пръсти по гърдите си. Устните й се притиснаха към неговите и после се отдръпнаха. Въздишката й изпълни устата му с топлина.
Не искаше да избързва. Страхуваше се да я докосне. Знаеше, че ако го направи, може да не успее да се контролира повече. Но тя се притисна към него и той забрави всичко.
Никога не бе познавала някой толкова нежен, мил и внимателен. Усещането бе невероятно. Никой досега не се беше държал с нея така, сякаш е много крехка… може би защото не беше. Но сега, с него, който бе така мил и нежен, тя наистина се почувства крехка.
Кожата й сякаш омекна; Сърцето й заби по-бързо. Ръцете й, които милваха гърба му, леко трепереха. Знаеше, че иска това да се случи, че го желае, но не предполагаше, че за нея ще означава толкова много.
Осъзна, че това не е просто следващата стъпка в отношенията им, а нещо много по-различно от всичко, което бе преживяла досега. За момент си помисли, че едва сега разбра какво искаше да й каже с това, че се ужасява.
Предложи му устните си и когато неговите ги докоснаха, почувства силата на желанието, преминаващо в болка. Пръстите й трепереха, когато ги спусна надолу към ципа на джинсите му. Отново ръката му покри нейната и я спря.
— Желая те — прошепна тя. — Дори не предполагах колко много те желая.
Покри с целувки лицето й, докато чувствата му го изпълниха. Не искаше да забрави как изглежда тя в този момент — очите й бяха замъглени от възбуда, а кожата й бе пламнала от страстта.
— Времето е пред нас. Имаме много, много време.
Очите му потъваха в нейните. Разкопча блузата й, разтвори я, за да й се полюбува.
— Толкова си красива!
Болката изчезна и тя се усмихна.
— Ти също.
Протегна се и свали ризата от раменете му. Имаше силно, мускулесто тяло, от което човек го побиваха тръпки, но този път тя не почувства никакъв страх. Отново се протегна и го привлече върху себе си.
Телата им се докоснаха и пламнаха. Въпреки че ръцете му продължаваха да бъдат нежни, в тях се чувстваше твърдост и сила. Времето престана да съществува. Той я докосваше. Тя го милваше. Той й се наслаждаваше. Тя вкусваше от удоволствието. Имаше степени на интимност. Тя си мислеше, че ги познава. Но досега никога не бе разбрала напълно колко наситена може да бъде интимността. Изтръпна, когато брадата му леко се докосна до гърдите й. Беше примитивно чувство — като топлината на огъня за дървото, поразено от светкавица. Когато прокара върховете на пръстите си по гърба му, почувства гъвкавите му мускули, почувства силата и контрола им.
Бореше се да изпълни дробовете си с въздух. Искаше да прошепне името му, искаше да му каже… нещо. Но само трепереше и се протягаше към него.
Пулсът й галопираше, а ударите на сърцето му бяха в неговия ритъм. Започна да сваля останалите по него дрехи. Изведнъж се бе почувствала по-силна и отчаяно решителна. Покри тялото му със своето. Покри го целия с безумни целувки. Засмя се от удоволствие, когато и последните му дрехи паднаха на земята.
Имаше тяло на боец — и беше такъв. Сила, дисциплина и белези навсякъде. Значи все още има истински герои, помисли си Грейс, като го докосна. Те бяха от плът и кръв и се срещаха много, много рядко.
Той щеше да почака, щеше да се опита да отдалечи мига. Щеше да изопне още струните на страстта. Но тя се плъзна отгоре му, пое го в себе си, изпълни се с него. Можеше само да сграбчи бедрата й и да я остави тя да се движи.
Грейс отпусна назад глава и така бързо достигна до върховното удоволствие, че рухна отгоре му. Ръцете им се сключиха, пръстите им се преплетоха. Желанието се разрази отново, невероятно.
Чу продължителното му стенание. После собственото й тяло изпита болката от удоволствието, което я прободе като стрела. Съзнанието й се изпразни и тя се плъзна до него, сякаш останала без сили.
