Той се размърда и я привлече още повече към себе си. Тялото му бе така здраво, а силата му така овладяна. Усети топлината, влажността и чувствителността на неговата плът. Още преди да са се разпръснали последните сенки на съня, тя се надигна.
Милваше го, наслаждаваше му се, любуваше му се. Все още мързеливо докосваше с устни тялото му. Със задоволство усети ускорения бяг на сърцето му. Със закачлива усмивка обърна към него лице и го погледна.
Очите му бяха потъмнели от обзелите го чувства. И всичко се замъгли, когато я притисна към себе си и покри устните й със своите. Този път целувката му не бе нежна, а изпълнена с желание и безразсъдство. Силата му бе груба като желанието му. Грейс бе пометена от вълната на възбудата.
Самообладанието, на което той винаги разчиташе, се беше изпарило. Обикновено беше мъж, който се движи внимателно, добре, осъзнавайки големината и силата си. Но не и в този момент. Те се търкаляха по леглото, все едно че бяха здраво свързани, и той си взе точно това, което искаше.
Тя трепереше, но не се чувстваше слаба. С всяка изминала минута страстта й нарастваше, така че посрещна желанието му с желание. Беше й показал нежността и дълбокото уважение, което я бе смаяло и удивило. Сега й показваше тъмната и опасна страна на своята любов.
Когато свършиха, почувстваха много повече от едно обикновено отпускане. Бяха почувствали освобождаването.
Тя все още дишаше тежко, когато той се отпусна върху нея. Главата му лежеше между гърдите й. Пръстите й бяха сплетени в косата му.
— Мисля, че открих заместител на кафето — успя да каже тя и се засмя.
— Няма нищо смешно, когато се отнася до кофеин — промърмори Ед. — Той ще те убие.
— Не, просто си помислих, че ако продължаваме така, ще мога да напиша свое ръководство за обучение. — Протегна ръце и ги обви около главата му. — Чудя се дали агентът ми ще успее да го продаде.
Той вдигна глава, така че брадата му докосваше кожата й.
— По-добре продължи да пишеш кримки.
Канеше се да каже още нещо, когато радиото до главата му изведнъж изгърмя, изпълвайки стаята с рок.
— Господи, как можеш да се събуждаш по този начин?
— Никой друг не може да накара кръвта ти да заиграе така, като го прави Тина Търнър.
Ед я взе в ръцете си, обърна я към себе си и я положи на възглавницата.
— Защо не се опиташ да поспиш още малко? Аз трябва да се приготвя за работа.
Продължаваше да то прегръща през врата. Беше толкова мил, когато се опитваше да я глези.
— По-добре да си взема един душ с теб.
Ед изключи Тина по средата на песента и отнесе Грейс до банята.
Половин час по-късно Грейс, седеше на кухненската маса и преглеждаше пощата, докато Ед приготвяше овесената каша.
— Сигурен ли си, че не мога да хапна онова датско сиренце?
— Нямаш никакъв шанс. Изхвърлих го.
Грейс вдигна поглед към него.
— Но то само малко беше позеленяло в ъгъла. — Сви рамене и продължи да преглежда пощата. — Прилича на хонорар. — Тя отвори плика, извади от него чека и го проучи. — Слава богу, старата Джиби, все още се оправя. Какво ще кажеш за малко орехови сладки?
— Грейс, тези дни сериозно ще трябва да си поговорим за диетата ти.
— Но аз не пазя диета.
— Точно затова.
Гледаше как сипва овесена каша в купата пред нея.
— Прекалено си добър с мен.
— Знам — каза той и й направи една физиономия. Премести тигана до собствената си купа. Докато сипваше в нея, хвърли един поглед на чека, който Грейс беше оставила настрана. Част от кашата се изплиска навън.
— Не улучи — спокойно каза тя и опита кашата.
— Ти много ли имаш от тези?
— От кое? О-о, от чековете с хонорари? Тази година получавам вече два пъти. Господ да благослови и двата. — Беше по-гладна, отколкото си мислеше, и лапна препълнена лъжица. Ако не трябваше да се пази, това може би щеше да започне да й харесва. — Плюс авансите, разбира се. Знаеш ли, може би със захар ще е още по-добро. — Пресегна се към захарницата и забеляза изражението му. — Нещо лошо ли има?
— Какво? Не. — Остави тигана настрана и взе кърпа да избърше разсипаното по масата. — Мисля, че нямах представа колко пари изкарваш с писането.
— Това е като игра на зарове. Понякога имаш късмет. — Отпиваше от първата си чаша с кафе. Забеляза, че той все още упорито търка едно петно от кашата. — Това проблем ли е?
Мислеше за съседната къща. Тази, за която беше спестявал. Тя можеше спокойно да я купи, без да се замисли.
— Не знам. Но предполагам, че може да бъде.
Не го беше очаквала. Не и от него. Истината бе, че на Грейс парите й бяха безразлични. Не беше чак нехайна към тях, както истинските богаташи, но все пак беше небрежна. Но тя си бе такава и когато беше бедна.
— Не, не трябва да бъде. В последните години писането на романи ме направи богата. Но аз не започнах да пиша за това. Нито за това продължавам. Мисълта, че можеш да промениш отношението си към мен заради моите пари, ми е противна.
— Мисля, че по-скоро се почувствах като идиот, защото си представях, че можеш да бъдеш щастлива да живееш тук, на подобно място, с мен.
Тя присви очи и се намръщи.
— Това наистина е първата глупост, която чувам от теб. Аз все още не знам кое е най-доброто за нас, но когато реша, мястото ще е последното нещо, което ще ме интересува. А сега защо не млъкнеш? Или искаш да ти запуша устата? — Бутна пощата настрана и взе вестника. Щом го разлисти, първото нещо, което видя, беше скицата на убиеца на Катлин.
— Вашите момчета работят бързо — меко каза тя.
— Искахме да излезе. Днес няколко пъти ще го показват и по телевизията. Искахме да имаме нещо по- солидно за пресконференцията.
Може да бъде всеки.
— Госпожа Морисън не можа да ни даде много подробности. — Не му хареса начинът, по който Грейс изучаваше рисунката. Все едно че искаше да запомни всяка черта, всяка извивка. — Мисля, че е успяла да опише формата на лицето и очите.
— Но той е дете. Ако проверите в гимназиите в околността, ще откриете стотици момчета, които отговарят на това описание.
Стомахът й се сви и тя стана да си сипе малко вода. Ед беше прав — беше запомнила всяка черта от лицето му. С или без скицата, нямаше да го забрави.
— Момче — повтори тя. — Не мога да повярвам, че един тийнейджър е направил това с Кет.
— Не всички тийнейджъри ходят само в пицариите, Грейс.
— Не съм глупачка — гневно се обърна към него тя. — Знам какво става, по дяволите! Може би не обичам да прекарвам живота си, като проверявам тъмни алеи и мръсни кьошета, но знам какво става. Аз го пиша всеки ден и ако съм наивна, то е така, защото така съм го избрала. Първо трябваше да приема факта, че сестра ми е убита, а сега трябва да приема факта, че е била убита… изнасилена, бита и убита… от някакъв младеж — престъпник.
— Психопат — поправи я тихо Ед. — Лудостта не подбира възрастови групи.
Тя стисна зъби и отново се върна към вестника си. Беше казала, че иска картината в съзнанието си. Сега я имаше. Бледа и слаба. Щеше да я изучи. Да изреже проклетата рисунка и да я закачи на стената в
