поканата. Надявам се да ме извините и да ме разберете. — Като се мъчеше да не подскача от радост, тя махна на Сет да влезе.
— Разбира се. Надявам се, че ако обстоятелствата се променят, ще си помислите отново.
— Непременно. — Със знойна усмивка прокара пръсти по гърдите на Сет. — Отново ви благодаря за цветята, Грегър. Божествени са.
— Удоволствието беше изцяло мое — отговори Де Вейн и затвори телефона. Стисна юмруци толкова силно, че кокал четата на пръстите му побеляха.
Бе го унизила, помисли той и яростно стисна зъби. Бе го отхвърлила заради една купчина мускули с полицейска значка.
Тя щеше да му плати, обеща си посланикът. Взе снимката й от папката си и почука леко по нея с добре оформения си нокът. Скъпо щеше да му плати. И то скоро.
В момента, в който затвори телефона, Грейс напълно забрави за посланика.
— Здравей, хубавецо.
Сет не я целуна, а погледна цветята и небрежно хвърлената картичка.
— Поредното завоевание?
— Очевидно. — Тя долови студенината в гласа му и не бе сигурна дали да се чувства поласкана, или раздразнена. Избра съвсем различно поведение. — Посланикът искаше да прекараме една вечер в операта… И така нататък.
Надигналата се ревност го вбеси. Това бе ново усещане и то го отвращаваше. Караше го да се чувства безпомощен, да му се иска да я сграбчи за косата, да я довлече до колата си и да я откара някъде, където ще я заключи и само той ще може да я вижда, докосва и вкусва.
Но нещо повече, той се страхуваше. За нея. Пронизващо костите усещане за опасност.
— Изглежда, че посланикът… И ти… Напредвате бързо.
Не, разбра Грейс, гневът щеше да дойде. Не можеше да го спре. Изправи се с ледена усмивка.
— Аз напредвам както ми харесва. Би трябвало да го знаеш.
— Да. — Сет пъхна ръце в джобовете си, за да не посегне към нея. — Би трябвало да го знам. Знам го.
Тя вдигна очи към него.
— И каква съм сега, лейтенант? Блудница или богиня? Принцеса от слонова кост върху пиедестала или лека жена? Била съм всичко това, зависи от мъжа и как иска да ме види той.
— Аз те гледам — отговори Сет спокойно. — И не знам какво виждам.
— Съобщи ми, когато разбереш. — Грейс понечи да го заобиколи и рязко спря, когато я хвана за ръката. — Не ме притискай. — Тръсна рязко глава и косите й се вдигнаха и бавно паднаха.
— Аз бих могъл да ти кажа същото.
Тя пое дълбоко въздух и издърпа ръката си.
— Ако те интересува, извиних се на посланика и му казах, че имам връзка с друг. — Усмихна се студено и тръгна към стълбите. — Това очевидно е било моя грешка.
Сет се намръщи след нея. Помисли да изкачи стълбите в тази къща, която не бе негова, и да довърши спора, по един или друг начин. Притисна пръсти към слепоочието си, което се раздираше от болка.
Бе преживял един отвратителен ден и го бе приключил след десет дълги часа, надвесен над снимките на бюрото си. Снимки на мъртви, които го чакаха да намери връзката.
И беше бесен на себе си, защото вече бе започнал да търси данни за Грегър Де Вейн. Не бе сигурен дали го правеше заради полицейската си интуиция или заради мъжкото чувство да пази територията си. Или заради сънищата. Това бяха въпроси, противоречия, пред каквито никога досега не се бе изправял.
Ала един отговор бе кристално ясен. Не можеше да се справи с Грейс.
Още стоеше до масата в коридора, мръщеше се към стълбите и претегляше какви възможности има, когато от задната част на къщата дойде Кейд.
— Бюкенън… — Кейд се почеса по брадата, изненадан, че вижда в своя коридор лейтенанта от отдел „Убийства“. — Ъ-ъ-ъ… Не знаех, че сте тук.
Нямаше работа тук, напомни си Сет.
— Извинявайте. Грейс ме покани.
— О… — Кейд само за миг усети напрежението, което още витаеше във въздуха. — О… — повтори той и мъдро сподави усмивката си. — Добре. Мога ли да направя нещо за вас?
— Не, аз точно си тръгвах.
— Сдърпахте ли се?
Сет обърна глава и спокойно посрещна очевидно развеселения поглед на Кейд.
— Моля?
— Питам дали не сте се скарали. С какво я ядосахте? — Сет не отговори, но Кейд забеляза, че погледът му за момент прескочи към розите. — О, да. Предполагам, че не са от вас, а? Ако някой изпрати на Бейли три дузини бели рози, сигурно ще трябва да му ги напъхам в гърлото, една по една.
В очите на Сет проблесна одобрение и може би това накара Кейд да промени отношението си. Дали все пак не би могъл да хареса лейтенант Бюкенън?
— Искате ли една бира?
Непринудената и дружелюбна покана извади Сет от равновесие.
— Аз… Не, аз тъкмо си тръгвах.
— Хайде, ние с Джек вече сме отворили по една. Ще запалим грила и ще покажем на жените как готвят истинските мъже. — Кейд се усмихна чаровно. — Освен това, човек като се смаже с две бири, по-лесно пълзи. Тъй и тъй ще пълзите, поне да ви е по-приятно.
Сет въздъхна.
— Защо не, по дяволите?
Грейс упорито стоя в стаята си един час. Чуваше смях, музика и глупавите звуци от удари на чук в топка от разгорещена игра на крикет. Знаеше, че колата на Сет е още отпред и си бе обещала, че няма да излезе, преди той да си тръгне.
Ала се чувстваше пренебрегната и гладна. Вече се бе преоблякла с шорти и тънка памучна блуза, така че спря пред огледалото само колкото да оправи червилото си и да си пръсне малко парфюм. Само за да го накара да страда, каза си тя и слезе.
Върху скарата цвърчаха пържоли, а Сет стоеше до нея с огромна вилица за барбекю. Бейли и Джек спореха за крикета, а Емджей се цупеше до масата и похапваше пържени картофи.
— Джек ме изхвърли от играта — оплака се тя и посочи с бирата в ръката си. — Продължавам да твърдя, че той ме излъга.
— Винаги, когато губиш — подчерта Грейс и си взе един картоф, — то е, защото някой те е излъгал. — После погледът й се насочи към Сет.
Бе си свалил вратовръзката и сакото, забеляза тя, но не и кобура. Сигурно защото не му се искаше да окачи пистолета си на клона на някое дърво. Той също държеше бира в ръка и наблюдаваше играта с привиден интерес.
— Още ли си тук?
— Да. — Бе изпил вече две бири, но не мислеше, че тази смазка ще направи пълзенето по-приятно. — Поканиха ме на вечеря.
— Колко мило. — Грейс забеляза нещо, което й заприлича на бутилка със специалния коктейл „Маргарита“ на Емджей, и си наля една чаша. Вкусът бе тръпчив, леден и прекрасен. Обърна гръб на Сет и се приближи към скарата да гледа.
— Знам какво правя — говореше Кейд. Като видя, че и Сет идва, му препречи пътя. — Аз лично съм мариновал тези зеленчуци. Изчезвайте и оставете човек да си свърши работата.
— Аз само питах дали предпочиташ гъбите препържени.
Кейд й хвърли един изпепеляващ поглед.
— Разкарай я от главата ми, Сет. Един художник не може да работи, когато критиците му дишат във врата и се заяждат с гъбите му.
— Да отидем там. — Сет хвана Грейс за лакътя. Бе подготвен, че тя ще се дръпне и без да я пуска, я
