бележника си. Искаше да се отнесе към нея много внимателно. Тя му напомняше за сестра му — с красивото си лице и спретната си къща. — Госпожо Морисън, казахте, че ви е наричал по име.
— Да, обърна се няколко пъти към мен с Мери Бет. Беше толкова странно да го чуя да назовава името ми. Каза ми, каза ми нещо за това, че съм му обещала тези неща. Че иска… — Дори с мъглявите им образи не можеше да погледне Ед в очите. Преглътна и се обърна към Тес. — Каза ми, че иска да му направя някои неща, приятни и нежни. Помня го, защото бях така уплашена, че те ми звучаха невероятно налудничаво.
Бен я почака, докато отпие от брендито си.
— Госпожо Морисън, чували ли сте за компания, наречена „Фентъси Инкорпорейтид“?
Когато се изчерви, натъртеното място на лицето й още по-ярко се открои. Но тя по-скоро би си отрязала езика, отколкото да излъже.
— Да.
— Това не ви влиза в работата — намеси си Хари.
— И двете предишни жертви са работили за „Фентъси“ — просто каза Ед.
— О, господи! — Мери Бет стисна очи. Когато отново ги отвори, в тях вече нямаше сълзи. Бяха сухи и изпълнени със страх. — О, мили боже!
— Не трябваше да се съгласявам да работиш за тях. — Хари разтри лице с двете си ръце. — Сигурно съм бил луд, за да се съглася.
— А гласа му, госпожо Морисън — започна Бен, — познахте ли гласа му? Разговаряли ли сте с него преди?
— Не, не. Сигурна съм, че не съм. Той беше още дете. Ние не приемаме телефонни обаждания от малолетни.
— Защо казвате, че е дете? — бързо попита Ед.
— Защото си е така. Беше седемнадесет — или най-много осемнадесетгодишен. Да. — Червенината от лицето й се дръпна и тя отново пребледня. — Не знам защо, но съм сигурна, че беше млад. Не беше висок, само десетина сантиметра по-висок от мен. Аз съм метър и петдесет и пет. И не беше набит. Аз през цялото време си мислех, че е дете и всичко това не се случва наистина. Знам, че никога преди това не съм чувала гласа му. Нямаше да го забравя. — Дори и сега, когато съпругът й я прегръщаше през кръста, гласът му звучеше в ушите й. — И той каза…
Несъзнателно протегна ръка към Тес.
— О, господи, спомням си, че каза, че този път ще бъде по-различно. Нямало да бърза. През цялото време говореше за някоя Дезире и колко я обичал. Няколко пъти спомена за нея. Каза нещо и за Роксана и че е била уличница. Това говори ли ви нещо?
— Да, мадам. — Ед си го отбеляза в бележника. Още едно парченце, помисли си той. Още едно парченце в пъзела.
— Госпожо Морисън — Тес отново я хвана за ръка, — не ви ли се стори, че понякога ви взема за Дезире?
— Не — реши Мери Бет, като помисли малко. — Не, по-скоро, изглежда, ни сравняваше. Винаги когато споменеше името й, то бе с някакъв реверанс. Звучи глупаво.
— Не. — Тес се обърна. Погледът й се срещна с този на Бен. — Не, не звучи глупаво.
— Той изглеждаше, как да кажа, по някакъв ужасен начин приятелски настроен. Не знам как да го обясня. Като че ли очакваше да съм доволна, че го виждам. Ядоса се, когато му отказах. Тогава се вбеси… като дете, на което си взел нещо. В гласа му имаше сълзи. Нарече ме курва… не, каза, че всички ние сме курви, всички сме лъжещи курви и следващия път ще ни накара всички да страдаме.
Дебелият кокер шпаньол влезе и подуши Тес.
— Това е Бланки — каза Мери Бет. В очите й отново се бяха появили сълзи. — Ако не беше той…
— Ще го храним със стек до края на живота му. — Хари поднесе ръката й към устните си, когато тя леко се засмя.
