— Дори на коктейл?
— Навик — обясни Сет простичко, свали го и го окачи на стола. Улови погледа в очите й. — Това притеснява ли те?
— Не. Просто си мислех колко ти отива. И се чудех дали изглеждаш също толкова секси, когато го слагаш, както когато го сваляш. — Обърна се и отметна косата зад рамото си. — Би ли ми помогнал? — Погледът му се плъзна по гърба й. Но вместо да посегне към ципа, я привлече към себе си и спусна устни към голото й рамо. Грейс въздъхна и оброни глава назад. — Така е още по-добре.
— След първия рунд сме по-спокойни — прошепна той, плъзна ръце около кръста й, после нагоре, докато стигна до гърдите й. — Искам те скимтяща, молеща, безсилна.
Палците му обрисуваха извивките точно над яркосинята коприна. Отдадена на усещането, тя вдигна ръце назад и ги обви около врата му. Тялото й започна да се движи в ритъм с неговите движения, ала когато понечи да се обърне, Сет я задържа.
Грейс простена, размърда се неспокойно, когато пръстите му се плъзнаха под корсажа и направиха зърната на гърдите горещи и болезнени.
— Искам да те докосна.
— Скимтяща — повтори той и спусна ръце по роклята й, после под нея. — Молеща. — Улови я. — Безсилна.
Върху нея се стовари дълга бавна вълна, която заля всичките й сетива. Тя треперливо изскимтя, както бе искал.
Сет изрита обувките си и започна да смъква ципа й, сантиметър по сантиметър. Пръстите му едва докосваха кожата, докато разтваряха плата. Когато роклята се свлече в краката й, той я обърна и отстъпи назад.
Бе само по жартиери, със същия яркосин цвят като роклята, с толкова тънки чорапи, че изглеждаха само като сянка. Тялото й бе фантазия от пищни форми и кадифена кожа. Косите й падаха върху раменете като бурен черен дъжд.
— Толкова много мъже са ти казвали, че си красива, за да има смисъл да ти го кажа и аз.
— Просто ми кажи, че ме искаш. Това има значение.
— Искам те, Грейс. — Сет отново пристъпи към нея и я взе в прегръдките си, но вместо алчната целувка, която очакваше, й даде една, в която бавно да потъне. Ръцете й се впиха в него, после безсилно се отпуснаха.
— Целуни ме пак — промълви тя, когато устните му се спуснаха по шията й. — Просто така. Пак.
И устните му срещнаха нейните и й позволиха отново да потъне. Грейс измърка от удоволствие, разтвори ризата му и остави дланите си да го изследват. Бе прекрасно да бъде вкусвана, да получава дара на бавния разпалващ се огън, да чувства как контролът се изплъзва от нейните ръце в неговите. И да се довери.
Той изучаваше тялото й сантиметър по сантиметър.
Достави удоволствие и на двама им, като погали големите твърди гърди, първо с ръце, после с устни. Разкопча един по един жартиерите и я чу как затаява дъх при всяко щракване. После плъзна ръце под ефирната тъкан, за да стигне до плътта.
Топла, гладка. Положи я на леглото и почувства как тялото й поддава под нейното. Меко, искащо. Устните й отвърнаха на неговите. Нетърпеливо, щедро.
Гледаха се под светлината. Движеха се заедно. Първо въздишка, после стон. Тя намери мускули, грубата кожа на стара рана, вкуса на мъж. Смъкна панталоните му и пак сложи ръце на раменете му. Когато Сет отново обхвана гърдите й и я привлече по-близо, за да ги вкуси, ръцете й трепнаха, косите й се люшнаха и ги покриха и двамата.
Чувстваше как в нея се надига топлина, как пълзи в кръвта й като треска, докато дишането й стана накъсано. Чуваше се как повтаря името му, отново и отново, докато той търпеливо я издигаше към върха.
Очите й станаха кобалтовосини и го очароваха. Меките й устни трепереха, божественото й тяло потръпваше. Сет продължаваше да ги вкусва, въпреки че нуждата от освобождаване го разкъсваше. Най- накрая я обърна по гръб и, без да откъсва очи от нейните, потъна в нея.
Грейс се изви нагоре в потресено удоволствие, впила юмруци в чаршафите.