Дръпна върху тях одеялото, но не загаси лампата. Грейс се бе сгушила на гърдите му. Ед и не мислеше да спи. Харесваше му начинът, по който бе простряла единия си крак върху неговия, начинът, по който се бе сгушила в него, като че ли искаше да остане все така. Галеше косата й, защото просто не можеше да спре да я докосва.
— Знаеш ли какво? — Гласът й беше малко дрезгав и тя се сгуши по-близо до него.
— Какво?
— Чувствам се така, сякаш съм изкачила някоя планина. Нещо от рода на Еверест. А после скочила с парашут в студения разреден въздух. Никога не съм се чувствала така чудесно. — Обърна лице към него и му се усмихна. — Беше прав, веднъж няма да е достатъчно. — Засмя се и зарови лице във врата му. — Хубаво миришеш. Знаеш ли какво открих, когато облякох ризата ти, преди да си дойдеш тази вечер. Ед Джаксън, твърдото ченге, покровителят…
— Защитникът — поправи я Ед.
— Както и да е. Детектив Джаксън използва бебешка пудра „Джонсън и Джонсън“. Нали?
— Добра е.
— Мога да удостоверя верността на това. — Като малко кутре тя го подуши по врата и раменете. — Единственият проблем е, че винаги когато ми замирише на бебе, ще се разгорещявам.
— Ще трябва да помисля дали да не поставя тази риза на пиедестал.
Тя го ухапа леко по ухото.
— Това ли е твоят номер?
— Не, но помогна. Винаги съм бил лапнишаран по дълги бедра.
— Така ли? — Тя се усмихна. Потърка крака си в неговия. — И по какво още?
— По теб. Още от самото начало. — Задържа косата й в ръцете си, за да вижда лицето й. — Грейс, искам да се омъжиш за мен.
Грейс зяпна от учудване. Стомахът й се сви от изненада и от надигащата се паника. Опита се да каже нещо, но главата й за пръв път се оказа празна. Виждаше, че думите му не бяха изречени импулсивно. Той много внимателно беше ги премислил.
— О-о!
— Обичам те, Грейс. — Видя как погледът й омекна. Но очите й все още бяха замъглени от страх. — Ти си всичко, за което съм мечтал. Искам да прекарам живота си с теб, да се грижа за теб. Знам, че не е лесно да си омъжена за полицай. Но обещавам, че ще направя всичко, което мога, за да е хубав нашият брак.
Тя бавно се отдръпна от него.
— Изглежда, веднъж като започнеш, си много бърз.
— Не знаех каква жена бях чакал досега, но знам, че я познах. Познах я в теб, Грейс.
— Господи! — Тя сложи ръка на сърцето си. Ако не внимаваше, той щеше да продължи да й обяснява. — Не ми се е случвало често някой така да ме изненада, Ед. Ние се познаваме само от няколко седмици и… — Тя се отдалечи още малко от него и продължи да го гледа в очите. — Ти си сериозен.
— Никога преди не съм молил някоя жена да се омъжи за мен. Защото не исках да направя грешка. Но сега не греша.
— Ти… ти не ме познаваш достатъчно. Аз съвсем не съм мил човек. Аз съм много раздразнителна и ни се водя, ни се карам, когато нещата не стават така, както аз искам. И Господ ми е свидетел, че съм човек на настроенията. Имам характер, от който се страхуват и най-близките ми приятели и…
— Аз те обичам.
— О-о, Ед! — Тя хвана и двете му ръце. — Не зная какво да ти кажа.
Нямаше да му каже това, което му се искаше да чуе. Той го разбра.
— Кажи ми какво чувстваш.
— Не знам. Още не знам. Тази вечер… мога честно да ти кажа, че никога преди не съм се чувствала по-близо до някого. Никога не съм се чувствала по-силна. Но брак? Ед, аз дори не съм мислила, че мога да се омъжа някой ден, още повече пък за определен човек. Не знам как да бъда съпруга.
Той вдигна ръцете й до устните си.
— „Не“ ли ми казваш?