— А аз избутах бедното куче навън, като си мислех, че лае по котето, а то… — Тя поклати глава. — Знам, че тази история ще се появи във вестниците. Ще ви бъда много благодарна, ако сведете писанията до минимум. Заради децата. — Отново погледна към Тес. Знаеше, че една жена може да разбере. — Не ми се иска те да се сблъскат с всичко това. Особено за работата ми във „Фентъси“. Не че се срамувам от нея, наистина. Изглеждаше толкова привлекателен начин човек да събере парите, необходими за колеж на децата. Но не съм сигурна, че на другите майки ще им хареса, че жената, която прави най-хубавите орехови сладки, се занимава с такива неща.
— Ще направим каквото можем — обеща Ед. — Ще си позволя да ви дам един съвет. На ваше място бих прекратил договора си с тях.
— Считайте, че вече е направено — каза Хари.
— Ще бъде добре, ако през следващите няколко дни не оставате сама.
Мери Бет отново пребледня. Този път кожата й изглеждаше прозрачна. Какъвто и кураж да бе показала, той вече се изчерпваше.
— Мислите, че отново може да се върне?
— Не можем да бъдем сигурни. — Ед не искаше да я плаши, но искаше да я запази жива. — Това е много опасен човек, госпожо Морисън. Ще ви помолим да не предприемате нищо. Ние ще се погрижим за вашата сигурност. Междувременно ще ви помолим да дойдете до участъка, да погледнете снимките и да поработите с полицейския служител върху портрета.
— Ще направя всичко, което мога. Искам скоро да го хванете. Много скоро.
— Може би сега много ни помогнахте за това — каза Бен, като стана от стола. — Благодаря ви.
— Аз… аз не ви предложих кафе. — Изведнъж Мери Бет се почувства ужасно изплашена, че може да си тръгнат. Искаше й се около нея да има хора и да се чувства в безопасност. Те бяха полицаи, а полицията знаеше какво да прави. — Не знам къде ми беше умът.
— Всичко е наред. — Тес й стисна ръката и двете заедно се изправиха. — Сега трябва да си починете. Нека съпругът ви да ви отведе горе. Той ще остане с вас. Когато утре дойдете до участъка, ще ви дадат телефонни номера на организации, на които можете да се обадите, да поискате помощ. Може просто да ми позвъните и да си поговорим.
— Не съм свикнала да се чувствам изплашена. — В очите на Тес бе видяла съчувствие, женско съчувствие. А тя имаше нужда от него. Откри, че се нуждае от съчувствие много повече, отколкото се нуждаеше от полицията. — В собствената ми кухня! Сега се страхувам да вляза в собствената си кухня.
— Защо не ми позволиш да се кача с теб, догоре? — Прошепна Тес и обви ръка около кръста й. — Може да си легнеш.
Тес я изведе от стаята. Напрегнат, безпомощен, съпругът й гледаше след тях.
— Ако бях останал у дома…
— Той щеше да те изчака — прекъсна го Ед. — Имаме работа с много опасен, много опасен човек, господин Морисън.
— Мери Бет никога не е наранила някого през живота си. Тя е най-милата и приятна жена, която изобщо съм виждал. — Той няма право да се отнася така с нея. Няма право да я кара да гледа по този начин. — Хари взе чашата с бренди на Мери Бет и я изпи на две глътки. — Може да е много опасен човек, но ако аз пръв го открия, ще го скопя.
Глава 12
Беше оставила лампата да свети. Радваше се, че си е отишла, защото иначе щеше да задава въпроси. И той трябваше да й отговаря. И все пак стана му приятно, че е оставила лампата да свети заради него.
Беше уморен, смъртно уморен, за да може да заспи. Влезе в кухнята, пресегна се за сока и пи направо от каната. Грейс беше прибрала бутилката вино и беше измила чашите. Когато човек години наред бе вършил всичко сам, подобен малък жест правеше поразително впечатление.
Беше влюбен в нея. Първите романтични фантазии все още изпълваха мислите му. Но работата бе в това, че не знаеше какво да прави. И друг път се беше увличал, но никога не беше имал проблеми да доведе
