да свали обувките си и да се плъзне боса по гладкия под.
Изпита желание да се втурне към прозорците и да се наслади на всяка гледка.
— Хората отвън ми казаха да дойда тук. Хм, Флин, Мо търкаля нещо, което прилича на мъртва риба.
— По дяволите. Връщам се веднага. Зоуи, Брад.
Флин хукна навън.
Докато се изправяше, Брад усети, че краката му се подкосяват. Ушите му заглъхнаха от внезапно нахлулата в главата му кръв и едва позна гласа си, когато заговори.
— Заповядайте. Седнете. Да ви донеса ли нещо?
— Не, благодаря. Извинявай, Малъри, тръгнах веднага щом чух съобщението ти. Какво има?
— Не зная. Брад мисли, че не съм с всичкия си, и не го упреквам.
— Това е нелепо. — Инстинктивно готова да защитава, Зоуи забрави за красотата на къщата и естествения чар на домакина. Свенливата усмивка изчезна и лицето й доби смразяващ израз, когато застана до Малъри. — Ако сте казали нещо подобно, не само грешите, а е изключително грубо от ваша страна.
— Всъщност, не съм изрекъл тези думи. А и не знаете какви са обстоятелствата…
— Не е нужно. Познавам Малъри. Ако сте истински приятел на Флин, не бихте я разстроили.
— Моля за извинение.
Откъде се бе взел този суховат, надменен тон? Брад усети, че говори като баща си.
— Той няма вина, Зоуи. Уверявам те. Не зная дали съм разстроена, или по-скоро озадачена. — Малъри отмести косите си назад, стана и посочи към картината. — Трябва да видиш това.
Зоуи се приближи. След миг сложи ръка на гърдите си.
— Господи! — Очите й се насълзиха. — Толкова е красива. И тъжна. Връзва се с другата. Как се е озовала тук?
Малъри обви ръка около талията й.
— Защо мислиш така?
— Това са трите дъщери след… магията или проклятието. В ковчежето има сини сияния, точно както го описа ти, от съня ти. И е същото… същото… не зная как да се изразя. Като че ли двете са част от поредица картини, нарисувани от един и същи човек.
Малъри хвърли поглед назад към Брад и повдигна вежди.
— Експерт ли сте? — обърна се Брад към Зоуи.
— Не — равнодушно отвърна тя, без дори да го погледне. — Фризьорка съм, но не съм глупава.
— Не исках да ви засегна.
— Разбирам от намеци. Това ще ти помогне ли да откриеш ключа, Малъри?
— Не зная. Но означава нещо. Имам дигитален фотоапарат в колата. Мога ли да направя няколко снимки?
— Заповядай.
Брад пъхна ръце в джобовете си, когато Малъри забърза към вратата и го остави насаме със Зоуи.
— Сигурна ли сте, че не искате нещо за пиене? Кафе?
— Не, благодаря.
— Вижте, не следя тази история от началото — започна той. — Все още не съм напълно в течение…
— Сигурна съм, че Флин ще ви обясни всичко, което трябва да знаете.
Зоуи прекоси стаята, излезе на терасата под претекст, че иска да нагледа Малъри, и се възползва от възможността да се наслади на красивата панорама. Какво ли би било да може да застава тук винаги когато пожелае да погледа реката, светлината и хълмовете? „Бих се чувствала свободна — предположи тя. — И спокойна“.
— Малъри току-що сподели, че вярва, че пленените дъщери съществуват в реалността. В някаква реалност. И че хората, с които сте се запознали в „Уориърс Пийк“, са на няколко хиляди години.
Тя се обърна с лице към него и дори не мигна.
— Щом вярва в това, значи има основателна причина. Имам й достатъчно доверие, за да го приема за истина. И на мен ли ще кажете, че не съм с всичкия си?
На лицето му се изписа раздразнение.
— Не съм й казал това. Няма да го кажа и на вас.
— Но го мислите.
— Каквато и стъпка да направя, все се оказва погрешна.
— Това, че бъркате стъпките, не е проблем за мен. Едва ли скоро ще танцуваме заедно. Къщата ви ми харесва.
— Благодаря. На мен също. Зоуи…
— Купувала съм доста неща от „Хоуммейкърс“. Цените са изгодни и съм доволна от обслужването в местния магазин.
— Радвам се да го чуя.
— Надявам се, че не планирате големи промени там, но не бих имала нищо против малко разнообразяване на сезонните стоки. Сандъчета за цветя, лопати за сняг, градински мебели.
Устните му трепнаха.
— Ще го имам предвид.
— Не би било зле да назначите още две касиерки за съботите, защото на касата винаги се образува опашка.
— Приемам забележката.
— Започвам собствен бизнес и наблюдавам как стават нещата.
— Салон ли ще откривате?
— Да — решително отвърна тя, въпреки че стомахът й се бе свил на топка. — Оглеждах подходящи помещения, преди да получа съобщението на Малъри да дойда тук.
Защо Малъри все още не се връщаше? Може би ентусиазмът й се бе изпарил, след като бе възвърнала спокойствието си. Зоуи не знаеше за какво да разговаря с мъж, който живее в такава къща и участва в управлението на огромен национален конгломерат, ако това е думата за подобна компания.
— Във Вали?
— Какво? А, да, търся помещение в града, не желая да бъде в големия търговски център. Мисля, че развиването на бизнес тук е важно, а и искам да работя близо до дома си заради сина си.
— Имате син?
Брад хвърли поглед към лявата й ръка и въздъхна с облекчение, когато не видя венчална халка.
Това не убягна на Зоуи. Изправи гръб и гордо вдигна глава.
— Да, Саймън е на девет години.
— Извинявайте, че се забавих толкова — каза Малъри, когато влезе. — Флин е вързал Мо за едно дърво отстрани. Къпе го с маркуч, но няма особена полза. Мокри го, миризмата не изчезва. Каза да попитам дали ти се намира излишен шампоан или сапун.
— Ще измисля нещо. Можеш да започнеш със снимките.
Малъри нагласи фотоапарата и изчака, докато стъпките му заглъхнат.
— Твърде много богове край нас — прошепна тя на Зоуи.
— Моля?
— Брадли Чарлз Вейн IV. Чар като неговия удря една жена право в хормоните.
— Външността е генетично заложена — почти изсумтя Зоуи. — Характерът и маниерите се развиват.
— Явно на него се е паднал доста голям дял от гените на красотата. — Малъри свали апарата. — Оставих те с впечатлението, че ме е разстроил. Не беше така, наистина.
— Може би. Но е арогантен сноб.
— Така ли? — Язвителният тон на Зоуи я накара да примигне. — Не съм забелязала това. Не мисля, че Флин би поддържал приятелство с човек, който може да бъде наречен „сноб“. Дали е арогантен, все още не мога да преценя.
Зоуи разтърси рамене.
