— И аз също — промърмори Бен, като продължи да разлиства страниците.
— Освен това ти обогатява речника — как да кажеш едно и също нещо по различни начини. — Изпусна дима от цигарата си и се засмя. — Знаеш ли колко начина има да кажеш… — Но като се обърна към Ед спря. Само един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че не трябва да продължи. — Е, добре. Ще се справя. Но искам да ви кажа, че да правиш секс е далеч по-лесно, отколкото да говориш за него. Някой иска ли шоколадови бисквити със сметана?
Ед кимна, а Бен само издаде някакъв стон, продължавайки да чете.
— Ще ти пораснат косми и на дланите — меко му каза Ед, когато Грейс излезе от стаята.
— Може би си заслужава — Бен направи една физиономия и погледна към Ед. — Не можеш да си представиш какво има тук. Не е за вярване. Защо ли не работим в Нравствената полиция?
— Жена ти е психолог — напомни му Ед. — Нищо от това, което е тук, няма да може да я изненада.
— Да, прав си — каза Бен и остави папката настрана. — Струва ми се, че Грейс се справя добре.
— Така изглежда.
— Дай й време, Ед. Тя има необходимост да го направи. Твърде вероятно е и да предизвика убиеца.
— Но когато го предизвика, всичко може да се стовари на нейната глава.
— Ние сме тук, за да не позволим това да се случи — спря за момент. Знаеше какво означава да искаш да сриташ нещо, но да нямаш край себе си нищо достатъчно голямо. — Помниш ли как се чувствах, когато миналата година Тес бе замесена?
— Помня.
— Аз съм на твоя страна и винаги съм бил.
Ед спря да крачи напред-назад и хвърли поглед на стаята. Странно колко бързо тя се бе превърнала в стая на Грейс. Катлин вече я нямаше. Може би Грейс не го осъзнаваше. Но беше изместила присъствието на сестра си с отворените си списания, с разхвърляните си обувки. Цветята във вазата бяха започнали да увяхват. Имаше прах по мебелите. За няколко дни, без дори да го съзнава, беше превърнала къщата на сестра си в дом.
— Искам тя да стане моя жена.
За миг Бен се втренчи в колегата си, а после се отпусна в един стол.
— Да ме вземат мътните. Попита ли я вече?
— Да, попитах я.
— И?
— Трябва й малко време.
Бен кимна. Отлично го разбираше. Тя имаше нужда от време. Ед нямаше.
— Искаш ли един съвет?
— Защо не?
— Не я оставяй да мисли прекалено дълго. Може да разбере какво магаре си. — Ед се намръщи. Бен стана и се пресегна за сакото си. — Няма да ти навреди, ако разгледаш това ръководство. Страница шеста, изглежда, е най-добрата.
— Тръгваш ли си? — попита Грейс, като влезе в стаята с поднос със сладки и три бири.
— Джаксън и сам ще се справи да те опази тази вечер. — Бен си взе една сладка и я отхапа. — Ужасни са.
— Знам. — Засмя се тя, когато Бен си взе още една. — Нямаш ли време за една бира?
— Ще си я взема. — Той пусна бутилката в джоба си. — Добре се справяш, сладур. — И понеже тя изглеждаше чудесно, той се наведе през таблата и я целуна. — Ще се видим утре.
— Благодаря. — Грейс изчака, докато чу шума от затварящата се врата, и после остави таблата на масата. — Страхотен е.
— Най-добрият.
Докато Бен беше с тях, не се налагаше да си говорят двамата. Сега Грейс седна на крайчеца на дивана и си отчупи бисквита.
— Предполагам, че го познаваш отдавна.
— Много отдавна. Бен има най-добрата интуиция в отдела.
— И твоята не изглежда лоша.
Ед внимателно я наблюдаваше.
— Тя ми казва, че трябва да те натоваря на първия влак за Ню Йорк.
Грейс вдигна едната си вежда. Очевидно нямаше да си играят повече на котка и мишка.
— Още ли ми се сърдиш?
— Тревожа се за теб.
— Не искам да се тревожиш. — Усмихна се и му протегна ръка.
— Но се тревожа.
Когато пръстите му се преплетоха с нейните, тя ги поднесе към устните си.
— Мисля, че ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало досега. Съжалявам, че не мога да направя нещата по-лесни.
— Ти развали плановете ми, Грейс.
Тя му се усмихна загадъчно, когато той стисна ръката й.
— Наистина ли?
— Ела при мен.
Тя покорно се премести до него на дивана и се сгуши в ръцете му.
— Когато купих съседната къщи, бях решил, че ще я превърна в дома на моите мечти. И когато имах дом, щях да си потърся подходящата жена. Не знаех как трябваше да изглежда, но това не беше толкова важно. Щеше да бъде мила и внимателна и щеше да иска да се грижа за нея. Нямаше да работи, както работеше майка ми. Щеше да стои вкъщи, да се грижи за дома, за градината и за децата. Щеше да й харесва да готви и да глади ризите ми.
Грейс сбърчи нос.
— И на нея трябваше да й харесва да прави това?
— Тя щеше да обича да го прави.
— Звучи така, сякаш е трябвало да си намериш едно хубаво момиче от някоя ферма в Небраска, до което никой не се е докосвал в последните десет години.
— Не забравяй, че това бяха само мечти.
Тя сви устни и каза:
— Извинявай, продължавай.
— Ще ме чака вечер да се прибера. Ще сядаме заедно, ще си качваме краката на масата и ще си приказваме. Няма да си говорим за работата ми. Не бих искал съпругата ми да се докосва до нея. Тя ще бъде много крехка. А когато дойде време да се пенсионирам, просто заедно ще наглеждаме къщата. — Ед погали косата й и задържа ръката си под брадичката й. Седеше така и просто я поглъщаше — силните й скули, големите й очи, прекрасната й коса. — Ти не си тази жена, Грейс.
За миг много силно и много остро я прободе съжаление.
— Не, не съм.
— Но ти си единствената, която желая. — Той докосна устните си до нейните — така нежно и внимателно, че пулсът й заигра. — Виждаш ли, развали всичките ми планове. Трябва да ти благодаря за това.
Тя обви ръце около врата му и се сгуши още по-силно в него.
Грейс се събуди в прегръдките на Ед. Беше се завила до носа, а главата й почиваше на гърдите му. Първото нещо, което чу, бяха бавните и равномерни удари на сърцето му. Това я накара да се усмихне. Меката и омайна светлина се прокрадваше през прозореца. Чуваше се чуруликането на ранобудните птички. Краката й бяха преплетени в неговите. Усещаше топлина и сигурност, които се разливаха по цялото й тяло.
Обърна глава и притисна устните си до гърдите му в щастлива целувка. Чудеше се дали на света има жена, която да не иска да се събуди по този начин, щастлива и сигурна в прегръдката на любимия си.
