— Обича да слуша жени — продължи Бен. — И обича да ги слуша, когато си говорят за секс, но той не разговаря с тях. Натъкнал се е на златна мина, когато открил разговорите на „Фентъси“. Сега може просто да седи и да слуша с часове, докато жената говори на другите мъже. Възможно ли е подобно нещо, Билингс, възможно ли е, без другите мъже или жената да разберат това?
— Ако има необходимата апаратура, той може да се включи във всеки разговор, който си пожелае. Имам подобни съоръжения, с които мога да ви подслушвам оттук чак до западното крайбрежие, но те струват много пари.
Бяха го заинтригували. Всичко, свързано с подслушването, го интересуваше. Билингс би се замесил и в шпионаж, ако се намереше някое правителство да го наеме за това.
— Върху какво работите, момчета?
— Нека да ти разкажем още малко от историята. — Бен взе една кристална пирамида от бюрото на Билингс и внимателно я разгледа. — Ако този подслушвач иска да открие някоя от жените… без да знае името й, нито къде живее или как изглежда, но иска да й гостува, а всичко, с което разполага, е нейният глас и проникването в линията… може ли стигне до нея?
— Има ли достатъчно акъл?
— Ти ще кажеш.
— Ако има акъл и добър компютър, светът е в неговите ръце. Дай ми телефонния си номер, Бен Парис.
Билингс се завъртя към работната си апаратура и набра на клавиатурата номера на телефона. Машината бръмчеше и пиукаше, докато Билингс я програмира.
— Не си в списъка. Толкова по-голямо е предизвикателството.
Бен си запали цигара. Беше изпушил едва половината, когато адресът му се появи на екрана.
— Познат ли ти е? — попита го Билингс.
— Може ли някой друг да направи това?
— Всеки, който се занимава с тази работа. Нека да ви обясня нещо — с тази красавица и с малко въображение мога да открия всичко. Дайте ми още една минута. — Билингс отново се залови за работа. Използваше името и адреса на Бен. — Балансът на разплащателната ти сметка е малко нисък. На твое място не бих написал чек за повече от петдесет и пет долара. — Той отново се отдалечи от монитора. — Един наистина добър в подслушването човек има нужда от известни умения и много търпение, но също така има нужда и от добра апаратура. Само няколко часа работа с това тук и мога да ти кажа и кой номер обувки носи майка ти.
Бен изтръска пепелта от цигарата си.
— Ако те наемем за тази операция по примамването на нашия човек, ще можеш ли да определиш къде се намира подслушвачът?
Билингс оголи белите си зъби. Знаеше, че струва скъпо.
— За стари момчета… и на разумна цена… ще мога да ви кажа и какво е ял за закуска.
— Ужасно съжалявам, че ви притеснявам, сенаторе, но госпожа Хайдън е на телефона. Каза, че е важно.
Хайдън продължи да чете речта, която се канеше да произнесе днес следобед пред Лигата на жените избирателки.
— На коя линия, Сюзън?
— На трета.
Хайдън натисна бутона, като придържаше телефонната слушалка с рамото си.
— Кажи, Клер, но малко съм притеснен с времето.
— Чарлтън, става дума за Джерълд.
След двадесетгодишен брак той добре познаваше жена си и веднага усети тревогата в гласа й.
— Какво?
— Чарлтън, деканът Уейт лично ми се обади. Джерълд се е сбил с един ученик.
— Клер, не само че ми е трудно да повярвам, като познавам темперамента на Джерълд, но освен това мисля, че е доста досадно да ми се обаждаш само защото Джерълд и някакво друго момче са се скарали. Ще поговорим за това, когато се прибера вкъщи.
— Чарлтън! — Беше се приготвил да затвори телефона, но остротата в гласа й го спря. — Според Уейт това не е било просто спречкване. Другото момче… е било откарано в болница.
