Отвори уста, после отново я затвори.
— Изглежда, не мога да ти кажа „не“. Но не мога да ги кажа и „да“. Дяволска ситуация.
— Защо просто не ми кажеш, че ще си помислиш?
— Ще си помисля — бързо отговори тя. — Господи, главата ми се замая.
— Това е само началото. — Той отново я притегли към себе си. — Защо да не си довърша работата?
— Ед. — Тя сложи ръка върху устните му, преди да успее да я целуне. — Благодаря ти, че ме попита.
— Винаги съм на вашите услуги!
— Ед. — За втори път го спря, но сега очите й се смееха. — Сигурен ли си, че не искаш само тялото ми?
— Може би. Защо да не проверим още сега?
Хубаво щеше да бъде, ако бяха прекарали една свободна съботна сутрин заедно. Можеше да помогне на Ед за втората замазка на стените. И въпреки всичко Грейс бе доволна, че Ед трябваше да бъде почти през целия ден в участъка. Имаше много неща, които искаше да премисли, а тя мислеше най-добре, когато беше сама. Освен това имаше възможност и да инсталира допълнителната телефонна линия, без да се налага да дава обяснения. Но това рано или късно трябваше да стане.
Беше се поставила в ролята на примамка. А това означаваше, че ще започне да работи за „Фентъси“. Докато заловят убиеца на сестра й. Грейс щеше да прекарва вечерите си, говорейки по телефона с непознати. Един от тях рано или късно щеше да се появи лично.
Ед можеше да подрежда своя пъзел по своя начин, а тя щеше да тръгне право към сърцевината и да намери мястото на парчетата.
Без особено желание отиде да си купи пистолет. В Манхатън никога не бе чувствала нужда от оръжие. Знаеше, че градът е пълен с опасности, но за другите, за тези, които не знаеха кога и къде да ходят. По някакъв начин тя винаги се бе чувствала в безопасност там, сред тълпите, по познатите й улици. А сега в този тих квартал имаше нужда от оръжие.
Беше малък 32-калибров пистолет. Сякаш беше предназначен за бизнес. Беше стреляла с пистолет преди. Само че с изследователска цел. Дори бе прекарвала с часове на стрелбището, за да разбере какво изпитва човек, когато натиска спусъка. Бяха й казали, че има отлично око. Но даже като го купуваше, си мислеше дали би могла да изстреля един от тези малки куршуми по живо същество.
Пъхна го в нощното си шкафче и се опита да забрави за него.
Сутринта мина, докато пиха кафе с техника от компанията и тя скришом поглеждаше през прозореца, не й се искаше Ед да се прибере, преди всичко да е напълно готово. Разбира се, той не би могъл да я спре. Повтаряше си това непрекъснато, за да го вярва. И все пак поглеждаше през прозореца, докато отпиваше от кафето си и слушаше бърборенето на телефонния техник за участието на сина му в Малката лига.
Както бе казала на Ед, хората обичаха да си говорят с нея. Обикновено скоро след като се запознаеха те вече й разказваха неща, които споделяха само със семейството си или с най-близките си приятели. Беше нещо, с което винаги лесно се справяше, но сега, точно й трябваше време да го анализира.
Дали лицето й бе подходящо за това? Несъзнателно прокара ръка по лицето си. Реши, че може и това да има значение, но вероятно по-скоро бе свързано с факта, че бе добър слушател. Така предполагаше и Ед. Често слушаше с половин ухо, когато работеше върху някакъв сюжет или герой. Но понеже и с половин ухо слушаше добре, очевидно бе достатъчно.
Хората й се доверяваха. И сега щеше да използва тази дарба. Щеше да се опита да накара убиеца на Катлин да й се довери. И когато й повярваше достатъчно, щеше да дойде при нея. Навлажни устните си и се усмихна, когато техникът й разказа за феноменалната игра на сина си в последния гейм. Нямаше да позволи да я изненада, както бе изненадал Катлин и другите.
