— Какво иска?
— Звездата. Идва за нея и за мен.
— Кой?
— Аз не… Не знам. — Объркано погледна към ръката си и бавно я разтвори. — Държах диаманта. — Още чувстваше топлината му, тежестта му. — Беше у мен. Аз го намерих.
— Това е сън. Диамантите са заключени в хранилището. Те са в безопасност. — Повдигна с пръст брадичката й, за да я погледне в очите. — Ти си в безопасност.
— Било е сън. — Като го каза на глас, изпита и облекчение, и неудобство. — Извинявай.
— Всичко е наред. — Сет се вгледа в нея, видя, че лицето й бе пребледняло, а очите влажни. Нещо се раздвижи в него и го накара да протегне ръка и да я погали по бузата. — Тежки дни преживя, нали?
Точно от това тихо разбиране сълзите изпълниха очите й. Грейс ги стисна и внимателно пое дъх. Тежестта в гърдите й бе непоносима.
— Ще отида да пийна малко вода.
Сет просто протегна ръка и я привлече към себе си. Бе скривала много добре всичкия този страх, скръбта и умората си, помисли той. Досега.
— Защо просто не си го изкараш?
— Само трябва да… — Гласът й прекъсна.
— Изкарай го — повтори Сет и намести главата й на рамото си.
Тя потрепери и се вкопчи в него. И заплака. Той не говореше. Просто я прегръщаше.
В осем на следващата сутрин Сет я остави у Кейд. Грейс се възмути от часа, в който я измъкна от леглото, опита се да се свие под одеялото. Той просто я взе на ръце, отнесе я в банята и пусна водата от душа. Студената.
Даде й точно тридесет минути да се приготви, после я качи в колата си.
— Гестапо може да е вземало уроци от теб — укори го тя, когато спряха зад колата на Емджей. — Косата ми още е мокра.
— Не можех цял час да чакам да изсушиш всичко това.
— Нямах време дори да се гримирам.
— Не ти трябва.
— Предполагам, че това е твоята представа за комплимент.
— Не, просто факт.
Грейс се обърна към него. Изглеждаше възбуждаща, разрошена и еротична в роклята без презрамки.
— Ти, от друга страна, си съвсем изгладен и спретнат.
— Аз не седях двадесет минути в банята. —
Тя се нацупи и посегна да си вземе чантата.
— Е, благодаря, че ме докара, лейтенант. — После се засмя, когато той притисна гърба й към седалката и й подари дългата целувка, на която се бе надявала. — Това почти компенсира нещастната чашка кафе, която ми позволи тази сутрин. — Прехапа устни и очите й светнаха срещу неговите. — Искам да те видя довечера.
— Ще мина. Ако мога.
— Ще бъда тук. — Грейс отвори вратата и му хвърли един поглед през рамо. — Ако мога.
Сет не можа да откъсне поглед от нея. В момента, в който тя влезе в къщата, затвори очи.
Вътре Грейс само дето не затанцува в коридора. Бе влюбена. Чувството бе ново, свежо и прекрасно. И първо. Това бе чакала през целия си живот. С грейнало лице влезе в кухнята и завари Бейли и Кейд, които пиеха кафе.
— Добро утро, компания! — почти изпя тя и се запъти към кафеварката.
— Добро утро — отзова се Кейд и едва сдържа усмивката си. — Харесва ми твоята нощница.
Грейс се засмя, донесе чашата си на масата, после се наведе и силно го целуна по устата.
— Направо те обожавам. Бейли, аз направо обожавам този мъж. Бързо го хвани, преди да са ми дошли разни идеи.
Бейли се усмихна мечтателно и вдигна светналите си очи.
— След две седмици ще се оженим.
— Какво? — Грейс едва не разля кафето. — Какво? — повтори тя и тежко седна.
— Той не иска да чака.
— Защо трябва да чакам? — Кейд се протегна и хвана ръката на Бейли. — Аз те обичам.
— Ще се ожените. — Грейс погледна съединените им ръце. Идеална двойка, помисли тя и въздъхна треперливо. — Това е прекрасно. Това е невероятно прекрасно. — Сложи ръка върху техните и се взря в очите на Кейд. И видя точно това, което имаше нужда да види. — Ти ще си добър за нея. — Това не бе въпрос, а одобрение. — Стисна бързо ръката му и се облегна назад. — Е, значи трябва да планираме сватба и имаме цели две седмици, за да я подготвим. Всички ще се побъркаме.
— Ще бъде съвсем скромна церемония — започна Бейли. — Тук, в къщата.
— Ще кажа само една дума — обади се Кейд с умолителни нотки в гласа си. — Ще ми пристанеш.
— Не — тръсна глава Бейли и взе чашата си. — Няма да започна съвместния ни живот, като обидя семейството ти.
— Те не са хора. Не можеш да обидиш животни. Мъфи ще доведе зверовете си.
— Не наричай племенниците си зверове.
— Чакай малко — вдигна ръка Грейс и се намръщи. — Мъфи? Това да не е Мъфи Парис Уестлейк? Тя ти е сестра?
— Виновен съм.
Грейс почти успя да потуши смеха си.
— В такъв случай Доро Парис Лорънс е другата ти сестра. — Завъртя очи, като си представи двете непоносимо надути жени, у които бе ходила на приеми. — Бейли, бягай колкото ти държат краката. Идете във Вегас. Може да ви ожени някой съдия, който се прави на Елвис Пресли, и да живеете тихо и щастливо в пустинята. Сменете си имената. Никога не се връщайте.
— Видя ли? — Кейд зарадвано плесна с ръка по масата. — Тя ги познава.
— Престанете и двамата! — Бейли се мъчеше да сдържи смеха, който трептеше в гласа й. — Ще направим една малка приятна церемония. Със семейството на Кейд. — Усмихна се на Грейс — И с моето.
— Продължавай да я обработваш. — Кейд стана. — Трябва да свърша още едно-две неща, преди да отида на работа.
Грейс отново взе кафето си.
— Аз не познавам добре семейството му — каза тя на Бейли. — Успявала съм да избегна това малко удоволствие, но доколкото ги познавам, мога да ти кажа, че си получила върха на сладоледа.
— Толкова го обичам, Грейс. Знам, че всичко стана много бързо, но…
— Какво общо има времето с това? — Знаеше, че и двете бяха настроени сълзливо, затова се наведе напред. — Трябва да обсъдим жизненоважните страни на тази ситуация, Бейли. — Пое дълбоко въздух. — Кога ще ходим да пазаруваме?
Емджей се спря, като чу избухналия смях, и им се намръщи.
— Мразя весели хора рано сутрин. — Сипа си кафе, подуши го и се обърна да огледа Грейс. — Я виж ти — отбеляза сухо. — Очевидно снощи добре сте се опознали с полицая.
— Достатъчно добре, за да знам, че е нещо повече от полицай. — Грейс раздразнено избута настрани чашата си.
— Какво имаш против него?
— Освен това, че е студен, арогантен, високомерен и дървеняк? Абсолютно нищо. Джек казва, че му викат Машината. Едно малко чудо.