— Това е нелепо. — Хайдън беше престанал да преглежда речта си. — Струва ми се, че просто се преувеличават няколко юмрука и синини.
— Чарлтън. — Клер усети как стомахът й се сви. — Казват, че Джерълд се опитал да го удуши.
Двадесет минути по-късно Чарлтън П. Хайдън седеше в кабинета на декан Уейт. Зад него седеше Джерълд, свел поглед и стиснал зъби. Бялата му памучна риза беше изцапана и раздърпана, но беше успял да оправи вратовръзката си. Драскотините по лицето му сега бяха съединени от тъмни сини петна. Кокалчетата на ръцете му бяха подути.
Един поглед бе достатъчен за Хайдън, за да се увери, че инцидентът е бил просто едно сбиване. Със сигурност Джерълд щеше да бъде наказан. Трябваше да му прочете една лекция и да го лиши за известно време от някои привилегии. Но все пак бащата мислеше повече как инцидентът да не стане достояние на пресата.
— Надявам се, че ще успеем бързо да оправим нещата.
Уейт въздъхна. Оставаха му само две години до пенсия. През двадесетте години, прекарани в „Сент Джеймс“, той беше преподавал, възпитавал и учил на дисциплина синовете на богати и привилегировани хора. Много от предишните му ученици също като родителите си бяха станали обществени фигури. Ако бе научил нещо със сигурност досега, това бе, че всички тези мъже, които пращаха наследниците си при него, не обичаха да ги критикуват.
— Знам, че сега работите много усилено, сенатор Хайдън. Не бих настоявал за тази среща, ако не бях уверен, че тя е за доброто на сина ви.
— Убеден съм, че си разбирате от работата, декан Уейт. В противен случай Джерълд нямаше да бъде тук. Но все пак съм принуден да кажа, че целият сценарий е малко изкривен. Разбира се, не мога да намеря извинение за факта, че синът ми е участвал в юмручен бой. — Това бе казано направо над главата на Джерълд. — Мога да ви уверя, че ние сериозно ще поговорим за това вкъщи.
Уейт намести очилата си. И Джерълд, и Хайдън видяха нервността в този жест. Хайдън търпеливо изчакваше, а Джерълд злорадстваше.
— Оценявам това, сенаторе. Но като декан нося отговорност за „Сент Джеймс“ и учениците в него. Нямам друг избор, освен да освободя Джерълд.
— Намирам тази мярка за много крайна. Аз също съм посещавал такова училище. Мръщеха се на сбиванията помежду ни, но не ни изключваха.
— Това едва ли би могло да се нарече сбиване.
Уейт беше видял очите на Джерълд, беше видял погледа му, когато с две ръце стискаше гърлото на Литгоу. Беше се изплашил, страшно се беше изплашил. Дори и сега, като погледнеше сведеното надолу лице на момчето, се чувстваше неловко. Рандолф Литгоу се отърва с няколко наранявания по лицето. А когато мистър Бърнс се опита да ги разтърве, Джерълд го нападна с такава жестокост, че старият човек падна на земята. Опита се да удуши почти изпадналия в безсъзнание Литгоу, докато няколко момчета успеят да го издърпат.
Уейт се изкашля в шепата си. Знаеше колко са големи властта и богатството на човека срещу него. По всяка вероятност Хайдън щеше да бъде следващият президент. Да имаш за ученик сина на президента и той да се дипломира в „Сент Джеймс“ си беше огромен успех. Само това, наистина само това бе причината сега Уейт да изключи Джерълд от училище.
— Досега, вече четири години, откакто Джерълд е при нас, той никога не ни е създавал проблеми.
Разбира се, Хайдън не бе и очаквал друго.
— В такъв случай излиза, че той е бил предизвикан.
— Вероятно. — Уейт отново се изкашля в шепите си. — Въпреки че не може да се намери извинение за жестокостта на нападението му, бихме искали да чуем Джерълд, преди да предприемем някакви
