш да проверяваш нещо, не го прави на своя глава. Искам първо да ми се обадиш. Ясно ли е?
Тя сви рамене.
— Неговата цел е да ме изкара извън нерви. И го постигна. Ти си прав. Реших, че е някой ненормалник, който ме дразни — нещо, с което мога да се справя сама. Но не е така. Явно е нещо много повече — Рина огледа сградата, която все още беше обвита в дим. — Този човек е много опасен. Така че не се тревожи, няма да изляза сама на лов.
— Добре тогава. Да се хващаме за работа.
20.
Беше малко след шест, когато Рина напусна мястото на пожара. Сбогува се с О’Донъл и тръгна със Стив към пожарната, Партньорът й щеше да опише всичко в първоначалния доклад — улики, следи, взетите от мястото проби. Докато тя пое задачата да говори с всеки от пожарникарите, влизал вътре в сградата и все още буден.
Можеше да си пусне и един душ там — най-накрая. Винаги държеше чисти дрехи за смяна в багажника на колата, Освен това беше сигурна, че пожарникарите ще я нахранят както подобава, а нощи като тази обикновено възбуждаха силно апетита й.
— Е, я ми разкажи за този Гуднайт! Каква е историята? — започна Стив и млъкна, когато Рина го изгледа строго. — Джина ще ме пече на бавен огън, ако не й съобщя подробности. Винаги полудява, когато не й разказвам подробности.
— Тя така или иначе ще пече мен. Кажи й да дойде направо при първоизточника.
— Благодаря ти.
— Джина приема онова, което вършиш. Искам да кажа, че никога не е възразявала срещу работата ти, никога не те е карала да я смениш, защото е опасна, нали?
— Понякога се притеснява, разбира се. Но по принцип не изпада в паника. Когато миналата година загина Бигс, беше много тежко. Колкото за мен, толкова и за нея. Говорихме дълго по този въпрос — той неловко почеса ухото си. — За това, че рискът е част от работата ми. Примиряваш се с него, нали? Вземаш и негативите, целия пакет. Не винаги се справя, но е жилава. Знаеш това. Имаме деца, още едно е на път. Трябва да е твърда и устойчива.
— Тя те обича. Любовта я прави устойчива — Рина спря пред пожарната. — Когато й се обадиш тази сутрин, помоли я да звънне на родителите ми. Просто да им съобщи, че имам случай и че всичко е наред. Нали можеш да спестиш подробностите, Стив? Засега?
— Нямаш проблеми.
Няколко мъже се миеха на помпата. Стив спря при тях да си побъбрят. Рина им махна с ръка, докато вадеше резервните си дрехи от багажника.
Тя изми дима от косата си, търка се, докато я заболяха ръцете, сетне затвори очи и остави водата да тече върху главата, врата и гърба й.
Под клепачите й драскаха песъчинки, очите й бяха възпалени, но това щеше да мине. Вкусът на дим щеше да остане в устата й, без значение колко вода щеше да изпие. Знаеше го. Вкусът на огъня оставаше и дори след време напомняше за себе си.
Рина успокои кожата си, като втри ароматен подхранващ крем. После я намаза обилно и с хидратиращ крем. Може да влизаше в горящи сгради, но нямаше да жертва кожата си за това. Нито суетата си, помисли си, докато се гримираше.
Когато се облече, прехвърли чантата си през рамо и отиде в кухнята, за да се отдаде на истински гуляй.
В пожарната винаги нещо къкреше на печката. Големи тенджери с чили или задушено, огромни парчета печено месо, цял казан бъркани яйца. Дългите плотове и печката се търкаха до блясък след всяко ядене, но въздухът винаги миришеше на горещо кафе и топла храна.
Беше се обучавала в тази пожарна команда и често бе работила като доброволка тук през свободното си време. Беше спала в чувалите, беше готвила на печката, беше играла карти на масата или гледала телевизия в приемната.
Когато влезе, никой не се изненада. От всички страни я поздравяваха — с полузаспали кимвания или бодри възгласи. И получи една голяма чиния бекон с яйца в мига, в който седна на масата.
Настани се до Грибли, който приличаше на хлапе, имаше козя брадичка и белези от изгорено по ключицата. Рани от войната.
— Говори се, че снощният подпалвач ти се бил обадил.
Правилно се говори — тя дъвчеше яйцата и ги прокарваше с кока-кола, която си бе извадила от хладилника. — Човекът изглежда има някакъв въпрос за разрешаване с мен. Сградата беше обхваната цялата, когато пристигнах. Може би десет минути след обаждането.
— Много си бавна. Лош резултат — подхвърли Грибли.
— Той не ми каза, че става дума за пожар. Ако знаех, щях да съм по-бърза. Следващия път ще бъда.
От другата страна на масата един от мъжете вдигна глава.
— Нима очакваш да има следващ път? Смяташ, че е сериен подпалвач и скоро ще се прояви пак?
— Така мисля. И вие го имайте предвид. Този пожар беше лесен за разкриване. Беше нещо като проверка. Като да протегнеш ръка и уж случайно да прегърнеш жена през раменете. Искал е да види как ще
