Гледаше я замислено. Вече я познаваше достатъчно добре, за да знае, че нищо няма да му каже, докато не реши.
— Не знам дали е още тук. Седни. Ще отида да проверя.
— Благодаря. — Задържа ръката му още малко. Около тях напрегнато звъняха телефони, чуваше се тракането на пишещите машини. — Ед, когато ти кажа това, за което съм дошла, бъди, моля те, полицай. Моля те.
Не му хареса как го погледна. Стомахът му се сви й някаква буца заседна в гърлото му. Но той само кимна с глава.
— Ще отида да потърся капитан Харис.
Когато излезе, Грейс седна на мястото му. На пишещата машина бе рапортът му за Мери Бет Морисън. Грейс се опита да го прочете по същия безпристрастен начин, по който Ед го бе написал.
— Хайде, Лоуенщайн, дай само да му хвърля един поглед.
Щом чу гласа на Бен, Грейс се обърна и го видя да влиза в стаята, следвайки една стройна брюнетка.
— Намери си някаква работа, Бен — предложи Лоуенщайн. Тя носеше голяма картонена кутия, завързана с панделка. — Имам само петнадесет минути да се измъкна оттук и да обядвам с дъщеря си.
— Лоуенщайн, бъди човек. Знаеш ли кога за последен път съм виждал домашно приготвен пай? — Бен се наведе към кутията, докато показалецът й се заби в стомаха му. — Черешов е, нали? Дай ми само да погледна.
— Само ще страдаш повече. — Брюнетката сложи кутията на бюрото си, а после я прикри с тялото си. — Красив е. Цяло произведение на изкуството.
— Има ли от онази сметанова украса по края?
Тя само се усмихна. Бен погледна през рамото й. Не можеше да бъде само заради непрестанния му апетит, помисли си той. Не му ли се гадеше днес сутринта? Май го прихващаше сутрешното неразположение на Тес…
— Хайде де, само да надзърна.
— Ще ти изпратя снимка. — Жената постави ръка на гърдите му и тогава зърна Грейс. — Кое е това маце, дето седи на бюрото на Ед? Мога да убия човек за сако като нейното.
Бен се обърна и видя Грейс.
— Дай ми от пая и ще видя как мога да ти помогна.
— Избий си го от главата, Парис. Това да не е новото гадже на Ед?
— Искаш малко клюки, но трябва да си платиш за тях. — Когато Лоуенщайн му хвърли един кос поглед, той омекна. — Да, тя е. Грейс Маккейб. Пише първокласни криминални романи.
— Наистина? — Лоуенщайн отвори уста от учудване. — Прилича повече на рок звезда. Не помня кога за последен път съм сядала с някоя интересна книга. Дори не си спомням кога съм имала време да чета даже комикси.
Присви очи, когато видя семплите й, но много скъпи маратонки. Семпли и скъпи. Тези две думи като че ли най-много подхождаха на тази жена, но Лоуенщайн се чудеше как Ед й подхожда.
— Няма да разбие сърцето на Ед, нали?
— Бих искал да съм сигурен в това, но не съм. Той е луд по нея.
— Наистина ли?
— Направо е побъркан.
Погледна към Бен и постави ръка на капака на кутията.
— Ето го, идва, господи, не чуваш ли цигулките?
— Ставаш цинична, Лоуенщайн.
— Не хвърлях ли ориз на сватбата ти, Бен? Но всъщност нещо ми се губи романтиката… — Тя кимна към Ед. — Изглежда, ще привикат и теб при началството.
— Да. Лоуенщайн, давам пет долара за пая.
— Не ме обиждай.
— Десет.
— Е, твой е. — Тя протегна длан към него и той пусна в нея банкнотата. Вече си мислеше как ще си хапне половината за обяд. Взе кутията и я прибра в бюрото си, преди да последва Ед в кабинета на капитан Харис.
— Какво има?
— Госпожица Маккейб е поискала да се срещнем започна капитан Харис. Вече бе закъснял с половин час и искаше да си тръгва.
— Благодаря ви, че ми отделихте време. — Грейс се усмихна на Харис и почти успя да го очарова. — Няма да ви задържам. Ще започна направо. Всички ние знаем, че „Фентъси“ е връзката между трите случая. Сигурна съм и че всички сме наясно, че ще последва и друго нападение…
— Разследването е в пълен ход, госпожице Маккейб — прекъсна я Харис. — Трябва да ви уверя, че най-добрите ни служители работят по него.
— Няма нужда да ме убеждавате в това. — Тя погледна за последен път към Ед с надеждата, че ще я разбере. — Много мислих за това, първо заради сестра си и после, защото убийствата винаги са ме интригували. Ако аз измислях фабулата, щеше да има само една възможна логична стъпка, която трябва да се предприеме сега. И мисля, че тя е правилната.
— Ценим интереса ви, госпожице Маккейб. — Когато Грейс отново му се усмихна, Харис изпита бащинско чувство към нея. Но тя все пак нямаше представа за истинската полицейска работа. — Моите хора имат много повече опит в истинското разследване.
— Разбирам това. Ще се заинтересувате ли, ако ви кажа, че съм открила как да поставим капан на този човек? Вече съм направила първите стъпки, капитане. Искам просто да ви уведомя за тях, а после вие можете да направите каквото намерите за необходимо.
— Грейс, това не е нито роман, нито телевизионно шоу — прекъсна я Ед, защото имаше някакво лошо предчувствие, много лошо предчувствие за това, което бе направила.
Тя се обърна към него с поглед, пълен с извинение, и той се разтревожи още повече.
— Знам. Не можеш да си представиш колко много ми се иска да беше роман. — Пое си дълбоко въздух и отново погледна към Харис. — Бях при Айлин Коуфилд.
— Госпожице Маккейб…
— Моля, изслушайте ме. — Тя вдигна ръка не толкова умолително, колкото като жест на решителност. — Знам, че всяка следа, по която тръгнахте, ви заведе до задънена улица. Освен „Фентъси“. Успяхте ли да закриете компанията?
Харис се намръщи и зарови из книжата си.
— Подобни работи, изискват време. И то доста време.
— И през това време всяка жена, която работи за „Фентъси“, е потенциална жертва. Съгласни ли сте?
— Теоретично, да — отговори Харис.
— Теоретично възможно ли е да охранявате всяка една от тях? Не — отговори тя, преди Харис да успее да го направи. — Не може да стане. Но сте в състояние да поставите охрана само на една жена. На жена, наясно със ситуацията, която има желание да помогне и която би могла да бъде връзката с убиеца.
— Какво си намислила? — Ед я попита много спокойно, прекалено спокойно и това я притесни повече, отколкото ако беше избухнал.
За да се успокои, тя си извади цигара.
— Гласът на Катлин е бил този, който пръв го е подтикнал. Когато живеехме заедно, винаги ни бъркаха по телефона. Ако аз съм Дезире, той ще пожелае да ме открие отново. Знаем, че може да го направи.
— Това е прекалено рисковано. — Ед предъвка последните думи и се обърна към партньора си за подкрепа.
— И на мен не ми харесва тази идея — каза Бен, но виждаше достойнствата на плана на Грейс. — Солидната полицейска работа е винаги по-добра от голямата игра. Нямаш гаранции, че ще се хване на въдицата. Нито можеш да предположиш какви ще бъдат действията му, ако го направи. Във всеки случай госпожа Морисън вече работи с полицейския ни служител и ако имаме късмет, скоро портретът му ще бъде
