чувствата си до логичния им край. Любовта обаче беше нещо различно.
Винаги е бил старомоден. Според него жените трябваше да бъдат пазени, обичани и ценени. Когато човек обича някоя жена, трябва да се отнася към нея с нежност, уважение и най-вече с много любов. Искаше му се да я сложи на пиедестал, но добре знаеше, че Грейс щеше да се смути, щеше да се свие, докато се прекатури от него.
Можеше да бъде търпелив. Това бе едно от най-добрите качества на полицая, а освен това имаше късмета да се роди търпелив. Значи логичната стъпка бе да й даде време и пространство, докато успее да я поведе натам, където той бе решил. Към себе си.
Ед остави достатъчно сок за закуската и се отправи към горния етаж. На края на стълбището съблече сакото си. Имаше намерение да го остави заедно с пистолета в гардероба на долния етаж, но беше прекалено уморен, за да слезе отново. Като разтриваше опънатите жили на врата си, отвори с крак вратата на спалнята и запали лампата.
— Господи, съмна ли вече?
Той инстинктивно хвана дръжката на пистолета. Пръстът му обви спусъка. Грейс се бе излегнала на цялата спалня. Обърна се и повдигна ръка, за да предпази очите си от силната светлина на лампата. Трябваше му известно време, за да осъзнае, че беше облякла една от неговите ризи на голо.
— Здрасти! — Тя примига и го дари с усмивка, поглеждайки го крадешком. — Колко е часът?
— Късно е.
— Виж ти! — Стана и разкърши рамене. — Мислех само да полегна малко. Тялото ми не е свикнало с физическа работа. Взех си един душ. Надявам се, че нямаш нищо против.
— Разбира се. — Помисли си, че може да устои, ако я гледа само в лицето. Но не помагаше. Устата му пресъхна.
— Махнах мръсните лепкави петна по стените и почистих инструментите. След това лентяйствах. — Вече се бе разсънила. Очите й свикнаха със светлината. Наклони глава и го загледа. Изглеждаше така, сякаш някой току-що бе забил юмрука си в слънчевия му сплит. — Добре ли си?
— Да. Не очаквах, че още си тук.
— Не можех да си тръгна, преди да се върнеш. Ще ми кажеш ли какво се случи?
Той махна колана си с кобура и го метна на облегалката на кожения стол, който бе запланувал да довърши.
— Жената е имала късмет. Преборила се е с него, а след това кучето й го е захапало.
— Надявам се, че кучето не е пострадало. Същият мъж ли е бил, Ед? Трябва да знам.
— Искаш официалния рапорт или питаш мен?
— Питам теб.
— Бил е същият човек. Сега той е вбесен, Грейс. — Ед разтри лицето си с длани и седна на ръба на леглото. — Тес мисли, че това ще го направи по-предпазлив и по-непредсказуем. Сега е бил заплашен. Моделът му се е разрушил. Тя мисли, че след като поближе раните си, отново ще бъде готов, готов да нападне.
Тя кимна. Сега не бе време да му разказва за това, което беше предприела.
— Жената… видяла ли го е?
— Било е тъмно. И тя явно не вижда и две крачки пред носа си. — Би се заклел, ако мислеше, че това ще й помогне. Едно описание и те щяха да го хванат — принц или просяк, по улиците или в бърлогата му. — Тя има някакви спомени. Ще видим какво ще успеем да направим с тях.
— Още от твоите „парченца“?
Размърда рамене, но напрежението в тях не спадаше.
— Ще разпитаме клиентите от списъка на „Фентъси“, ще поговорим със съседите. Понякога имаме шанс.
— Уморен си от всичко това, нали? — прошепна тя. Стори й се, че има нужда някой да го разтрие. Надигна се и започна да масажира раменете му. — Досега не бях разбрала. Мислех, че приемаш нещата такива, каквито са. Струваше ми се, че за теб всичко е рутина.
