реагирам. Поне така мисля. Вторият етаж, първо източната стена, нали?
— Да — кимна Грибли. — Когато се качихме, тази секция беше цялата в пламъци. Част от стената бе срутена, а на тавана имаше дупки за вентилация.
— Първият етаж беше в същото състояние — продължи Рина. — Не е бързал. Намерихме четири кибрита, единият от тях неотворен.
— Имаше „ремаркета“, които водеха от втория към първия етаж — намеси се мъжът срещу нея — Сандс и вдигна чашата с кафе. — Не бяха обхванати напълно от огъня, когато пристигнахме. Немарлива работа, ако питаш мен.
— Дааа.
Но дали беше немарлива или майсторска?
— Приличаше на детинска работа — рече Рина, седна и се опъна на стола. — О’Донъл напълно копира позата й. — Бензин, хартия и кибрит. Нещата, с които децата понякога си играят. Ако не отчетеш нарочно направените дупки за вентилация, ще решиш, че е детска работа, аматьорска. Кибрити, които уж не е имал време да събере — така че да ги намерим. Въпросът е дали мисли, че няма да видим дупките за вентилация, или напротив — искал е да ги видим?
— Ако се опитваш да му направиш психологически портрет, мога веднага да ти кажа, че е искал точно ти да ги видиш. Ние, останалите, сме само фон, Ти си в центъра на вниманието му.
— Благодаря, че ме светна — тя стана. — Кой? Защо? Къде са се пресекли пътищата ни? Или може би се пресичат само в неговата глава?
— Ще прегледаме още веднъж старите случаи. И ще повикаме на разговор замесените в тях хора. Може да е някой, когото сме пропуснали. Или пък е някой, който е имал взимане даване с теб, и не му е харесало, че си го отсвирила.
Тя поклати глава при тези думи.
— Не се сещам за нищо сериозно. Не си позволявам сериозни връзки откакто… — Рина се замисли и потърка врата си, докато очите на О’Донъл не се откъсваха от нейните. — Ти си ми свидетел. Знаеш, че не се задълбочавам много след случая с Люк.
— Доста вода изтече оттогава.
— Може би, но така ми харесва. И ако ти минава през ума, че може да е Люк, направо забрави. Това леке няма да припари до подобна мръсна работа. Ще изцапа дизайнерския си костюм.
— Може да е облякъл работни дрехи. Все още ли е в Ню Йорк?
— Доколкото знам. Добре де, добре — вдигна ръце тя. — Ще проверя. Мразя да правя тази проверка.
— Мислила ли си колко лошо те удари този човек?
— Глупости, няколко синини. Получавала съм много по-сериозни, когато играя футбол.
— Не говоря за лицето ти, Хейл. А за ума, за съзнанието ти, Той ти повлия на мисленето. Отивам за кафе.
Той се изправи и излезе от стаята, за да й даде време да помисли върху думите му.
Но Рина само измърмори едно проклятие под нос и включи компютъра, за да потърси последните данни за Люк Чеймбърс.
Гласът й беше скован, когато О’Донъл се върна с чаша кафе.
— Има адрес в Ню Йорк и работи за същата брокерска къща, която го взе на Уолстрийт. Оженил се е през декември 2000 за Жанин Грейди. Нямат деца. Останал вдовец, след като тя загинала на 11 септември. Работела на шейсет и четвъртия етаж в единия близнак — Кула едно.
— Силен удар. Такива неща могат да накарат човек да превърти. Няма да навреди, ако проследиш какво е правил през деня.
— Господи, ти си като куче, захапало кокал, не пускаш. Добре. Ще се свържа с местния полицейски участък и ще помоля колегите да уточнят бил ли е снощи в Ню Йорк.
О’Донъл се приближи и сложи пред нея една кутийка диетична кола, която извади от джоба си.
— Размяна на ролите. Ти щеше да ме накараш да направя същото. Ако не го сторех, щеше да се заемеш сама.
— Уморена съм. И съм на края на силите си. А фактът, че си прав, само ме кара да изгарям от желание да те надупча.
С доволна усмивка О’Донъл седна обратно на мястото си.
Какво облекчение — най-сетне да се прибере у дома. Мечтаеше си за едно хубаво спане.
Влезе вътре и остави чантата си върху колоната на стълбата. Сетне, когато в съзнанието й изникна неодобрителният поглед на майка й, я взе и я прибра в гардероба.
— Е, доволна ли си сега? — обърна се мислено към Бианка. Като пренебрегна святкането на лампичката на секретаря, отиде направо в кухнята.
Хвърли пощата на масата и копията от докладите, които бе взела със себе си вкъщи. Първо ще се наспя, каза си, но не издържа и превъртя съобщенията на телефонния секретар.
Когато механичният глас съобщи, че първото обаждане е записано в два и десет сутринта, сърцето й заби учестено.
— Хареса ли ти изненадата? Обзалагам се, че да, след като още си там. Какъв пожар, а! Златно, червено и горещо синьо. Обзалагам се, че си се възбудила. Сигурен съм, че искаше да влезеш вътре и да позволиш на пича от съседната къща да те чука, докато изгори. Аз ще го направя по-добре. Само почакай. Просто имай търпение.
Дишането на Рина се ускори и накъса. Спря записа, затвори очи, докато успее да събере мислите си и да се овладее.
Той я бе наблюдавал. Бе видял, че Бо е с нея. Знаеше, че бе минала през прозореца.
Бил е достатъчно близо, за да я гледа, я тя го бе пропуснала. Дали не беше някой от зяпачите, наизлезли от съседните къщи? Или от шофьорите на преминаващите коли? Едно от лицата в тълпата?
Беше я наблюдавал.
Цялата потръпна. Искаше да я подплаши и тя не можеше да го спре. Но поне можеше да контролира поведението си.
Рина изслуша и останалите съобщения. Второто беше от седем и половина.
— Още ли не си се прибрала? — подпалвачът се разсмя, хиленето му приличаше на дишане на удавник. — Работа, работа. Много си заета.
Третият запис бе от седем и четиридесет и пет.
— Рина.
Тя подскочи и въздъхна с облекчение, когато позна гласа на Бо. Да, наистина, призна в себе си, наистина беше много изплашена.
— Колата ти не е отзад, затова предполагам, че все още не си се прибрала. Имам работа и една доставка. Звучи доста безинтересно след приключенията от снощи. Както и да е. Ако се прибереш, обади ми се.
Следващото съобщение беше от след час — Джина искаше да се видят, за да научи всичко за новия мъж.
— Малко си закъсняла, миличка — Рина подсвирна неприлично и щракна с пръсти. — Фют! Беше тук, вече го няма.
После се намръщи, когато чу уплашения глас на сестра си Бела.
— Защо винаги те няма, когато имам нужда от теб?
Тъй като това бяха всички обаждания, тя вдигна телефона. Сетне се спря. Понякога трябваше да мисли първо като ченге, а сетне като сестра.
Изтри всички съобщения след второто, извади касетата и я запечата едно пликче, преди да сложи нова.
После се обади на О’Донъл, и му съобщи новините.
— Значи е бил на мястото.
— Много вероятно. Или е наблюдавал къщата ми и е видял, че излизам с Бо. Може да ме е проследил.