— Сет… — Дъхът изгори дробовете й. — Никога… Не така… Сет…
Преди да бе успяла да каже още нещо, той затвори устни върху нейните и я взе.
Когато сънят дойде, Грейс сънува, че е в своята градина в планината, оградена от гори, гъсти, зелени и прохладни. Ружите бяха станали по-високи от нея и цъфтяха в яркочервено и блестящо бяло. Едно ярко колибри пиеше сок от татул. Пъстра весела вълна от петунии и божури, гергини и цинии. Теменугите бяха обърнали екзотичните си лица към слънцето и се усмихваха.
Тук тя бе щастлива, в мир със себе си. Сама, ала никога самотна. Не се чуваше никакъв звук, освен песента на ветреца през листата, жуженето на пчелите, музиката на поточето, бълбукащо по камъните.
Видя как от гората тихо излязоха сърни, за да пият от бавната рекичка. Копитата им бяха скрити в мъглата, обгърнала земята. Светлината на изгрева блестеше като сребро, отразяваше се от росата и улавяше дъгата на омарата.
Грейс доволна тръгна през цветята, като ги докосваше и вдъхваше аромата им. Видя между цветовете нещо да блести, яркосиньо, което сякаш я извика. Спря и вдигна камъка от земята.
В дланта й запулсира сила. Това бе ясно усещане, чисто като вода, силно като вино. Диамантът в ръката й танцуваше под утринната светлина.
Трябваше да го запази, помисли тя. Да го защити. И да го даде.
Когато чу шумоленето в храсталака, се обърна усмихната. Това трябваше да е той, беше сигурна. Цял живот го бе чакала, така бе копняла да го посрещне, да се хвърли в ръцете му и да знае, че те ще се обвият около нея.
Пристъпи напред, а камъкът стопляше дланта й, леките му вибрации се разпространяваха като музика нагоре по ръката и към сърцето й. Щеше да го даде на него, помисли Грейс. Щеше да му даде всичко, което имаше, всичко, което беше. Защото любовта няма граници.
Изведнъж светлината се промени, замъгли се. Въздухът стана студен, прониза го вятър. Сърните до поточето разтревожено вдигнаха глави и като една изчезнаха в гъсталака. Жуженето на пчелите отмря в тътена на гръмотевици, светкавици раздраха натежалото оловносиво небе.
А там, в притъмнялата гора, много близо до мястото, където цъфтяха нейните цветя, нещо се раздвижи крадешком. Пръстите й инстинктивно се свиха около камъка. А през листата тя видя очи, блестящи, алчни. Те я гледаха. Сенките се разтвориха и откриха пътя към нея.
— Не! — Грейс трескаво блъсна ръцете, които я държаха. — Няма да ти го дам. Той не е за теб.
— Спокойно. — Сет я прегърна и я погали по косите. — Това е само кошмар. Отърси се от него.
— Гледа ме… — простена тя, притисна лице в силното му голо рамо, вдъхна аромата му и се успокои. — Той ме гледа. В гората е и ме гледа.
— Не, ти си тук с мен. — Сърцето й биеше толкова силно, че Сет наистина се разтревожи. Прегърна я по-здраво, сякаш да забави пулса и да спре треперенето, което я разтърсваше. — Това е сън. Тук няма никой друг, освен мен. Ти си с мен.
— Не му позволявай да ме докосва. Ако ме докосне, ще умра.
— Няма. Ти си с мен — повтори той и стопли треперещите й ръце.
— Сет… — Грейс се вкопчи в него и в тялото й се разля успокоение. — Аз те чаках. Бях в градината и те чаках.
— Добре. Сега съм тук. — За да я пази, помисли той. За да я обича. Разтърсен от дълбочината на чувствата, отметна разрошените коси от лицето й. — Сигурно е било лош сън. Често ли сънуваш кошмари?
— Какво? — Тя само се вторачи в него, объркана, уловена между съня и реалността.
— Искаш ли да запаля лампата? — Без да чака отговор, Сет се протегна и включи нощната лампа. Грейс се извърна от блясъка и притисна свитата си в юмрук ръка към сърцето си. — Хайде, успокой се. — Сет улови дланта й и се опита да разтвори пръстите.
— Не. — Тя отскочи назад. — Той я иска.
