— Ние сме едно семейство — каза той простичко, после си спомни за нейното семейство и си каза, че такива неща не са прости. Те са безценни. — Да, близки сме.
Сет бе най-големият, мислеше Грейс. Сигурно е приел сериозно и семейната традиция, а когато баща му е загинал, и отговорностите на мъжа в къщата. Нищо чудно тогава, че авторитетът, чувството за отговорност и дълг при него изглеждаха толкова естествени. Помисли за оръжието, което носеше, и докосна с пръст кожената каишка.
— Случвало ли ти се е някога… — Вдигна очи към неговите. — Случвало ли се е да ти се налага?
— Да. Но все още сутрин мога да се погледна в очите.
Тя прие това без въпроси. Ала следващата тема бе по-трудна.
— Имаш белег, ето тук. — Спомняше си го съвсем ясно и посочи под дясното му рамо. — Ранен ли си бил?
— Преди пет години. Случва се. — Нямаше смисъл да се впуска в подробности. Арестът, който не се получи както трябваше, виковете и наелектризиращият ужас. Обидният куршум и ярката вцепеняваща болка. — Повечето полицейска работа е рутинна — документи, скука, повторения.
— Но не всичката.
— Да, не всичката. — Той искаше да я види отново да се усмихне, да продължи приятния интимен разговор в тъмната кола. Просто разговор, без в него да пращи секс. — Ти имаш татуировка на невероятно съвършеното си дупе.
Грейс се засмя и отметна назад косите си.
— Не предполагах, че си забелязал.
— Забелязах. Защо имаш татуировка на крилат кон върху дупето си, Грейс?
— Беше импулсивно, една от онези момичешки лудории, в които въвлякох Емджей и Бейли.
— И те ли имат крилати коне на…
— Не, и какво имат си е тяхна малка тайна. Аз исках пегас, защото е свободен. Не можеш да го хванеш, освен ако той самият не иска да бъде хванат. — Вдигна ръка към лицето му и неусетно смени настроението. — Никога не съм искала да бъда хваната. Досега.
Почти й вярваше. Наведе глава и срещна устните й. Целувката бе спокойна, без нетърпение. Бавна среща на устни, ленива промяна на ъгли, леки захапвания.
Тялото й плавно се изви, ръцете й се плъзнаха по гърдите му и се сключиха зад врата му.
— Отдавна не съм се натискала на предната седалка — измърка тя.
Сет отметна настрани косите й, за да достигне с устни до сладката и чувствителна извивка между шията и рамото.
— Искаш ли да опитаме задната седалка?
Грейс се засмя.
— Абсолютно.
Желанието се разля из него, прокрадна се в кръвта му и накара сърцето му да прескача.
— Ще влезем вътре.
Тя се облегна назад и му се усмихна под лунната светлина.
— Страхливец.
Той присви очи и усмивката й стана още по-широка.
— В къщата има много хубаво легло.
Грейс се засмя тихо, притисна се към тялото му и допря устни до неговите.
— Да си представим — прошепна тя, — че сме на тъмен изоставен път и ти ми казваш, че колата се е повредила.
Сет простена името й в изкусителните й устни. За нея това бе само още едно предизвикателство.
— А аз се преструвам, че ти вярвам, защото искам да останем там, искам ти да ме… Да ме убедиш. Ти казваш, че искаш само да ме прегърнеш, а аз се преструвам, че вярвам и на това. — Хвана ръката му, сложи я върху гърдите си и потрепери, когато пръстите му се затвориха. — Макар да знам, че това не е всичко, което искаш. Това не е всичко, което искаш, нали, Сет?
Това, което искаше, бе да проникне в нея. Ръцете му се плъзнаха под полата й, намериха плътта.
— Няма да го направим на задната седалка — предупреди я той.
Грейс само се засмя.
Когато най-после отключи входната си врата, Сет не бе сигурен дали бе доволен, или потресен от собственото си поведение. Дали е бил толкова див като момче? Толкова глупаво безразсъден? Или само Грейс можеше да направи такива неща като секс на предната седалка в колата пред къщата му още едно приключение?
Тя влезе вътре, вдигна косите от врата си и ги пусна да паднат с движение, от което сърцето му просто спря.
— Моята къща трябва да е готова утре, най-късно вдругиден. Ще трябва да отидем там. Можем да се натопим в басейна. Сега е толкова горещо.
— Много си красива. — Грейс се обърна, изненадана от смесицата от възмущение и желание в гласа му. Бе застанал точно на прага, сякаш всеки момент можеше да се обърне и да си излезе. — Това е опасно оръжие. Смъртоносно.
Тя се опита да се усмихне.
— Арестувай ме.
— Не обичаш да ти го казват — засмя се той. — Не обичаш да ти казват, че си красива.
— С нищо не съм заслужила начина, по който изглеждам.
Каза го така, помисли Сет, сякаш красотата бе по-скоро проклятие, отколкото дар. И в този момент почувства, че я разбира. Пристъпи напред, улови нежно в ръце лицето й и внимателно се вгледа в нея.
— Е, може би очите ти са малко прекалено близо.
Грейс прихна изненадано.
— Не са.
— И устата ти. Мисля, че е мъничко накриво. Чакай да проверя. — Измери я със своите устни и проточи целувката. — Да, само части от милиметъра, но сега като погледна, разваля нещата. И я да видим… — Обърна главата й наляво и надясно и се замисли. — Да-а-а. Отляво си по-слаба. И май започваш да правиш двойна брадичка.
Тя плесна ръката му, разкъсвана между обида и смях.
— Не е вярно.
— Наистина трябва да проверя. Не знам дали искам цялата тази история да продължава, ако правиш двойна брадичка.
Хвана косите й и леко ги дръпна назад, за да я захапе по шията. Грейс прихна — младежки, глупав звук — и се заизвива.
— Престани, идиот такъв. — Изпищя, когато я грабна на ръце.
— Между другото, не си и лека.
Тя присви очи.
— Добре, шегаджия такъв, дотук беше. Тръгвам си. Изпита истинско удоволствие, като го видя как се засмя — този бърз, момчешки смях в очите му.
— Забравих да ти кажа — подзе той и се запъти към стълбите. — Колата ми се развали. Бензинът свърши. Котката ми изяде домашното. Само ще те прегърна. — Успя да изкачи две стъпала, преди телефонът да иззвъни. — По дяволите. — Разсеяно я целуна по челото. — Трябва да се обадя.
— Няма нищо. Ще запомня докъде беше стигнал. — Макар да я бе пуснал, нямаше чувството, че краката й се допират до земята. Любовта бе като пухено облаче.
Ала усмивката й угасна, като видя как очите му се промениха и изведнъж отново станаха безизразни, неразгадаеми. Докато вървеше през стаята към него, разбра, че в един миг се бе превърнал от мъж в полицай.
— Къде? — Гласът му бе отново студен, овладян. — Местопроизшествието отцепено ли е? — Изруга тихо под носа си. — Отцепете го. Тръгвам. — Затвори и погледът му се фокусира върху нея. — Извинявай, Грейс. Трябва да отида.
Тя стисна устни.