Тя знаеше точно какво прави. Не беше ли прекарала по-голяма част от живота си, измисляйки фабули? А тази щеше да бъде най-фаталната, най-истинската история, която ще създаде. Нямаше да допусне грешка. Когато си тръгна техникът, с Грейс вече си говореха на малки имена. Пожела на сина му успех в играта този следобед й каза, че се надява в близките години да го види в отбора на юношите. Щом отново остана сама, тя се обърна към новия лъскав телефонен апарат, монтиран до леглото, в спалнята. Само след няколко часа той щеше да позвъни за пръв път. Но преди това Грейс имаше да свърши още много неща.
Обади се на Тес и това много й помогна. Одобрението на нейното решение май бе изказано не без резерви, но Грейс вече имаше коз за предстоящата борба. Доволна, тя взе ключовете от колата на сестра си и здраво ги стисна в ръка. Беше права. Беше сигурна. Всичко, което трябваше да направи, беше да убеди в това и останалите.
Този път, докато караше към участъка, не трепереше. Силата й се бе върнала, а заедно с нея и решителността да довърши започнатото във „Фентъси“. Неприлично наду радиото в колата и последният хит на Мадона раздра въздуха. За пръв път от седмици насам можа да оцени разлистилата се във Вашингтон пролет.
Азалиите бяха във вихъра си. Дворовете бяха изпълнени с техните виолетови, аленочервени и бледорозови цветове. Нарцисите бяха започнали да увяхват, но на тяхно място се бяха появили лалетата. Полянките бяха зелени и се радваха на редовните неделни грижи за тях. Видя момчета по фланелки и възрастни мъже със спортни шапки да бутат косачки. А бебетата и малките кученца допълваха цветовете с нежно крехко бяло.
Светът се съживяваше. Не беше точно сантиментална, помисли си тя. Имаше страшна нужда да се опре на това. Животът трябваше не само да продължава, той трябваше да се подобрява. Трябваше да се доказва година след година. Ако някъде в пустинята се изпробваха нови оръжия, тук птичките пееха и хората се тревожеха за такива съдбовни неща, като мача на Малката футболна лига и други подобни наистина важни работи. Смъртта на Катлин я бе накарала да скърби, но също така я накара да осъзнае, че всекидневният живот е това, което наистина има значение. Веднъж да възтържествува справедливостта и тя ще се върне към обикновените неща.
Красивите покрайнини отстъпиха място на претовареното движение. Грейс задминаваше останалите коли като състезател. Нямаше значение, че рядко сядаше зад волана. Веднъж да се озовеше зад кормилото, шофираше с такова безгрижие и нехайство, което караше останалите шофьори да стискат зъби, или да ругаят. Два пъти зави погрешно, защото умът й бе зает с други мисли. И накрая влезе в паркинга зад участъка.
Ако имаше късмет, Ед нямаше да е там. Тогава можеше да обясни на капитана с леденото лице какво е намислила.
Но още щом прекрачи прага на отдел „Убийства“, видя Ед. Разбра, че потрепването в стомаха й не беше от тревога или страх. Беше доволна. За миг просто го гледаше и го попиваше с очи. Той седеше зад бюрото и пишеше с два пръста на пишещата машина.
Ръцете му бяха толкова големи. Спомни си колко нежни и смайващи бяха те през миналата нощ. Това бе мъжът, който я обича, помисли си тя. Това е мъжът, който иска и дава обещания, които ще изпълни. Внезапното желание да отиде при него и да го прегърне бе толкова силно, че прекоси стаята и просто го направи.
Ед престана да пише и обви ръцете си върху нейните. Позна я още щом го докосна. Почувства аромата й, усети чувствата й. Няколко ченгета погледнаха към тях, когато Грейс се наведе през рамото му и го целуна. Може би ако ги бе забелязал, Ед щеше да се притесни. Но той виждаше само нея.
— Здравей. — Продължи да държи ръката й, докато Грейс го заобиколи и застана пред него. — Не очаквах да те видя днес тук.
— А пък аз те прекъснах. Аз самата мразя, когато някой ме прекъсва по време на работа.
— Почти съм свършил.
— Ед, трябва да се видя с вашия капитан.
Той веднага долови част от тайната й. Веднага усети извинителната нотка в гласа й.
— Защо?
— Може би е по-добре да не го обяснявам два пъти. Той свободен ли е?
