— Сблъсквала съм се с този тип мъже. За тях е по-важно да изглеждат добре, отколкото да бъдат човечни. Както и да е, мнението ми за него не е важно. Важното е картината.
— Съгласна съм. Това, което каза — че се връзва с другата… мисля, че е вярно и че има поне още една. Трябва да я открия. Нещо в тях или свързано с тях ще ме насочи към ключа. Най-добре е отново да се заловя с книгите.
— Искаш ли помощ?
— Ако имаш възможност.
— И аз тръгвам. Трябва да свърша едно-две неща, но после ще дойда.
Десета глава
Докато носеше шампоана, Брад чу запалване на кола. Застана до прозореца и мислено изруга, когато видя Зоуи и Малъри да потеглят.
Струваше му се, че здравата е оплел конците. Обикновено не отблъскваше жените от пръв поглед, но обикновено въздействието им не го връхлиташе със силата на огромен юмрук. Имайки предвид това, предполагаше, че може да бъде оправдан, че не се бе представил в най-добрата си светлина.
Слезе на долния етаж и се върна в голямата приемна, вместо да излезе навън. Загледа се в картината така, както я бе съзерцавал на търга и безброй пъти, след като я бе купил.
Би платил всяка цена за нея.
Това, което бе казал на Малъри и Флин, бе вярно. Беше я купил, защото е великолепна и завладяваща и заради приликата на едно от лицата с приятелката му от детинство.
Но друго лице от картината го бе привлякло толкова силно, че се бе почувствал замаян. От пръв поглед се бе влюбил до полуда в това лице, лицето на Зоуи.
Струваше му се странно един образ от картина да му въздейства така. Чувствата му бяха още по-сложни сега, когато бе разбрал, че тази жена съществува.
Не престана да мисли за това, докато привеждаше къщата си в ред, както и по-късно, когато двамата с Флин качиха на хълма и седнаха на оградата на „Уориърс Пийк“.
Отвориха по една бира и се загледаха в екзотичния силует на фона на мрачното небе.
Някои от прозорците светеха, но докато мълчаливо пиеха бирите си, не видяха никого да преминава зад стъклата.
— Може би вече знаят, че сме тук — каза Флин след известно време.
— Ако вземаш на сериозно теорията на приятелката си ги смяташ за келтски богове с няколко хиляди години живот зад гърба си, да, сигурно знаят.
— Някога беше с по-отворено съзнание — отбеляза Флин.
— О, не. Джордън веднага би се вкопчил в тази история, но не и аз.
— Виждал ли си се с него напоследък?
— Преди два месеца. Винаги е на път и не се срещаме толкова често, колкото по-рано. Мамка му, Флин. — Брад сложи ръка на рамото му. — Липсвате ми.
— И на мен вие двамата. Ще ми кажеш ли какво мислиш за Малъри?
— Изтънчена, интелигентна и много, много секси… но вкусът й за мъже е съмнителен.
Флин удари със старите си маратонки по каменната стена.
— Почти съм луд по нея.
— Сериозно или просто е замъглила разсъдъка ти?
— Не зная. Все още не съм наясно. — Флин огледа къщата и лунния сърп, който се носеше над нея. — Надявам се да е второто, защото бих предпочел скоро да не хлътвам сериозно.
— Лили беше безскрупулна кариеристка.
— За бога, Вейн. — Не бе сигурен дали да се засмее, или събори приятеля си от високата ограда. — Бях влюбен в нея. Щяхме да се женим.
— Не, заблуждаваше се и щеше да направиш голяма грешка. Тя не заслужаваше, Флин.
Флин се раздвижи. Не виждаше ясно очите на Брад, цветът им се сливаше с този на нощта.
— Какво не заслужаваше?
— Теб.
— Голямо успокоение.
— Ще се почувстваш по-добре, когато признаеш пред себе си, че съм прав. Да се върнем към настоящето. Хареса ми… твоята Малъри, ако следиш мисълта ми.
— Въпреки че я намираш за смахната?
„Опасна тема“, помисли си Брад.
— Мисля, че е попаднала в необичайна ситуация и мистериозните обстоятелства са я обсебили. Не е ли обяснимо?
Флин не можа да сдържи усмивката си.
— Това е тактичен начин да кажеш, че е смахната.
— Веднъж ме удари с юмрук в лицето, защото казах, че Джоули Риденбекер има зъби като на бобър. Няма да председателствам заседания в понеделник с насинено око.
— Суетен костюмар. Ако ти кажа, че съм съгласен за зъбите на Джоули, ще ми повярваш ли, че не познавам човек с коефициент на смахнатост, по-нисък от този на Малъри Прайс?
— Добре, щом казваш. Признавам, че всичко, свързано с картината, е интригуващо. — Брад повдигна бирата си към къщата и отпи нова глътка. — Искам да видя и онази там, вътре.
— Можем да почукаме на вратата.
— По светло — реши Брад. — Когато не сме пили. А сега, ще ми кажеш ли нещо повече за онази Зоуи?
— Познавам я отскоро, но проучих някои неща. За да се уверя, че Дейна не се е събрала с някакви откачалки. Дошла е във Вали преди три години с детето си.
— Съпруг?
— Не. Самотна майка. Струва ми се, че добре се справя с родителските грижи. Запознах се с хлапето. Изглежда нормално, будно. Работила е в „Хеър Тъдей“, салон за дамски прически до пазара. Клиентките смятат, че е добра в професията си, учтива и отговорна. Уволнили са я точно когато Малъри загуби работата си, а работното време на Дейна беше намалено наполовина. Още едно странно съвпадение. Купила е малката си къщичка, когато е пристигнала във Вали. Явно сама е направила по-голямата част от ремонта.
— Приятел?
— Не, доколкото зная… Почакай. Зададе ми два въпроса. Съпруг, приятел. Острият ми репортерски инстинкт подсказва, че тя те привлича.
— Не отричам. Трябва да се прибирам. През следващите два дни ще ми се струпа доста работа. — Но сега има един проблем. — Брад отново повдигна бутилката към устните си. — Как ще слезем от тази ограда?
— Добър въпрос. — Флин присви устни и погледна надолу към земята. — Какво ще кажеш да седим тук и да се напиваме, докато паднем?
Брад въздъхна и пресуши бутилката.
— Добър план.
Малъри тъкмо излизаше от банята, когато чу почукване на вратата. Върза халата си и уви косите си в кърпа, докато бързаше да отвори.
— Тод! Рано си тръгнал за работа.
— Ще се отбия в кафенето да позяпам младите юпита, преди да продължа. — Надникна над дясното й рамо, а след това над лявото и я погледна дяволито.
— Имаш ли компания?
Малъри отвори вратата по-широко и го покани да влезе.
— Не, сама съм.