Погледна я през рамо. Очите му бяха по-студени, отколкото ги бе виждала преди, и изпълнени с напрежение.
— Никога не може да бъде само рутина.
Не, не може, не и за човек като Ед. Той беше прекалено съвестен. Въпреки желанието си да не се показва, погледът й се плъзна по оръжието му. Той не се беше променил, когато извади пистолета си. Това беше нещо, което трябваше да запомни.
— Как успяваш да се справиш? Как успяваш да виждаш това, което виждаш, да правиш това, което правиш, и все пак да преживееш и следващия ден?
— Някои пият. Повечето от нас пият. — Усмихна се. Напрежението от раменете му бе изчезнало. Тя имаше страхотни ръце. Искаше му се да й каже колко много би желал да се отпусне в ръцете й. — За някои това е бягство. Но всеки сам си намира изход.
— Какъв е твоят?
— Работя с ръцете си, чета книги. — Сви рамене — Пия.
Грейс подпря брадичката си на рамото му. Беше силен и широкоплещест. Чувстваше се добре.
— Откакто бе убита Катлин, не правех нищо друго, освен да се самосъжалявам. През цялото време мислех, че не е честно. Чудех се какво съм направила, за да заслужа това. Трудно ми бе да погледна нещата извън факта, че съм загубила сестра си. — Затвори очи. Той миришеше толкова хубаво. На дом, на сигурност, на тих огън в нощта. — През последните дни се опитвах да се отърся от това. Когато успях, разбрах колко много си ми помогнал. Не знам как бих преживяла последните седмици, ако ти не беше до мен. Добър приятел си, Ед.
— Радвам се, че съм помогнал.
Тя леко се усмихна.
— Питах се дали понякога не си си мислел за нещо повече? Имам впечатлението — поправи ме, ако греша, — че ако не ни бяха прекъснали тази вечер, щяхме да се придвижим на следващия стадий.
Той хвана ръката й в своята. Ако продължаваше да го докосва, нямаше да може да й даде това време и пространство, от което според него имаше нужда.
— Защо не ми позволиш да те изпратя до вас?
Но тя не беше от жените, които лесно се предават. Нито пък ръцете й докосваха каменна стена. Пое си дълбоко въздух и седна по турски.
— Знаеш ли какво, Джаксън, ако не те познавах по-добре, щях да се закълна, че се страхуваш от мен.
— Аз се ужасявам от теб.
Първо дойде изненадата, а после усмивката на облекчение.
— Наистина? Знаеш ли какво ще ти кажа… — Тя започна да разкопчава ризата му. — Ще бъда много нежна.
— Грейс. — Той внимателно постави ръката си върху нейната. — Веднъж няма да е достатъчно.
Тя сви пръстите си в ръката му. Не се предаваше лесно, но когато го направеше, за нея това означаваше много.
— Добре! Защо не ме оставиш да свърша с прелъстяването?
Този път той се усмихна. Пусна я и зарови ръце в косата й.
— Ти го направи още в деня, когато погледнах и те видях на прозореца.
Плъзна ръката си към лицето й, наведе се и я целуна нежно и внимателно. Беше усещане, което искаше да запомни. Много по-уханно и по-ласкаво, отколкото бе решил да си позволи. Усети ръцете й да се обвиват около врата му. Усети как цялото й същество му принадлежи. Всеотдайност. Не беше ли това, което всеки мъж иска от една жена? Грейс не бе скъперник на чувствата си и сега, точно в този миг, той имаше нужда от всичко, което тя можеше да му даде. Много внимателно Ед я положи в леглото.
Светлината бе ярка и стаята миришеше на прах. В мечтите си той си бе представял всичко много по- различно. Свещи, музика, искрящо вино в чашите. Искаше да я дари с цялата красива романтика. Но затова пък тя бе точно такава, каквато си я беше представял. Грейс бе точно това, което желаеше.
Мъркането й близо до неговите устни ускори пулса му. Тя разкопча ризата му. Почувства студените й
